Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

петък, 1 юли 2011 г.

Ако някога изобщо се роди български гений, то това ще бъде геният на завистта

Новата, шеста поред от създаването му и втора за тази година книжка на списание ИДЕИ е готова за печат. Започва епохалната битка за изнамиране на средства, с които да се плати на печатницата, за да може списанието да стане факт. Аз лично вече съм съвсем разорен, изплащам заеми и затова мога да отделя от заплатата си само 100 лева за тази книжка. Имам обещанията на още двама човека да подпомогнат с по 100 лева излизането на тази книжка. Един вече изпрати 100 лева.

Тъй че от необходимите 700 лева (дано не бъде повишена цената за издаването на тия 500 книжки, които можем да си позволим да издадем!), които трябва да се платят на печатницата, потенциално вече са намерени 400 лв., остава да се намерят още 300 лева. Пиша това, понеже искам да се знае истината, нищо че тия подробности на някой може да се сторят дребни. 300 лева за някои хора може да са нищо, но за български интелектуалец в днешно време, оказва се, са много.

И по тази причина, въпреки цялото неудобство, което изпитвам, си позволявам да апелирам: ако някой все пак желае да се включи и да подпомогне финансово излизането на списанието, да заповяда, ще бъде добре дошъл в групичката негови съиздатели. Разбира се, всеки, който подпомогне списанието с някакви пари, ще получи в замяна толкова книжки, които пожелае, и след това, ако успее да ги продаде, ще може да си върне част или дори всичките вложени пари. За моралния компонент, виждате, тук изобщо не говоря.

Друг е въпросът, че с разпространението на списанието проблемът е бих казал направо трагичен. Книжарите не го щат, то не може да стигне до потенциалните си читатели, което и означава, че възвръщането на вложените средства е под въпрос. Мен лично ме е страх да ида на борсата в София и да питам колко продадени книжки има. Последният път като попитах, оказа се, че за 6 месеца има продадени... 3 книжки! Това е положението. За сметка на това предишните тиражи общо взето почти изцяло ги подарихме на читалища, библиотеки, на млади хора и пр.

А иначе като съдържание тази книжка отново ще бъде на ниво. Подбрал съм чудесни текстове на различни, но много талантливи автори. Този път като класик на философията ще бъде представен проф. Димитър Михалчев. Да, оня същия, който е издавал навремето другото хубаво българско списание, носещо името ФИЛОСОФСКИ ПРЕГЛЕД. На корицата пък, предполагам, ще бъде утвърдено моето предложение да се намира портрета на Питагор. И други интересни новости ще има в този брой на списанието, но нека да останат изненада за редовните му читатели.

Искам да отбележа, че напоследък апелирах към различни медии, журналисти, фондации, издателства и прочие да подпомогнат по някакъв начин било представянето на списанието, било неговото издаване. Длъжен съм да ви уведомя, че нямам до този момент нито един отговор. На списанието е обърнат гръб отвсякъде. Тотално. Единодушно. Без никакво изключение.

Това игнориране за мен означава само едно: списанието е истински необходимо и ценно. И затова битката за запазването му трябва да продължи. У нас тъкмо истинските неща никой не подкрепя. Щом никой не го подкрепя, значи списание ИДЕИ е истинско. И необходимо. Няма по-голям атестат за това от факта, че цялата т.н. "публичност" като един му е обърнала гръб. И това, въпреки всичко, е най-радостен факт за мен и за групичката, която стои зад издаването на списание ИДЕИ.

Защото това са си наши обичайни български работи. Когато някой някъде умира или се проваля, всички живват и радостно почват да потриват ръце. Когато обаче някой някъде е запретнал ръкави да прави нещо истинско и напредва, всички, първо, му пожелават да се провали, а пък после единодушно му обръщат гръб. За да подпомогнат с каквото могат провала му.

Ако някой обаче прави нещо фалшиво, извратено и лъжливо, всички му ръкопляскат. У нас ментетата от всякакъв род са на почит. Вижте Бойко какви апотеози преживява. Той е само един най-малък пример.

А истинските неща у нас обаче са в страшна немилост. Винаги е било така. И понеже е така и спрямо списание ИДЕИ, това вдъхва оптимизъм в душите ни. Казах - това е атестат, че правим нещо истинско, нещо безкрайно ценно, нещо потребно, нещо, отговарящо на действителните, бих казал субстанциалните нужди на човека и на цялата нация.

Има ли нещо по-хубаво от една такава участ, която се очертава за нашето списание? Щом го игнорират всички, явно се надяват то да умре. Е, докато аз лично съм жив, това щастие няма да ги споходи. Явно с нещо списание ИДЕИ силно дразни "елитните представители" на природопопулацията. Даже до момента всички до един от т.н. "блогъри-аристократи" се правят, че не забелязват списанието, въпреки че на някои от тях им го изпратих като подарък. Това за какво ви говори. За българската широка народна психология говори, разбира се.

Неслучайно е казано: "Ако някога изобщо се роди български гений, то това ще бъде геният на завистта". У нас се завижда даже неосъзнато, завистта е станала нещо като рефлекс. Страшно е. Ето, тъкмо за да подпомага рухването на този идиотски български манталитет съществува списание ИДЕИ. Нещата, както забелязвате, не са безобидни. Става дума за безпощадна борба. Тъй че аз лично изобщо не се учудвам че точно така се развиват работите около списанието.

И понеже съм стар боец, сърцето ми радостно бие, чувствайки призива на битката. Няма да мирясам докато не забележа очертанията на победата. Заложени са прекалено важни неща, та да си позволя лукса да капитулирам без битка; ще се бия до последния си дъх.

(Тия последните неща ги написах само още по-силно да подразня противника си - и да го доведа до състояние да се задави от собствения си гняв. Това е много добра тактика...)

Приятен ден на всички! Извинявайте, ако някъде съм прозвучал песимистично или малодушно. При мен тия състояния са твърде преходни...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ