През миналата седмица бях в София. Отидох най-напред на книжната борса, където съм оставил за разпространение книжките на списание ИДЕИ (и всичките ми книги са също там). Оказа се, че за 3 месеца от излизането на последната книжка на борсата са продадени само 3 (три) книжки на списанието, което е катастрофа. Отчаян съм до крайна степен, понеже поради негласния бойкот от страна на книжарите срещу списание ИДЕИ то по никой начин не може да стигне до читателите си. Масовият книжар-печалбар у нас е решил, че българинът няма нужда от идеи и по тази причина го цензурира от всяко издание, които има нещо общо с тях, особено пък от списание, носещо името ИДЕИ. Това е положението.Тази нощ преди лягане отново се сетих за това и поради огромното напрежение не можах да заспя. С часове се въртях в леглото, имам чувството, че от обидата и напрежението ще ме хване някой рак; никога не съм се чувствал толкова отчаян. Сега ставам и започвам да мисля, да търся някакъв изход от крайно тежката ситуация.
Понеже оня ден на протеста един човек ми каза, че в-к АНТИ (на който години наред съм сътрудничил) е престанал да съществува и на негово място се е появило списание със същото име (този човек се оказа негов разпространител). Той именно ми продаде списанието и ми каза, че били решили да го разпространяват по този начин, от човек на човек, без да ползват услугите на разпространителите, тъй като тези последните били поставили варварски условия (отстъпка 50%). Ние пък от ИДЕИ даже изобщо не можахме да уговорим някой разпространител да вземе списанието, което ме навежда на мисълта, че тябва да изнамерим друг, необичаен начин за да стигнем до читателите си. Да се разпространява списанието от ръка на ръка, в отделните градове, чрез хора, които са се съгласили да работят за него (на такива хора съм готов да дам 50% остъпка от цената), един вариант, който обмислям през последните дни. Ако някой, било студент, било пенсионер, било какъвто и да е, желае да разпространява списанието по този начин, нека да заяви, още днес мога да му изпратя книжките. Но имам чувството, че едва ли някой ще се захване с такава твърде благородна за нашите условия задача.
А иначе ми се мержелее една такава прекрасна идея: да се образува около списание ИДЕИ нещо като "интелектуален кръжец", подобен на оня, които някога е съществувал около списание МИСЪЛ на д-р Кръстев. Но къде ти да се случи такова нещо сега у нас, 100 години по-късно?! Ако обаче някой желае да се включи в един такъв хипотетичен кръг, да заповяда, да изяви желанието си. Макар че у нас и духовните хора са отчуждени до крайна степен, никой никому няма доверие, а и всеки, изглежда, се мисли за толкова велик, сякаш светът се върти около него. По тази причина именно разпиляваме и това малко, което имаме. Разпиляваме всичко стойностно и истинско, що имаме. Остава и устоява само боклука, а най-отгоре е мръсната пяна...
И какво ми остава в такъв случай? Новата, 5-та книжка на списанието предстои да излезе в скоро време. Тя, новоотпечатана, ще се присъедини към вече издадените броеве, които си стоят непродадени по борсите. Трябва да се измисли нещо, за да склоним поне някоя от веригите книжарници да разпространява списанието, като сключим договор с нея, прескачайки услугите на търговците на едро, които стоят на борсата. И които, вместо да помагат, имам чувството, че допринасят за това списанието да не стига до тия, за които бива издавано, именно до читателите си.Ситуацията се развива в очакваната посока: абсурдната ситуация да ме доведе до пълно отчаяние, заради което в един недалечен момент да се принудя да се откажа от всичко. И списанието да загине. Натам отиват работите. Вече съм на предела на изчерпване на силите си. Помощ и подкрепа отникъде. Отвякъде ме залива пълното безразличие. Гадна, отвратителна, подла, идиотска българска атмосфера, която може да обезкуражи всеки, дори и най-ентусиазирания.
Ето точно заради тази атмосфера на пълно безразличие у нас нищо свястно, чисто, истински добро, т.е. духовно, нито може да се укорени, поради липсата на почва, нито пък да устои и да вирее, а всичко, току-що родено, линее и неминуемо умира. За жалост, така е. Устояват в тази почва само плевелите, бурените. Подобни на чалгата и всички останали ментета и пошлости, които, кой знае защо, са в най-цветущо състояние...
Няма коментари:
Публикуване на коментар