Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Иновация в образованието на младежта: философското интервю

Сред написаните от мен учебници, помагала, курсове лекции и пр. по философия, психология, гражданско образование - които можете да намерите на страницата в помощ на учениците, студентите и на всички интересуващи се - има едно помагало, наречено ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ (с подзаглавие КНИГА ЗА ОПИТВАЩИТЕ ДА РАЗБИРАТ). По отделните теми там има твърде много въпроси, които съм формулирал в един систематичен вид, а пък отговорите на тия и на много други въпроси са в друга моя книга, в един курс лекции по философия, в който всеки може да свери своето разбиране с едно по-развито и пълно философско разбиране. Впрочем, започнал съм да правя и видео-вариант на този курс, който пък е предназначен за ония, които не обичат да четат :-), щото не бива да се лъжем, че такива няма сред нашите студенти и ученици, сред нашата младеж.

Защо пиша тия неща ли? Ами защото вчера получих от един мой ученик писмен отговор на въпросите, които са зазадени в помагалото. Получило се е нещо като "интервю" по философска тема, който ученикът задочно дава. Отговорите му са лаконични, но за мен това пък много говори, т.е. правя си съответните изводи. Но ето как вероятно без да си дава сметка за това този млад човек ми дава една хубава идея: по същия начин, чрез вземане на "философско интервю", могат да бъдат изпитвани всички ученици, писмено или устно, и този начин на изпитване, по-специално за философията, е много по-добър от т.н. "тестове", които според мен са съвсем неподходящи що се касае за философията (щото тук работата не е просто да се знаят някакви външни сведения и думички, а тук се иска много повече: да умееш самостоятелно да осмисляш дадени проблеми). Аз и преди съм се опитвал да вземам такива "интервюта", ала нещо не се получаваше, а ето, че този ученик ми показва, че това не само че е възможно, но е и потребно да се продължи, и то много по-настойчиво. Ето сега как е отговорил той на самите въпроси:

Употребявал ли съм досега тази дума, думата философия?
- Да, но не си спомням по какви поводи.
В какъв смисъл е ставало това?
- Не си спомням.
Случвало ли се е да ме обвинят така: “много философстваш!”, “прекалено си се разфилософствал!” или пък “станал си дървен философ!”?
- Да, когато почвам да разказвам на по-несъбудени хора мойте мисли в/у даден предмет.
Защо ли употребяват думата “философия” в един такъв смисъл?
 - Защото не са вниквали в тази област от човешкото съзнание.
Какво искат да кажат, какво всъщност казват?
- Искат да изложат философията като лъже-наука, но всъщност правят за смях самите себе си като показват своето незнание.
Какво лично аз чувствам когато чуя думата “философия”?
- Мисля си за това в/у каква логика е изградено дадено действие. Например за какво живеем или защо използваме пари и т.н.. В един смисъл: "Неговата философия е...".
Защо онези, които не разбират що е философия, все пак си позволяват да употребяват думата в един ткъв отрицателен смисъл?
- Защото когато непросветеният човек чуе за нещо, което е ново за него или не му е ясно почва да го отхвърля като нещо безполезно или ненужно. Например аз като се занимавам с биохакерство или интернет на някой хора ще им се стори това нещо странно или напълно безполезно. Обаче аз като чуя думата цветарство или цветар не си представям този занаят или хоби като нещо напълно безполезно или професия за безделници, защото знам, че макар и на мен да ми изглежда напълно отегчително за другите това може да представлява целият им живот и може би наистина има много неща, които мога да науча от цветарството макар и да не го познавам.
Дали това не се дължи на някакъв неосъзнат… респект?
-Едва ли. Според мен ако това беше така хората щяха да я обгърнат в мистицизъм и да имат страхопочитание един вид.
Дали не е просто израз на “компенсация” за неразбирането им?
- Да, това е точно така.
Или пък дали не е израз на вложено в душата “влечение към философията”?
- Според мен не е така. Защото ако беше така то хората щяха да я хвалят. Например почти всички от нас като сме били деца сме искали да станем доктори или пилоти. Сега тези професии са на почит. Но едва ли някой е мечтал да стане философ като малък. Затова философията не е на почит.
Защо то е придобило един такъв непълноценен израз?
- Много просто - защото хората не са я изучавали пълноценно.
Защо дори към думата нито една душа не е безразлична?
- Защото думата докосва най-съкровенното нещо на един човек - неговата душа.
Защо всички смятат, че трябва да имат или че имат някакво отношение?
- Защото си мислят, че са видели много или едва ли не всичко и смятат, че имат правилно отношение и преценки към всичко.
Дали по някакъв начин и думата не ги “дразни”?
- Едва ли. Просто смятат философията за нещо незначително, на което не трябва да се обръща особено внимание и може би се дразнят когато тя взема връх.
Как е възможно това?
- Като хората не са се събудили. Като не са вникнали в нещата.
След като "философия” е тъкмо “любов към мъдростта”, то значи ли това, че онзи, който не я е почувствал или преживял, той съвсем не разбира не просто думата, а смисъла?
- Да, това е така. Затова хората се отнасят с пренебрежение към философията.
Как аз разбирам най-напред любовта, а след това мъдростта?
- Според мен любовта е хармония, а мъдростта е свойството на човека да взима правилни решения. Кой решения са правили е съвсем друг въпрос.
Не е ли най-трудното да се отговори на тези въпроси?
- Да, за мене е много трудно да отговоря на тези въпроси и затова давам неточни и неясни отговори.
Дали любовта е “страст”, “неудържимо влечение”, “силна обич”, “порив за обладаване” на/от нейния “обект” или “предмет”?
- Да, човек нормално изпитва тези чуства към хармонията (обектите, който я предизвикват), защото несъзнателно се стреми към нея.
Какво става в душата на влюбения – и на “любовника”?
- Душата си намира мястото и почва да се радва и да изпитва топлина.
Как така да съм влюбен не в нещо друго, а тъкмо в мъдростта?
- Защото мъдростта ни помага да взимаме правилните решения.
Не е ли нещастие това?
- Нещастието може да се състои само в страха от загубването на тази хармония.
Достойна ли е мъдростта за любов и обич?
- Да.
Кое е противоположното на мъдростта?
- Това може да бъде само глупостта - да правиш действия без да знаеш техните последствия.
Може би… глупостта?
- Да, точно това.
Или пък… “простотията”, или пък нещо друго?
- Не, простотията е когато знаеш изхода от ситуацията, който е негативен за теб и въпреки това ти правиш това действие.
Какво чувствам когато чуя думата мъдрост?
- Представям си важни и универсални житейски правила.
“Помъдрява” ли малко по малко изпитващият силни чувства към мъдростта?
- Да, точно както едно дете изпитва силно влечение по математика и постепенно то става много добър математик.
Не намирам ли предварително, че мъдростта е… “скучна”?
- За някои е скучна - защото ако използваш мъдра постъпка няма да е толкова забавно от колкото да направиш глупава постъпка, от която ще се озовеш в някоя "интересна" ситуация.
Дали пък самата любов не носи в себе си мъдрост?
- Да, нали човек трябва да се стреми към хармонията.
Защо мъдрост се придобива само с любов?
- Защото ако искаш да имаш дадено умение трябва да изпитваш страст към него.
Дали същото не важи и за всичко друго?
- Да, важи за почти всичко.
Нима и глупостта не се придобива чрез силна страст към нея?
- Да, от стремеж към "интересни" ситуации.
Към кое съм по-привързан, което “повече ми импонира” – мъдростта или пък глупостта?
- Към мъдростта - защото аз се стремя към правилните взети решения, защото понякога нямам да имам шанса да взема правилните решения.
Мога ли да опиша чувството, свързано с любовта към мъдростта?
- Това чуство не мога да го опиша.
Изпитвал ли съм го някога?
- Да, през определени периоди от време.
Искам ли да го изпитам?
- Определено.

Това е "интервюто", което ми изпрати този мой ученик; благодаря му, че ме подтикна по-ясно да осъзная колко голяма роля във философското образование на младежта може да заеме тази "форма" и това средство на проверка на разбиранията: философското интервю. По тази причина, за да дам пример, че това е възможно, и също така да подтикна и други преподаватели по философия, загрижени за по-доброто философско образование на своите ученици и студенти, аз в този момент решавам да публикувам горния текст в следващата книжка на философското списание ИДЕИ. Откъдето той може да стигне не само до много преподаватели и да им помогне в тяхната нелека работа, ами и да даде на самите "обучавани" едно средство да повярват в своите собствени възможности.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ