Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

вторник, 16 март 2010 г.

Пребиваваме в някаква кошмарна духовна пустиня, от която можем да се спасим само ако душите ни се овладеят от жизнеспособни идеи

Вчера имах възможността да представя втората книжка на списание ИДЕИ пред софийската общественост, за която възможност благодаря най-вече на организатора, на Националния клуб за демокрация "Светослав Лучников". Представянето на списанието беше съчетано с лекция на философа проф. Христо Тодоров, мой състудент, който говори на тема: "Болонският процес и висшето образование в Европейския съюз". Това е тема от поредицата лекции "МЕСЕЦ НА ЕВРОПА", който Клубът организира през март.

Аз сега тук няма да пиша по същество за това какво каза проф.Тодоров в изключително съдържателната си лекция, провокираща към размисъл; по нея, впрчем, както се и очаква, се проведе интересна дискусия, на която, за жалост, можах да присъствам само в началото, понеже ми се наложи да си тръгна, за да успея да се кача на последния автобус от София за Пловдив. Аз отделно ще пиша тия дни за това до какви изводи стигнах благодарение на лекцията на Христо.

Представих списанието за около десетина минути, понеже веднъж вече бях говорил повече за идеята на списание ИДЕИ преди около два-три месеца. Присъстващите имаха възможността да си закупят втората книжка (на почти символичната цена от 3.00 лева), като обаче ми беше поставен въпроса къде ще могат да си намират списанието нататък. Обясних им, че поне засега нямаме възможност да го пуснем по будките за вестници и списания, а че списанието може да се открие в книжарниците към най-големите университети в България, също така и в магазините за книги на най-големите вериги книжарници (ХЕЛИКОН, ПИНГВИНИТЕ и др.), а ако го няма, ще може да се поръча и те ще го доставят за проявилия интерес за ден-два. Разбира се, най-сигурният начин е да се абонират за списанието, с което и ще го подкрепят финансово в най-трудното време на съществуването и утвърждаването му.

Докато представях списанието, ми хрумна една такава идея, около която се завъртя моя разказ, тя стана нещо като възлов момент на презентацията. А именно, че онова, от което най-много се нуждае нашето общество, са един такъв специфичен "продукт", какъвто са идеите. Защото по света от столетия шестват едни най-жизнеспособни идеи, които са довели до просперитета на най-развитите съвременни общества, ала за жалост, нашето общество сякаш е останало встрани от този духовен процес, в резултат на което сме в положението, в което сме. Защо е толкова съдбовна важна за човека идеята ли? Ами защото идеята, първо, е нещо като "храната" на душата; човешката душа се храни с идеи, а ако в нея се възпита вкус към истинските, автентичните, най-жизнеспособните идеи, то тогава животът на такава една душа става възможно най-богат, пълноценен, автентичен. На второ място душата, веднъж "попила" в душата, може да я овладее така, че да породи вдъхновение, да породи същински поврат в личностното развитие на този човек; една истинска идея има ресурса да преобрази живота на човека, да постави този живот на твърда основа, да му придаде невероятен тласък, да го импулсира към най-смислени и значими дела и постижения.

Изтъкнах също, че особено жадни за идеи са душите на младите, защото на тях са им и най-потребни съответните идеи - понеже се намират в зората на живота си, а бъдещето е пред тях. А идеите, които ни направляват и вдъхновяват в живота, са нашето истинско богатство, което именно "молци не го ядат". Жалка картинка е човекът, чиято душа се храни не със същински ползотворни идеи, а с боклуците, с отпадъците, с отвратителните сурогати на съвременната масова култура.

Ние живеем в ситуация на най-ужасен духовен вакуум, пребиваваме в някаква кошмарна духовна пустиня, налице е невероятна по последиците си ценностна катастрофа, предпоставките за която бяха заложени по времето на комунизма. Затова ако не преживеем един същностен духовен ренесанс, един поврат към истински духовните ценности, сме осъдени на безконечно движение по омагьосани кръгове, при което ще линеят и ще се пилеят духовните сили на индивидите и на нацията, а това е фатално, това е разкош, който не можем да си позволим. Ето в този дух говорих в своето изложение, което се свърза и с темата на лекцията на проф.Тодоров, понеже и ситуацията в българското образование съвсем не е бляскава, което също така е израз на спомената ценностна и духовна катастрофа.

Аз тия дни ще почна работата си по нещо като "манифест" на списанието, върху нещо като възвание към всички, в което ще изложа по-пълно концепцията, необходимостта, идеята, смисъла, оправданието на съществуването на списание ИДЕИ. Осъзнавам списание ИДЕИ като скромен труженик на нивата на духовното възраждане на нацията. Като верен помощник на ония, които искат да спасят душите си. Като място, където може да намери своя израз всичко онова, което има отношение към задаващия се духовен кипеж на България, без който сме обречени на незавидно бъдеще. В този смисъл снощната среща с читатели на списанието ме импулсира дотам, че на връщане в автобуса нахвърлях на лаптопа си някои възлови момента, които тия дни ще ги разработя, а също ще ги публикувам както в блога, така и в списанието.

Това исках да ви кажа тази сутрин. Желая чудесен ден на всички!



Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ