Как в комунистическа Русия станах убеден философ-антикомунист?
Мой постинг със заглавие "Сега живеем в пъти по-добре отколкото при комунизма!" (линкът към него е в коментарите!) предизвика доста коментари (до момента 742, а харесванията, реакциите са над 1000!), канечна, много от тях злобни и тъпи, както и можеше да се очаква. Редовната банална песен, която комуноидите пеят, е тази, ето я, изпята на два изискани гласа:
Rado GS: Ангел Грънчаров Кавал, кажи как учи в СССР, дърт капут!
Тодор Михайлов: Rado GS Учи "Марксистко-ленинска философия"!!! Сигурно е бил вече член на БКП, преди да замине! Натегач на N степен!
(Наложи се да оправя правописа и пунктуацията, щото тия два гласа, канечна, са неграмотни!) Понеже си правя експерименти да уча комуноидите на поне елементарна човечност, си дадох труда да отвърна ето как, съвсем обстойно (разбира се, тия двама комуноиди нема как да прочетат толкова дълъг текст, щот са функционално неграмотни!), но аз го написах за вас, които можете и да четете, и да разбирате смисъла:
Тодор Михайлов Комунчо, изказваш се неподготвен и при това си вреш носа, както подобава за комуноида, в неща, които не са твоя работа; нема как ти да говориш от мое лице какво и как съм учил и какъв съм (не съм те упълномощявал за това и няма да те упълномощя!). По тази причина дърдориш простотии, нямащи нищо общо с реалността.
Но понеже имаш извратен интерес към моето духовно развитие, ще кажа нещо, което е важно, за да те направя поне малко грамотен - все пак съмз учител.
Първо, такова нещо като "марксистко-ленинска философия" няма, щото марксизмът-ленинизмът-комунизмът не е философия. Не е философия защото в него няма нищо духовно, а философията е форма на духа. Тия неща ги разбрах именно по време на обучението си в Санкт-Петербурския (тогава "Ленинградски"!) университет, където изучавах ФИЛОСОФИЯ, а не марксизъм-ленинизъм-комунизъм (тогава дори и руснаците вече се бяха усетили, че без философия са зананикъде!).
Изучавах философия по ИНДИВИДУАЛЕН ПЛАН (свободна форма на обучение, завърших и се дипломирах вместо за пет за три години!), при което сам решавах какво да уча най-задълбочено и кое изобщо да не го уча, аз съм свободолюбив човек. Явявах се на някои изпити без никаква подготовка (догмите на марксизмо-ленинизмо-комунизма са най-елементарни и човек с философски дух лесно може да ги научи!).
Но аз в същото време изучавах най-старателно това, което мен лично ме интересуваше, а именно история на философията (във всички епохи на духовната история, включително СЪВРЕМЕННАТА ЗАПАДНА ФИЛОСОФИЯ, а специализацията ми беше по етика и естетика. Моя мироглед се оформи най-вече под влиянието на изучаването на ученията на Платон, Аристотел, Свети Августин Блажени, Кант, Шелинг, Хегел, Шопенхауер, Ницше, Киркегор, философията на живота като цяло, особено екзистенциализмът на ХХ век, философската антропология, либералната философия.
На тази основа в Петербург аз станах убеден антикомунист и последовател на Учението на Христос - под влиянието на романите Фьодор Достоевски (аз заради Достоевски отидох да уча философия в Петербург, а не заради СССР или комунизма!).
Моята първа дипломна работа (написах две дипломни работи, едната се оказа неподходяща, т.е. нямаше как да бъде защитена в ония условия!) е със заглавие ПРОБЛЕМЪТ ЗА СУБЕКТИВНОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЗАПАДНА ФИЛОСОФИЯ НА XIX-XX ВЕК, а втората, която защитих с отлична оценка, е на тема ФРЕНСКИЯТ И РУСКИЯТ СИМВОЛИЗЪМ В ИЗКУСТВОТО. (Тия два текста ги пазя и е интересно да ги публикувам, това са моите младежки опити за писане на сериозни текстове!).
Там, в Санкт-Петербург се роди идеята да напиша докторска дисертация и темата, която избрах, е: УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА (научният вариант), а по-популярното й заглавие е: ЧОВЕК И ДУХ: ОПИТ ЗА РАЗБИРАНЕ. В тях и с лупа да търсиш няма никакъв марксизъм или комунизъм, напротив, има страстно и разгромяващо изобличение на бездуховността на комунистическата доктрина - и нейната антихристиянска и противочовешка насоченост.
Да, аз станах убеден антикомунист именно там, в комунистическа Русия. И понеже у нас държавната философия е под комунистическо влияние (декомунизация в образованието у нас още не е проведена, а системата е все същата, комунистическа е!), аз не можах да защитя дисертацията си. Интересното е, че преди 10 ноември 1989 г. влиятелните тогава властващи философи ме обвиниха, че съм бил имал "недопустими концесии на идеализма и залитане към нематериализма", докато след тази дата, пак в СУ "Св.Кл. Охридски" и то съвсем същите професори по философия (представих съвсем същия текст!) ме обвиниха, че, видите ли, в текста съм имал "недопустими концесии на материализма и залитане към неидеализма", което показва колко смешна е философията у нас. (Разбира се, не ме допуснаха да защитя дисертацията си в Санкт-Петербургския университет!)
Естествено, за мен като философ никога не са били цел титлите и социалното признание, кариерата. По тази причина станах ПУБЛИЧЕН ФИЛОСОФ (да разбереш що е това питай изкуствения интелект!) и съзнателно си изпълнявам мисията вече 43 години вече след дипломирането си.
А отидох да уча в този руски университет (за което не съжалявам!) по две причини:
1.) Заради това, че Петербург е града на Достоевски, в книгите на когото се бях влюбил още като юноша и
2.) Защото тогава СССР се бореше да "изпревари" САЩ във всяко отношение и по тази причина и философията там беше на значително по-високо ниво от провинциална КОМУНИСТИЧЕСКА България (у нас комунистите и досега са "по-правоверни" от римския папа даже!), все пак университетът в Санкт-Петербург тогава беше на световно ниво (между другото имаше гост-професори от САЩ и Западна Европа, имаше тогава "разведряване" между Изтока и Запада; лекциите на тия професори, които посещавах, ми оказаха силно влияние).
Всички тия неща твоята изпълнена със злоба необразована глава едва ли ще ги проумее, но ги пиша не за теб, а за ония, които разбират и могат да разберат.
А сега се крий в дупката си, злобна комуноидна м.ишко!
Комуно-клеветнико, излишно е да казвам, че член на БКП не съм бил никога!
Няма коментари:
Публикуване на коментар