ПОВОДЪТ ЗА НАПИСВАНЕТО НА ТАЗИ КОМПИЛАЦИЯ:
На 8 март 1957 година проститутките на ню-йоркското пристанище обявяват протест с искане на матросите на пристигащите кораби да им изплащат навреме заплатите, та да могат матросите да плащат на тях за услугите им. Този протест лека-полека става традиционен, щото собствениците на корабите продължавали да бавят плащането на заплатите, което влече след себе си това, че обикновено услугите на проститутките оставали незаплатени. В Германия този ден също за първи път го отбелязват с протест германските проститутки по пристанищата, откъдето го вземат социалистко-комунистките Роза Люксембург и Клара Цеткин и предлагат на Интернационала този ден 8 март да стане празник не само на проститутките, а на всички пролетарски жени. В Русия пък "празника 8 март" го пренася Александра Колонтай, приятелка на Ленин и фенка на пролетарската сексуална революция, която пък е известна с това, че пропагандира тезата: жените трябва да са свободни да правят секс с всеки пожелал това мъж, т.е. сексът при социализма трябва да стане толкова естествено нещо като пиенето на чаша с вода. По-късно на тази основа в СССР се отпочва движението на комсомолките, което изповядва идеята, че комсомолката няма право да отказва секс на всеки комсомолец, който я пожелае.
Ето с какви знакови неща се свързва женският празник 8 март. Тук трябва да подхвърля само основното положение на концепцията на Ото Вайнингер в неговата знаменита и мъдра книга "Пол и характер" (съветвам ви да я прочетете!), според което жените биват два вида: майки и проститутки. Очевидно е, че 8 март е празник на втората категория жени. (В днешно време явно решително преобладават те, понеже сексуалната свобода вече е твърде напреднала!)
Прочее, австриецът Ото Вайнингер след като написва тази книга се самоубива - на 23 години...
ЕТО НЯКОИ ЦИТАТИ ОТ ТАЗИ НАИСТИНА "КРАЙНО ИНТЕРЕСНА" СКАНДАЛНА КНИГА:
"Жената се занимава с извънполови работи само заради любимия мъж или за да спечели неговата любов." (Ото Вайнингер)
"Грубо казано: мъжът владее своя пенис, жената е робиня на своята вагина."
"Ако се обърнете с молба към мнозинството хора да напишат своята автобиография, то бихте поставили голяма част от тях в най-трудното положение: защото много малко могат да дадат отговор на въпроса, какво са правили вчера."
"Човек по-скоро би узнал, това което не му харесва, отколкото, това което му харесва."
"Средностатистическата жена е неспособна да се интересува от възвишеното."
"Източник на всяко заблуждение в живота се явява недостатъка на паметта."
"Наглостта най-добрата компенсация на отсъствието на разум."
"Жената като цяло е по-малко красива, отколкото в части от нея."
"Гениален е човекът, който нищо не забравя."
"... тая книга е най-голямата чест, която някога е оказвана на жената. И за мъжа остава само едно нравствено отношение към жената: не сексуалността и не любовта, а опитът да я разбере."
„Хората или не са видели, или не са искали да кажат, или всъщност не са си представили съвсем правилно какво психологически означава мъжкият пенис за жената, независимо дали е възрастна или дори млада девственица, и как той доминира през целия ѝ живот, въпреки че тя често е напълно несъзнателна за това. Не искам да кажа, че една жена смята мъжкия пенис за красив или дори просто красив. По-скоро той има същия ефект върху нея като главата на Медуза върху човешките същества или змията върху птицата: хипнотизира, пленява я, очарова я. Тя го възприема като нещо, за което дори няма име: това е нейната съдба , това е, от което не може да избяга. Причината, поради която тя се страхува толкова много да види Мъжа гол и защо никога не му показва желание да го направи, е, че чувства, че ще бъде загубена веднага. Фалосът е това, което поробва жената абсолютно и завинаги .
„По този начин това е самото... “част, която коренно разваля вида на мъжкото тяло, която сама по себе си прави голия мъж грозен – и която скулпторите затова често покриват с акант или смокинов лист – която вълнува жените най-дълбоко и ги възбужда най-силно, особено когато представлява най-неприятното нещо от всички, в еректираното си състояние.“
„Само жените са щастливи. Никой мъж не се чувства щастлив, защото всеки мъж има връзка със свободата и въпреки това винаги е до известна степен в робство, докато е на земята.“
„Никога не е имало момент, в който да не съм копнел, наред с други неща, за несъществуване.“
„... независимо дали гледано в тази светлина, жените всъщност са човешки същества, или според теорията на автора, теорията на автора, те всъщност не би трябвало да бъдат класифицирани като животни или растения.“
„Жената не е микрокосмос, тя не е създадена по образ Божи. Тогава все още ли е тя човешко същество? Или е животно? Или растение?“
"Достатъчно е само да се свърже подлогът "жена" с прилагателното "дълбока", за да може всеки да почувства в това известно противоречие."
"... жената е съвършено негениална, алогична, аморална и т.н. Жената няма чувство за времева непрекъснатост => тя няма памет => тя няма личност => на нея ѝ липсва логика => тя не притежава Аз => тя няма душа => тя не притежава идея за морал."
"Всичко, което жените правят, е винаги обвързано с мъжете: те не искат наистина да научат нов език, а искат да привлекат вниманието на мъж, който цени знаенето на чужди езици; те не се интересуват от математика истински, а се опитват да научат някакви неща колкото да помогнат за домашното на сина си."
"Йерархията е (от най-висше към най-нисше): мъжествени мъже, женствени мъже (като художниците и... евреите), мъжествени жени, истински жени."
КОМЕНТАРИ:
Според Вайнигер човекът има избор между мъжко и женско начало, съзнание и безсъзнание, воля и импулс, любов и сексуалност. Ако е способен да избере първата от всички тези двойки, той може „да се доближи до най-висшия тип човек: гения“.
Част от този „човешки идеал“ включва въздържание. Според Вайнигер трябва да обичаме само себе си и той изрично казва: „това, че човешката раса трябва да съществува, не е от никакъв интерес за разума“. Рей Монк посочва, че с тази теория Вайнигер предлага мрачен избор: „гений или смърт“.
Като изкривен и драматичен завършек на книгата си, Вайнигер се самоубива година след публикуването ѝ. Бидейки едновременно хомосексуален и евреин, което го прави един от най-женствените възможни мъже според собствената му теория, той се смятал за изключен от потенциалните редици на гениите.
Но като представя самоубийството като решение на провала при достигане на интелектуалния идеал, той изхвърля целия потенциал и саботира шанса „гений“ някога да бъде постигнат. Много от нас вероятно не вярват, че имаме необходимото, за да постигнем гений. Но ако последваме съвета на Вайнигер, всеки гений ще умре, преди да има шанс да се реализира. Следователно изборът наистина трябва да бъде: гений или да умреш, опитвайки се (без самоубийство, тоест).
Вайнингер приема разделението на „мъжко и женско“ или „женско и мъжко“ като непълен подход. Следователно, няма понятия за чисто женско или чисто мъжко, с други думи, всеки индивид има толкова женски елемент, колкото мъжкия елемент му липсва, и обратно.
Авторът въвежда идеята за жена (Ж) и идеята за мъж (М). Идеалните жени и мъже не съществуват в природата, точно както идеалните газове, но във всеки човек има махало, което се колебае между М и Ж. Човек не е едновременно и двете, нито е смес от тях. Някои мъже са много женствени, а някои жени са много мъжествени и отглеждането на момчета и момичета отделно според определен модел пренебрегва нуждите на тези хора. Вайнингер изброява някои неща, на които една мъжествена жена или един женствен мъж биха могли да се радват.
Вайнингер твърди, че мъжете и жените въплъщават противоположни морални и интелектуални качества, като мъжете представляват идеала за разум, а жените са низведени до по-ирационално и емоционално съществуване. Той предлага истинската индивидуалност и величие да бъдат постигнати само чрез преодоляване на биологичния пол и приемане на мъжкия идеал.
Авторът е привърженик на разделенито между хладната рационална логичност и долната плътска сексуалност, като в неговата теория жените са носителите на гнусната поквара и с цялото си същество се стремят към секс (затова и имат повече ерогенни зони), а мъжете са устремените към светлото познание индивиди, на които сексът им пречи (показателно е, че пенисът на мъжа е морфологически отделен). В тази глава е и любимото ми изречение в книгата: "Грубо казано: мъжът владее своя пенис, жената е робиня на своята вагина." (с. 17)
За Вайнингер, мъжкият и женският не се използват във връзка с каквато и да е биология, а в смисъла на Платонови идеи. С други думи, мъжкият и женският се отнасят до Форми, до свръхемпирични структури, чиито светски мъже и жени са приближения. По този начин всяко човешко същество е смесица от мъжкия и женския елемент. За Вайнингер, женското е сексуалността. Мъжът е сексуалността и нещо повече. Женското е безсъзнание. Мъжът има възможността за съзнание. Женската е нерационална (не ирационална). Мъжът има възможността да бъде рационален. Следователно (и Вайнингер тук следва етиката на Кант), женското е неморално (не неморално), докато мъжът има възможността за морал. Женското е нищо. Мъжкото има възможността да бъде нещо.
„Независимо дали сте съгласни с Вайнингер или не, трябва да признаете, че е бил брилянтен...“
Прочетете повече на: https://knigoteria.eu/vibration.php?vid=445
Още извадки от книгата на О.Вайнингер: https://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/3935-zhenata-se-zanimava-s-izvanpolovi-raboti-samo-zaradi-lyubimiya-mazh-ili-za-da-specheli-negovata-lyubov-oto-vayninger.html
ДОБАВКА - по-дълъг цитат от същата книга:
„Проститутката дава безграничен простор на своето влечение, удовлетворява го въпреки всичко. Тя е властница, която отлично разбира, че властта е именно в нейните ръце. Тук ние виждаме пълната аналогия между проститутката и великите завоеватели в областта на политиката. Подобно на Александър (Велики) и Наполеон великата магьосническа прелест на проститутката се ражда веднъж на хиляда години и – след като се роди – победоносно шества в целия свят, като тия завоеватели.
Всеки човек от тоя род съдържа в себе си нещо родствено с проститутката. Всеки политик се явява до известна степен и народен трибун, а в трибуна лежи елемент на проституцията. В съзнанието за своята власт нито проститутката, нито завоевателят могат да бъдат смутени от каквото и да е. Както и великият трибун, всяка проститутка е уверена, че тя може да ощастливи човека със своите разговори с него.
Великият трибун и великата хетера са абсолютно безгранични хора. Те превръщат света в декорация, върху която трябва да се изрази с особена яркост тяхното емпирическо „аз”. Затова за тях е чужда и любовта, и дружбата, и разположението; в тяхната душа няма любов. Спомнете си дълбоката приказка за царя, който искал да завладее звездите. Тя разкрива идеята за императора с пленителна яснота.
Истинският гений сам си въздава чест. Но той в никакъв случай не се поставя към простия народ в отношение на взаимна зависимост, както това прави трибунът. Защото великият трибун не е само спекулант и милиардер, но при това и уличен певец. Той е велик шахматист, но и велик актьор. Той е деспот, но в голяма степен угодничи и на всички околни. Той не само проституира, той сам е най-голямата проститутка.
Няма политик или пълководец, който да не „слиза” до другите хора. Неговите „слизания” придобиват известност – това са неговите полови актове! Улицата се явява също принадлежност и на истинския трибун. Неговото отношение към народа като към свое допълнение се явява конститутивно (основно) за политика. Цялата сфера на неговата дейност - това е народът. С отделните хора, с индивидуалностите, той скъсва, ако – разбира се, не е умен. Но ако той е хитър като Наполеон, той лицемери и им оказва всякакво уважение, за да ги направи безвредни за себе си.
Наполеон най-тънко е разбирал своята зависимост от масата. В своите замисли политикът не може да се ръководи само от своите желания. Той не може да направи това както в случай, че самият той е Наполеон, така и в случай, че би поискал да осъществи изведнъж своите идеали (което Наполеон в никакъв случай не би направил). Народът, този истински негов господар, би го „вразумил” твърде енергично. Всяко туширане на волята има значение само за формалния акт на инициативата. Но волята на властолюбеца не може да бъде свободна.
... Великият политик и властелин, особено пък деспотът, чиято власт се свършва заедно с неговия живот, се старае да придаде на своето земно съществуване някаква ценност. Това той постига само чрез свързването на своята власт с нещо извънвременно: кодекс, биография (Юлий Цезар) или с всевъзможни грандиозни просветителски учреждения и колективни научни работи, музеи и колекции, постройки от твърд камък или – най-оригиналното от всичко – създаване или изменяне на календара.
Освен това неговата мисъл е съсредоточена да запази властта си през целия си живот. За тази цел не е достатъчно да се разменят само договори, които свързват страните, или да се сключват дипломатически бракове, които здраво затвърдяват и съответните родствени отношения. Съобразно с основната идея на подобно стремление трябва да се отстрани всичко, което само със своето съществуване заплашва вечното продължение на тази власт. Така политикът се превръща в завоевател.
... Няма нито един истински знаменит човек, който да не е убеден в съществуването на „аз”. И обратно – човек, който отрича „аз”, не може да бъде знаменит човек. Няма нищо по-погрешно от това да се говори за „скромността” на великите хора, които като че ли не подозират какви богатства носят в себе си. Само едно е вярно в това мнение за скромността на великите хора - те са чужди на нахалността.
Самооценка и нахалност – това са две неща диаметрално противоположни; тези две понятия в никакъв случай не бива да се смесват. Човек е нахален в такава степен, в каквато е лишен от самооценка. Нахалството се явява средство за насилствено издигане на собственото достойнство по пътя на изкуственото обезценяване на околните хора. То поради това довежда понякога до съзнанието за собственото „аз”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар