Истината не се постига само с ума, а с цялата душа - и със сърцето!

Истината не се постига само с ума, а с цялата душа - и със сърцето!

Без понятие за добро (вродено, дадено ни наготово!) ние просто няма как да оценим като добро каквото и да било, т.е. емпирически няма как да си създадем понятие за добро (и зло) - в най-първия акт по време на оценяване.

Това, че някому злото се струва "добро", а доброто - "зло", изобщо не променя обстоятелството, че доброто си остава добро дори и ако повечето човеци обезумеят едновременно и в хор почнат да крещят, че злото е "добро", а доброто - "зло".

А за оценяването на нещата като добри и като лоши огромна роля играе и интуицията (вярата, увереността, доверието, коренът на тия думи е именно вяра!), една велика човешка способност, която именно без никакви факти ни дава истината, особено в моралната област, в областта на човешките работи, дела и отношения. Който заложи на разсъдъка (ума, интелекта, съзнанието, знаенето!) и само с ума си иска да схваща и оценява, а интуицията я игнорира, той именно има ощетено откъм смисъл понятие (по-скоро представа!) за нещата.

Умът (чиста познавателната способност!) ни не е пригоден да оценява, да постига смисъла (ценността) на нещата, тази работа я върши чувството, подпомагано от интуицията (те в някакъв смисъл са едно и също нещо!).

Има неща, които постигаме с РАЗБИРАНЕ, а не с ПОЗНАВАНЕ, със ЗНАЕНЕ, има неща, които не могат да се знаят, те обаче превъзходно могат да се разбират; има неща, които разбираме (с цялата си душа!), но не можем да ги обясним, да ги докажем.

Оказва се, че има субективни истини, касаещи нещата, свързани с човека и живота (с т.н. ЦАРСТВО НА СВОБОДАТА!), които са непостижими по друг начин освен със сърцето, с цялата душа.

Да, има неща, които не могат да бъдат обяснявани и доказвани, но по тях се налага да имаме разбиране. В противен случай преставаме да бъдем човеци. Обезчовечаваме се.

Духът на човека е точно това: човешкото у нас, човеците, има такава духовна и в някакъв смисъл дори мистична (тайнствена) природа.

В същото време трябва да знаем, че у много хора тази потенция е съвсем неразвита, закърняла, липсва; много хора са с непълноценно живеещи души.

Тоест, за тях истината е непостижима. Тия нещастни хора именно всичко си знаят - и нищо не разбират. Те са и способни на всичко.

Примерно от този човешки тип са поклонниците на Ленин, Сталин, Тодор Живков, Путин, Боко Борисов...

Добави в Svejo