Трета книжка за 2010 година (четвърта от създаването) на списание ИДЕИ вече е отпечатана и от няколко дни може да се намери на книжната борса в София. Би следвало да тръгне и по големите вериги от книжарници. Екземплярите на абонатите са разпратени, което за мен означава, че мога за малко да си отдъхна. Камък ми падна от сърцето след като излезе и тази най-трудно издадена книжка; слава на Бога, че издържах и се справих. Защото на моменти се бях отчаял. Но с Божията помощ всичко става и може да стане, иска се човек обаче да не се отказва, сиреч, да побеждава мекушавостта си.Както и да е, важното е, че победих неблагоприятните обстоятелства, щото в един момент си мислех, че сякаш целия свят е възроптал и противодейства срещу моята химера: да съществува едно човечно философско списание, едно списание за духовните неща и в материалистическа България.
Обстановката обаче е ужасна - знаете ли колко броя от списание ИДЕИ са продадени от борсата в София за близо шест месеца? Ще ви кажа: продадени са числом и словом 5 (пет) екземпляра! Всички други стоят неразпродадени, в пакетите си, непипнати от ръка на разпространител, на книжар, камо ли пък на читател! Как пък инстинктивно надушиха, че това списание изобщо не е като другите, та му обявиха такъв пълен бойкот?!
Обяснението на моя агент на книжната борса е, че книжарите не го искали (става дума за списанието) понеже цената му не била примамлива за тях: то струва само 3 (три) лева! Ето как в непазарната среда у нас ниската цена подобно на бумеранг се върна срещу интереса на издателя, т.е. на моя милост, понеже аз си позволих лукса наполовина да подарявам (с "промоционална цел") списанието на бъдещите му читатели.
Искаше ми се младите, за които най-вече е предназначено това списание, да могат без проблем да си го набавят. Не пожелах никакви печалби от списанието. Ала ето, че книжарите загубиха интерес поради неатрактивната за тях негова цена. За отстъпка от 1-1.50 лева те не щат и пръста си да мръднат. Никой, естествено, не мисли за интереса на читателите, заради които всъщност съществуват книгите и списанията. У нас се мисли само за печалбата, т.е. голия материален интерес. За образованието и личностното израстване на младежта пък никой изобщо не мисли, мислят само такива непоправими идиоти като мен.
За да изляза от ужасната ситуация с разпространението на списанието в главата ми идват най-екстравагантни идеи. Примерно да застана с непродадените топчета от списание ИДЕИ до вратата на Софийския университет примерно и да почна да го подарявам, съвсем без пари, на всеки минаващ студент. Не го правя по една-единствена причина: убеден съм, че, ако го направя, в тоя ден кошчетата за боклук в СУ ще бъдат препълнени с непогледнати книжки от списанието, хвърлени там от нашата "академична" младеж. И не съм убеден дали изобщо ще попадне на читател. Май съм станал мизантроп от тия безнадеждни битки, които съм водил цял живот, знам ли? Но ми се струва, че нещата са страшни. Така виждам аз положението и за тази горчива оценка ми дават основание моите впечатления от една дейност на духовното поприще, продължила вече цели 25 години - четвърт век.
Питам се какво ли щеше да стане ако бях започнал да издавам списание ИДЕИ преди 25 години, в самото начало. Тогава хората бяха гладни за стойностна книжнина. Сигурен съм, че списанието тогава щеше да стане сензация. Щеше да се разпродаде "като топъл хляб" - както се казваше в онова време (днес никой не обръща внимание дори на топлия хляб, та на някакво си там списание за духовните неща ли ще обърнат внимание?!). А в днешно време скучаещите журналисти (и книжарите също) гледат към него с "бодрия" поглед на умиращо говедо...
"Парица е царица у нас!" е писал Алеко преди толкова години, сега е съвсем същото, даже, изглежда, е още по-зле. Пълна вакханалия на материализма, на пошлостта, на безвкусицата, на аморализма и нихилизма. Съдбата и неблагополучията на сп. ИДЕИ са малък лакмус за истинското, за съвсем отчайващото положение в "духовната област" у нас. Но... битката продължава, трябва да се работи за промяна на ситуацията, има и обнадеждаващи симптоми, винаги има смисъл да се прави нещо, а не да се седи със скръстени ръце.
Може би още времето му не е дошло на нашето списание ИДЕИ, знам ли? Може би и тук ний - моя милост, неколцината приятели, които ме подкрепят, 20-тината верни читатели-фенове на списание ИДЕИ - сме станали нещо като прекалено подранило пиле, знам ли? Нищо чудно да е така. От опита си от годините знам, че има нещо такова, именно, че все съм се захващал с неща, на които едва след десетки години ще им дойде времето. Но кога ли все пак ще дойде времето за духовно пробуждане на нацията и обръщането й към действителните нужди на живота, след като ето, вече 20 години уж имаме свобода, имаме, имаме, ала какво правим с нея?! Използваме я само за да мърморим недоволно и да се оплакваме.
Както и аз направих тая сутрин. Което и показва, че още съвсем не му е времето за пробуждането на едно отговарящо на нуждите на времето съзнание из нашите предели. Ний май сме доста по-инертни, пък и комунизмът и несвободата обезвериха хората за много десетилетия напред. Иска се време, ала все пак за да дойде това подходящо време, трябва да правим нещо още сега, за да го докараме при нас. Ето, и правим това, което се иска, а пък че на моменти сме отчаяни сякаш си е в реда на нещата. Така става винаги с "ранните пилета". Пеят, пеят, пък никой не ги слуша. И дори затварят прозорците, за да не се чува пеенето им...
Няма коментари:
Публикуване на коментар