Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

понеделник, 20 декември 2010 г.

Прочетете първи от подготвяния сега януарски брой на сп. ИДЕИ

ИЗ СЪКРОВИЩНИЦАТА НА МЪДРОСТТА

Афоризми

Епиктет

Епиктет (на гръцки Έπίκτητος) е роден около 50 г. след Раждането на Христос в град Хиерапол, Фригия (област в Мала Азия), а умира в 138 г. в Никопол, Епир. Бил е първоначално роб в Рим, а след това сам се откупил и основал в Никопол своя философска школа.

На лекциите на стоика Музоний Руф в Рим често идвал и Епафродит, господарят на Епиктет, съпровождан от своя роб. Така Епиктет се „заразил” с философията. Твърди се, че когато показал бляскави философски заложби неговият господар му позволил (в свободното си време) да преподава философия на младежите в богати семейства. От парите, които те му давали за тия „уроци”, Епиктет успял да спечели достатъчно пари, за да откупи сам себе си от своя господар. И по този начин сам на себе си станал господар, т.е. станал свободен човек. „Беседите” на Епиктет, т.е. фрагменти от неговото учение, са запазени благодарение на записките на неговия ученик Ариан. Философското учение на Епиктет е образцово и оригинално изложение на идеите на античния стоицизъм.

Досега почти нищо от невероятно богатата мисъл на Епиктет не е било превеждано на български език, т.е. на страниците на сп. ИДЕИ Епиктет за първи път ще „проговори” на български. Имаме амбицията да преведем и публикуваме всичко, останало от него. Не само защото, по непотвърдени сведения, по рождение Епиктет бил роб, роден в земите на Тракия. А по-късно бил откаран, съвсем непълновръстен, във Фригия, а после в Рим. Казвайки това, сме далеч от мисълта, че Епиктет е „българин”…

А ето сега малка част от афоризмите, които ще бъдат публикувани в януарската книжка на сп. ИДЕИ:

... Владей страстите си – или те ще те владеят. Не се срамувай толкова от хорското мнение за себе си, а повече се притеснявай от истината.

Свободата е благо, а неволята – зло. Но изборът на всяко от тях зависи от нас. Това, при което за свободната воля няма място, не може да бъде подведено под нито едно от тия понятия. Но духът господства над плътта и над всичко, което принадлежи на тялото и няма свободна воля. Човекът със свободна воля не може да бъде наречен роб.

Съдбата е мрачен затвор за тялото и за душата. Този, който е свободен с тялото си и е несвободен с душата си, е роб, който е вързан телесно, но е свободен духовно – е свободен.

От телесните вериги на природата освобождава смъртта, както от бедността – богатството; но от духовните вериги се освобождаваме с една добродетел – със знанието, ученето и труда.

Срамно е за този, който прави сладки напитки от дара на пчелите – меда, и в това време със своя порочен живот прави горчив Божият дар – разумът.

Ако ни поканят на обед, ние ще ядем това, което ни почерпят. Ако някой помоли стопанина да му даде риба или сладкиши ще го възприемат за невежа. В живота обаче ние искаме от боговете това, което те не могат да ни дадат, искаме го, въпреки че при това сме получили от тях твърде много.

Болните са недоволни от лекаря когато нищо не им предписва, и мислят, че той смята тяхното положение за безнадеждно. Защо пък ние не постъпваме така по отношение на философа – не мислим, че той се е отчаял за нашето поправяне ако не ни дава никакви съвети?

Който е силен по тяло може да понася и жега, и студ. Така и този, който е здрав душевно, е в състояние да понесе и гняв, и мъка, и радост, и останалите чувства.

Попитай себе си какво искаш – богатство или щастие? Ако е богатство знай, че то нито е благо, нито е в твоите ръце; ако е щастие – бъди уверен, че то е и благо, и се намира в твоя власт: първото съдбата ни го дава под наем само за известно време, докато да бъдем щастливи зависи от нас самите.

Ако видиш усойница, отровна змия или скорпион в сандък с украшения от слонова кост или от злато, ти въпреки всичко няма да ги харесаш и да почне да ги искаш да ги притежаваш, макар те и да са сложени в скъпо помещение, напротив, ще почнеш да гледаш на тях със страх и отвращение, като на отровни животни. По същия начин когато срещнеш богати хора, щедро надарени с всичко от съдбата, но порочни, не се изумявай от тяхната блестяща външност, а ги презирай заради техните пороци.

Когато си се родил в Персия, ти не би пожелал да живееш в Гърция, не, ти би желал да живееш щастливо в своето отечество. Защо тогава, родил се в бедност, се стараеш да забогатееш и не искаш да живееш щастливо, оставайки си това, което си бил по-рано?

Не бедността ни навежда на тъжни мисли, а нашите желания, и не богатството разсейва у нас чувството на страх, а разсъдъкът. Ако имаш разсъдък, ти нито ще желаеш богатство, нито ще роптаеш срещу бедността си.

Конят не се хвали, не се гордее със своята конюшня, с амуницията и с пискюла си, птицата – с храната или с гнездото си; двете се гордеят с бързината на краката си, както е при първия, или на крилата – като втората. На свой ред и ти следва да се гордееш не със своята маса, не с дрехите, не – с една дума – с външните блага, но със своето добро сърце и с благотворителността си.

Обедите с гости при теб не трябва да бъдат разкошни и при това скучни, а весели и прости, за да не би, от една страна, от угаждането на тялото да страда душата, а от друга – за да не би, отдавайки се на чувствени наслаждения, да оставим без внимание тялото и по този начин да му навредим: вследствие на разкошния живот се явява болестта.

Грижи се не за телесната храна, а за духовната храна. Първата излиза навън във вида на изпражнения – за нея веднага престават да говорят – докато последната никога не се разваля и остава даже при разделянето на душата с тялото.

Намирайки се на масата помни: ти храниш двама гости – тялото и душата. Това, което ще дадеш на тялото, скоро ще го загубиш, но това, което ще дадеш на душата – ще остана твое завинаги.

Да се ядосваш и да спориш по начало е невежливо, но също така е и неприлично – що се отнася за разговорите на маса, на която се пие. Та пияният няма как да убеди трезвия, както и трезвият няма да уговори пияния, а там, където всички убеждавания са напразни, няма защо да пускаш в ход цялото свое красноречие.

Щурецът има глас, охлювът няма. Последните обичат влагата, първите – топлото; последните ги заставя да излязат от черупката им росата, първите се събуждат от жарещите лъчи на слънцето, заедно с неговия възход и започват своите песни. Така и ти, ако искаш да бъдеш човек приятно и солидно говорещ, не показвай душата си на обедите, когато я е оросила винената „роса” – или ще я омърсиш. Когато пък, в тихата беседа, нея ще я сгрее със своите лъчи разумът, тогава нека да се чуе нейния глас – нека тя заговори с гласа на истината.

По-добре да се съгласиш с истината и да се откажеш от лъжливото мнение, отколкото, съгласявайки се с лъжливото мнение, да бъдеш победен от истината.

Търсейки истината, не се старай да победиш на всяка цена; щом като истината е на твоя страна, победата ти е обезпечена.

Истината побеждава сама по себе си, мнението – чрез другите.

По-добре е да живееш с един човек с възвишена душа и да бъдеш спокоен и независим, отколкото да водиш жалък живот в общество на мнозина.

Каквото не желаеш на себе си, не го желай и за другите; не ти харесва да си роб – не превръщай други в роби. Щом не можеш да минеш без услугите на роби, ти самият, преди всичко, сам си роб – както не могат да се спогодят едно с друго добродетелта и порокът, така не могат да сторят това и свободата и робството.

Както здравият няма да иска да му прислужват болни или да гледа болни своите домашни, така и благородният човек няма да си позволи да прибягва до услугите на роби или да живее под един покрив с несвободни хора .

Ако искаш да си свободен, сам придобий свободата си.

(Останалото от тази публикация, както и всички други статии от този брой можете да прочете в книжното издание на ИДЕИ, кн. първа, година трета, 2011, януари.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ