Изобщо хората, които малко знаят, много говорят, а тия, които много знаят, говорят малко.
Жан-Жак Русо
Няколко необходими въпроси и едно разяснение:
Да, така е, но защо ли знаещите толкова малко говорят? Кой им пречи да говорят повече? Защо простите (и наглите, и лъжливите, те тия неща вървят в комплект!) трябва да дърдорят глупостите си и да са водещи в обществените дебати? А умниците в същото време да мълчат?
Докъде ще стигнем по този път?
Ето, аз съм публичен философ от години, много говоря и пиша и давам пример, че знаещите (умните, разумните, мъдрите, добрите, тия неща също вървят в комплект!) не са длъжни да мълчат, а могат и да говорят повече. Е, има си рискове и неудобства като в хора на тъпаците се чуе гласа на умен човек, ще те освиркат, ще те оплюят, ще те оцапат както могат, но това, че се е чул глас на умен човек вече променя коренно ситуацията.
И един ден (ако и други последват примера ми, което все повече става!) ще стане така, че невежите и простите ще се умълчат, ще почнат да слушат и, кой знае, може да започнат и да мислят?!
А вие как мислите по повдигнатия проблем? Ще се радвам да не мълчите, а да кажете що мислите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар