Предстои, до 10 дни, излизането на новия брой на сп. ИДЕИ - първи за тази година и пети от създаването на списанието през ноември 2009 г. При последното ми посещение в София отидох да се срещна с управителя на една от най-големите вериги книжарници у нас - тъй като най-големият проблем за списанието е този, че разпространителите на вестници, списания и книги не щат да разпространяват такова "нерентабилно" издание. Предложих му договор за разпространение като се прескочат търговците на едро.Описах му ситуацията, той ми изказа съчувствието си, но ми обясни: такива издания, камо ли пък философски, съвсем не се ползват с търсене в наши условия. А иначе книжарниците му щели и занапред уж да го разпространяват. Факт е, че преди време неговата верига книжарници взе от борсата една сравнително голяма бройка списания и ги продаде за немного време; ала изглежда ниската цена на изданието - 3 лв. - доведе до там да погасне интереса им. Получиха нищожна търговска отстъпка за желанията им; аз само с това си обяснявам пресекването на интереса към списанието у книжарите.
Факт е, че не успях да постигна своето, а именно, с пряк договор с една поне верига книжарници да усигуря разпространението му из страната. Неизвестно за мен защо, но самите книжари, които се снабдяват със "стока" от борсата в София, където списанието е налице, не проявяват никакъв интерес към него. Ето че, при липса на разпространение пред мен изниква коварния въпрос за смисъла на цялото предприятие, щото едно списание все пак се прави за да стигне до читатели, а ето че тъкмо за ИДЕИ такъв достъп е спрян; идете пред всяка сергия за вестници и списания; там ще откриете всякакви пъстри списания - на най-предно място, разбира се, стои списание ЦИЦИ; списание ВРАЧКА, списание ВЪДИЧАР, списание КОЛОЕЗДАЧ, списание НЕЗНАМКВОСИ и пр., всички и всякакви боклуци са там, но сп. ИДЕИ няма да го срещнете; и нямате шанс да го срещнете, щото то е едно сякаш анатемосано и забранено списание.
Затова продължавам да търся алтернативни начини списанието да стигне все пак до читателите си. В съзнанието ми се върти една идея, даваща възможност да се прескочи порочната и комерсиална "система за разпространение". Става дума за следното:
Редакцията на списанието предлага на доброволци-разпространители, които да влязат в преки отношения с нас, отстъпка до 50% от цената. Всеки - ученици, студенти, безработни, съпричастни и пр. - може да пише на имейла, който ще открие в КОНТАКТИ, изявявайки желание да помогне списанието да стигне до читателите си. На такива хора аз ще изпратя толкова списания, колкото пожелаят. Те биха могли да ги разпространяват лично (тук има най-различни начини да се стигне до потенциални читатели, които те сами биха могли да открият), или пък да ги дадат на консигнация в книжарници, намиращи се в близост до университети, училища и просто места, където могат да минат що-годе интелигентни читатели. Даже някой "разпространител" да снабдява със списанието, примерно, неколцина свои приятели, живеещи в един български град или село, пак е нещо, а това всеки може да го направи, стига да пожелае. И с това ще помогне списание ИДЕИ да оцелее в тази тежка ситуация, в която е попаднало.
Именно такива хора търся и на такива хора се надявам - та заедно да спасим списанието. Всеки негов читател до този момент би могъл, ако желае списанието да продължи да съществува, да прояви известна съпричастност и да убеди двама-трима свои приятели да си го купуват, а пък той да го поръча от редакцията - и в същия ден списанията ще му бъдат изпратени по пощата. Оскъпяването заради пощенските разходи ще е за сметка на издателя. Нас ни интересува не някаква печалба, а само и единствено каузата, заради която се заехме с това неблагодарно дело.Не мога да скрия, че ние, неколцината ентусиасти, които стоим зад списанието, дето се превърнахме в нещо като "търговци на идеи", се чувстваме именно като търговци-идиоти, които се мъчат да продават кожуси в екваториална Африка - или хладилници на ескимосите. Сакаш никой у нас не цени такава "стока", каквато са идеите. Идеите у нас явно са нещо, без което може прекрасно да се живее. Важното е ракийката и салатката да са налице. И сиренцето, и сланинката, и хлебеца. А идеите, мале-мила, за какво са ни нам такива идиотщини?! Аре мрете с вашите там "идеи" бе, смотаняци такива, идеи ще ми продат те, нещастниците?! Пари ни дай, ний акълец си имаме!
Няма коментари:
Публикуване на коментар