Вчера в нашия Философски клуб обсъдихме странна тема:
Разбираме ли смисъла на книгите, които четем: а разбираме ли се като разговаряме, като водим дебати?
Който иска, може да види и чуе записа с помощта на ето този линк:
https://youtube.com/live/HJM5IphISlY
Ето коментара на един от най-активните участници в нашите дискусии, а по-долу написах нещо като мои обобщаващи думи:
@gal-zc8gu: Да четем, да четем, пък каквото разберем - разберем. Каквото почувстваме - почувстваме. Въпрос на запас от душевни сили. И на желание.
Разбиране без въображение, както и обратното обезсилва силата на прочетеното. Това мисля по темата.
Просто и кратко.
Това казва тя, г-жа Гал.
Моето заключение (макар по темата още много може да се пише и говори, щото философските теми нямат край, те са винаги открити за нови и нови търсения!):
Да, всичко зависи от потенциала на душата ни, а ние, човеците, за щастие, не сме еднакви, едни разбират повече, други - по-малко, някои нищо, четвърти "разбират" всичко тъкмо наопаки на истинския смисъл и т.н. Това е неизбежно, а и е добре в някакъв смисъл, щото ако не беше така, ако всички разбирахме всичко еднакво, тогава немаше да сме човеци, а щяхме да сме роботи, щяхме да сме машини.
А ценно за отделния човек е тъкмо това, което той е разбрал, ползвайки се от потенциала на свободната си душа и мисъл, пък и от чувствата си най-вече, щото не само въображението, но и чувствата особено, играят огромна роля в разбирането, в оценяването, в постигането на верния смисъл и на истината дори.
Някои хора никога няма да прочетат роман от Достоевски, други и да го прочетат, ще разберат малко от него или нищо, трети, като малкия и дребния Мартин, не дебелия и високия, не Карбовски, а Патрушев, ще "разберат" Достоевски тъй изопачено, че дори самият Достоевски да възкръсне, сам нема да познае себе си ако слуша усърдно плямпотещия полуруснак Мартинчо Патрушев (той е руски пропагандист, момчето усърдно се труди на нивата, на която здраво орат старите пропагандни руски волове Дачков и Карбовски, пък и другарките Велислава Дърева, Нешка Робева и таваришч прафесар Дарина Григоравая на тази нива денонощно копаят с мотиките си!).
Както и да е, та вкратце моето разбиране е:
Който чете или слуша, разбира или не разбира, някой нещо е разбрал, друг нищо не е разбрал, трети е разбрал много, четвърти малко, но важното е все пак да не се отчайваме, да четем, да мислим, да полагаме усилия да разбираме, да вникваме по-дълбоко; налага се да търсим смисъла, щото той не е на повърхността, а требва да се тълкува, гадае, разкодира и пр., а пък законите за движение на планетите не са написани на небето, а и самата истина не е монета, която можеш да туриш в джоба си веднъж завинаги и да си спокоен, а требва да я търсиш всеки ден.
Прочее, стана дълго, а вижте дърводелеца Христос как го е казал:
"Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!"
Нима има нещо друго за казване, нима Спасителят не е казал всичко с тия тъй простички думи?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар