Здравейте, г-н Грънчаров!
Много съм развълнуван, че сте ми отговорили! Вчера не успях да ви отговоря защото бях ангижиран през целия ден.
Благодаря Ви, че заедно с двете книжки ми изпращате и един брой на списание „Идеи”! Но аз притежавам всичките книжки, които са издадени и съм прочел почти всички статии. Те бяха причината за доста разгорещени и плодотворни разговори с мои приятели и познати.
Един приятел, на когото подарих първата книжка на списанието, ми сподели, че всеки ден, след като се прибере от работа, си чете от него. Той ми каза: ”Винаги когато чета списанието чувствам, че се освестявам! Много се радвам, че има такива хора, които се саможертват за пробуждане на доблестта и човечността.”
За жалост той работи в..., една от многото „модерни изстисквачки” на личности. Неговите колеги се отнасят ужасно спрямо отговорността и честността, с които изпълнява своите трудови задължения. Непрекъснато го третират като общ работник поради неговата непресъхваща доброта. Оказва се, че всеотдайността и добротата са ненужни, дори патологични симптоми! Нима?! Може ли да повярвате в това, г-н Грънчаров?! А мерзкото и подлостта са неотменими спътници на оцеляващото и вихрещото се поведение на „модерния” гражданин!
Гневът е неговото перманентно душевно състояние. Благородният гняв го държи все още жив! И той не се щади като вас. Топи се...
Следващият път ще ви разкажа какво се случи когато занесох третата книжка на списание „Идеи” в ОДК Благоевград (става дума за Обединения детски комплекс). В тази книжка бяхте поместили две статии за образованието. Именно поради това и отнесох списанието. В този център за работа с деца и юноши провеждат, а не пре-по-дават възпитателна и просветителска дейност (!) двама мои скъпи учители.
С поздрав: Цветан Беровски
Здравейте, г-н Беровски,
Много Ви благодаря за отговора! Аз подозирах, че е възможно да сте запознат със списание ИДЕИ; радвам се, че се оказа точно така! Но няма проблеми, подарете списанието на някой, за който прецените, че ще му е полезно да го прочете.
Наистина се радвам, че се запознахме; за мен е много приятно да общуваме, а пък ако решите да напишете някакъв текст за списание ИДЕИ, ще бъде чудесно. Забелязвам, че сте личност с позиции, че сте мислещ човек, а пък такива хора би следвало да си сътрудничим, да си помагаме, да се насърчаваме. Защото наистина средата у нас твърде е неблагоприятна за ония, които си позволяват лукса да проявяват личностно и свободно, необременено от един стаден манталитет, отношение.
Ще ми е интересно да прочета нещо повече за Вас. Надявам се, не сте се засегнали, че дадох публичност (чрез публикация в блога) на предишните ни писма. Ако не възразите, съм готов да сторя същото и с настоящите, като, разбира се, ще скрия местоработата на Вашия приятел - за да не му навредим. Но този път ще очаквам Вашето изрично разрешение за публикуване на писмото Ви в блога заедно с моя отговор.
Това, което пишете за списание ИДЕИ, ако стигне до повече хора, може да им повлияе и те да потърсят списанието. Най-вече тази е причината да ми се иска да публикувам писмото Ви.
С поздрав и пожелание за приятен уикенд: Ангел Грънчаров
Много съм развълнуван, че сте ми отговорили! Вчера не успях да ви отговоря защото бях ангижиран през целия ден.
Благодаря Ви, че заедно с двете книжки ми изпращате и един брой на списание „Идеи”! Но аз притежавам всичките книжки, които са издадени и съм прочел почти всички статии. Те бяха причината за доста разгорещени и плодотворни разговори с мои приятели и познати.
Един приятел, на когото подарих първата книжка на списанието, ми сподели, че всеки ден, след като се прибере от работа, си чете от него. Той ми каза: ”Винаги когато чета списанието чувствам, че се освестявам! Много се радвам, че има такива хора, които се саможертват за пробуждане на доблестта и човечността.”
За жалост той работи в..., една от многото „модерни изстисквачки” на личности. Неговите колеги се отнасят ужасно спрямо отговорността и честността, с които изпълнява своите трудови задължения. Непрекъснато го третират като общ работник поради неговата непресъхваща доброта. Оказва се, че всеотдайността и добротата са ненужни, дори патологични симптоми! Нима?! Може ли да повярвате в това, г-н Грънчаров?! А мерзкото и подлостта са неотменими спътници на оцеляващото и вихрещото се поведение на „модерния” гражданин!
Гневът е неговото перманентно душевно състояние. Благородният гняв го държи все още жив! И той не се щади като вас. Топи се...
Следващият път ще ви разкажа какво се случи когато занесох третата книжка на списание „Идеи” в ОДК Благоевград (става дума за Обединения детски комплекс). В тази книжка бяхте поместили две статии за образованието. Именно поради това и отнесох списанието. В този център за работа с деца и юноши провеждат, а не пре-по-дават възпитателна и просветителска дейност (!) двама мои скъпи учители.
С поздрав: Цветан Беровски
Здравейте, г-н Беровски,
Много Ви благодаря за отговора! Аз подозирах, че е възможно да сте запознат със списание ИДЕИ; радвам се, че се оказа точно така! Но няма проблеми, подарете списанието на някой, за който прецените, че ще му е полезно да го прочете.
Наистина се радвам, че се запознахме; за мен е много приятно да общуваме, а пък ако решите да напишете някакъв текст за списание ИДЕИ, ще бъде чудесно. Забелязвам, че сте личност с позиции, че сте мислещ човек, а пък такива хора би следвало да си сътрудничим, да си помагаме, да се насърчаваме. Защото наистина средата у нас твърде е неблагоприятна за ония, които си позволяват лукса да проявяват личностно и свободно, необременено от един стаден манталитет, отношение.
Ще ми е интересно да прочета нещо повече за Вас. Надявам се, не сте се засегнали, че дадох публичност (чрез публикация в блога) на предишните ни писма. Ако не възразите, съм готов да сторя същото и с настоящите, като, разбира се, ще скрия местоработата на Вашия приятел - за да не му навредим. Но този път ще очаквам Вашето изрично разрешение за публикуване на писмото Ви в блога заедно с моя отговор.
Това, което пишете за списание ИДЕИ, ако стигне до повече хора, може да им повлияе и те да потърсят списанието. Най-вече тази е причината да ми се иска да публикувам писмото Ви.
С поздрав и пожелание за приятен уикенд: Ангел Грънчаров
Засегнатите теми са много често срещани в наше време.Характерното е че посредственото се търси и обединява за да се противопостави на различното.По този начин везните изкуствено се накланят в посока на страната с възможности за манипулации.Постепенно във времето се наблюдава трайна тенденция на поредица от печеливши ходове на обединената страна, което измества мнението на наблюдаващия в посока необходима за манипулиране.Именно тези твърди и еднопосочни агресивни действия са водещи за да се постигне успех за стадото, като в името на целта се жертва отличаващото се.Не ми се иска да предполагам че това е масов подход в джунглата на ежедневието ни.Това ще ме накара да си направя изводи че стадния принцип ни води във всяко едно отношение и че унифицираното мислене , което беше специално търсено през предишни години на възпитание и управление е изиграло доста коварна роля..По повод изказаните мисли искам да уверя, че нямам против да бъде публикувано това кратко мнение ,за да се проучи и отношението на други читатели.Предварително благодаря.
ОтговорИзтриванеОкаезве се че ще бъде търсено списание.Успехи и весели дни
ОтговорИзтриване