От далечна Канада - а тук у нас, естествено и както си е в реда на нещата, мълчанието е пълно и повсеместно! - получих следния отзвук по повод на излизането на списание ИДЕИ:Ангеле, здравей!
Страхотна радост, новината е песен за душата: излязла новата книжка! Браво, радвам се много, това е най-важното, да върви напред!
Отсега обаче се закахървам за следващия брой, защото делото е изправено пред същата стена: нещо трябва да се измисли за системното спонсориране на това издание. Нека пуснем обяви тук?! Cамо ги подготви.
На това писмо написах следния отговор:
Здравей, Елена, скъпа приятелко,
Благодаря ти много за съпричастността към делото, наречено ИДЕИ - и спрямо неговото неясно бъдеще. Наистина трябва да се намери някакъв изход от задънената улица с излизането на това уникално издание. Наистина е срам, че мислещите и търсещите истината хора у нас не могат да уредят финансирането на едно философско списание, чието излизане веднъж на 4 месеца струва само 700 лева.
Но, уви, оказва се, че е точно така, и затова до този момент излизането на всеки пореден брой на ИДЕИ ми струва страшно много нерви, унижения, жертви, т.е. за всичко плащам със здравето си. Ако тази грижа по финансирането на списанието отпадне или проблемът се реши по възможност трайно, то това означава, че аз като негов главен редактор ще мога да съсредоточа цялото си внимание към главнето, именно към неговото списване и редактиране, което пък означава, че списанието ще стане още по-добро.
Казваш ми да съчиня обява за спонсорирането на списанието, която да се публикува тук-там, включително - и дори най-вече - в чужбина. Ето един възможен текст:
Драги сънародници,
От 16 месеца в България се издава ново списание, носещо името ИДЕИ. Това е философско списание, целящо да подпомогне личностното и духовното израстване и укрепване на българската младеж. Предназначено е преди всичко за ученици от горните класове на гимназиите и за студенти, но може да се чете от всеки българин, нуждаещ се от ценностно проясняване и търсенето на смисъла на собственото си съществуване. Основателите на списанието - неколцина преподаватели по философия - до този момент успяха да издадат 5 броя от списанието, в тираж всеки брой от по 500 екземпляра, изцяло на свои средства и с подкрепата на някои негови читатели. Оказа се, че този начин на финансиране на списанието е твърде несигурен, излизането на всяка книжка на списанието е все под въпрос, бъдещето му, ако така продължат нещата, е съвсем несигурно.
Ето на това основание апелираме към всички българи, на които е присърце каузата на философското списание ИДЕИ, да го подпомогнат с каквото могат, та ние, редакторите, да имаме възможността да съсредоточим усилията си върху главното: по-качественото му списване. Надяваме се, че ще се намерят добри хора, склонни да подкрепят финансово едно такова идеалистично начинание, без което то е осъдено на неминуема смърт. За излизането на един брой на списанието в тираж 500 екземпляра са необходими само 700 лева (а ако се подобри малко качеството на хартията и на корицата ще са необходими до 1000 лева). Ония българи по света, пък и у нас, които могат да си позволят да подпомогнат излизането на списанието, могат да го сторят, като приведат пожертвуванията си на следните банкови сметки:
Raiffeisenbank (Bulgaria) EAD ● В долари (USD): IBAN: BG18 RZBB 9155 4158 3843 16, BIC: RZBBBGSF ● В евро (EUR): IBAN: BG70 RZBB 9155 4458 3843 01, BIC: RZBBBGSF ● В лева (BGL): IBAN: BG89 RZBB 9155 1058 3843 85, BIC: RZBBBGSF ● Ангел Иванов Грънчаров (ANGEL IVANOV GRANCHAROV)
С благодарност за разбирането и подкрепата:
Ангел Грънчаров, основател и главен редактор на философското списание ИДЕИ
Ами, Елена, това успях да съчиня. Не зная как звучи, понеже аз лично, не крия, съм изключително обезсърчен напоследък: в тия 16 месеца писах толкова много подобни обяви, потропах на толкова много порти, молих какви ли не хора, но ефектът е нищожен; ето, например, за излизането и на този брой ми се наложи да отделя от скромната си заплата 300 лева, та списанието все пак някак да излезе. Но изнемогвам вече и обричам семейството си на пълна мизерия (знаеш, съпругата ми е безработна учителка, а синът ми е студент).
Както и да е, казано е: "На оня, които иска, нему ще се даде; на оня, който хлопа, нему ще да се отвори...", и ето, да опитаме пак. Но защо ли ми се чини, че тия библейски поговорки не важат специално за нас, българите?! Не знам точно как е, но съм любопитен да узная...
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар