Трябва ли и ние да станем като другите ютубъри - или е добре да си останем същите, т.е. да бъдем различни?
Често ми казват:
"Абе ти, Грънчаров, защо се инатиш и искаш да не станеш като другите ютубъри: вземи покани някой по-известен човек във Философския клуб, така ще почнеш да имаш много гледания; ти не спазваш най-простите правила за успех в Мрежата, пък се оплакваш, че каналът "Паралел 42" на Философския клуб бил с малко абонати, със скромни гледания! Ти си виновен за всичко това щото или си глупав, или си инатлив, или и двете в едно! Виж другите, виж Карбовски, Цанов, Дачков, Асен Генов, Чефо и пр. какви успехи жънат, а само вие с този ваш Клуб сте стигнали до под кривата круша!"
Ето какво отвърнах тази сутрин на един такъв коментар:
Във Философския клуб ние никого не каним. Който иска, сам идва. При нас има свобода. Всички велики и звездни ютубъри се надпреварват да канят велики и звездни умници, анализатори, политолози и пр. с оглед да имат много гледания и да печелят много пари, но ние, за разлика от тях (и понеже не сме велики и звездни!) не правим това, а правим точно обратното: уважаваме свободата и се надяваме тия, които дойдат при нас, да го направят по свой собствен избор, след свое свободно решение. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Няма коментари:
Публикуване на коментар