Стефан Стамболов: "Трябва да си съвършено луд за да искаш да съградиш нещо в тази страна България..."

Здравейте, уважаема госпожо Капон,

Тия дни видях Ваша снимка на един билборд в Пловдив, ако не се лъжа, това е реклама на новото списание Business Lady. Не зная по какви пътища на асоциативното мислене се случи това, но в тази връзка в съзнанието ми се роди ето тази идея:

Доколкото ми е известно, Вие сте политик - и представителка на успешния бизнес. Мисля, че човек като Вас би могъл да прояви благороден жест и да подкрепи финансово издаването на философското списание ИДЕИ, което работи за личностното и духовното израстване, а също и за гражданското самоосъзнаване на младите хора у нас. Поставихме си тази задача, понеже на България много са й нужни мислещи, търсещи истината, дръзновени, личностно богати и свободолюбиви млади хора.

Няколко думи за списанието. То беше създадено от малка група философи, социолози, психолози и историци и първата му книжка се появи през ноември 2009 година. Оттогава досега излязоха общо 5 книжки, под печат в момента е шестата. Издаваме го със свои лични средства, всички ние сме предимно университетски и гимназиални преподаватели. иражът на списанието е скромен, 500 броя, списанието е в обем 120-130 страници. Годишно излизат 3 книжки. Ако проявите интерес, бих могъл да Ви изпратя всички досега излезли негови книжки, за да го разгледате по-подробно.

За да е достъпно най-вече за младите хора, предимно ученици от гимназиалните класове и студенти, ние се опитахме да го продаваме на почти символична цена, без никаква печалба, а именно 3 лв. (търговците вземат около половината от тия пари, а производствените му разходи са останалата част). Понеже списанието е ново, а ние нямаме никакви средства за реклама, не получихме подкрепа отникъде, нещо повече, разпространителите решиха, че нямат интерес да продават такова некомерсиално и непазарно издание, поради което ние се принудихме да подарим огромната част от издадените досега книжки на библиотеки, читалища, училища. Както и да е, решени сме да продължим, преодолявайки всички трудности, защото идеята на ИДЕИ, убедени сме в това, заслужава всякакви жертви.

Нашето списание е написано на разбираем език, то се опитва да влезе в разговор с всеки склонен към мислене млад човек. Искаме да създадем едно популярно в хубавия смисъл на тази дума, т.е. неелитарно списание, което да задоволява духовните потребности на най-добрата част от българската младеж, на ония сред младите, които са предопределени да бъдат водачи. Иска ни се да подпомогнем личностностното израстване на тия млади хора, да спомогнем също тяхното ценностно и идейно самоосъзнаване - защото без тия два процеса няма как младият човек да стане пълноценна личност. Излишно е да казвам, че основна тема на нашето списание е темата за свободата. И тази за истината. Защото, както е казал Спасителят, истината е тази, която ще ни направи свободни.

Моя милост е инициатор за създаването, аз също съм нещо като "мотор" за издаването на всяка една книжка, аз също съм и негов главен редактор. Смятам, че сме вдъхновени от една наистина значима идея и дори кауза за духовното обогатяване на младите хора на България.

Уважаема г-жо Капон,

Срамно е, че нито една медия (с нищожни изключения) не подкрепи списанието, просто поне като извести потребителите си, че има такова списание. Помощ и подкрепа не получихме отникъде, напротив, навсякъде ни гледаха така, сякаш сме извънземни. Изглежда у нас се смята, че да се прави и продава едно списание за духовните, за човешките и за българските работи е същото да се опитваш на екватора да продаваш кожуси. Нравствената ситуация, в която сме се озовали, е направо отчайваща, стигнахме до резила чалгата да е тази, която единствена да работи за личностното и нравствено "обогатяване" на младите хора.

Всичко това показва, че сме на правия път, че има огромна, дори жизнена потребност от такова списание. И сме решени да устоим на всички трудности. Ето, например, понеже разпространителските фирми навсякъде захлопнаха вратите под носа ни, нещо повече, дори големите вериги книжарници вече открито заявиха, че не щат да продават такова "непазарно" издание, ние сме решени да тръгнем да го разпространяваме сред народа сами, както навремето това е правил с торбичката си отец Паисий. Нашето време, сравнено с неговото, в духовния смисъл е подобно, ако не е дори и по-страшно: защото тогава робството е било национално, а днес сякаш е и национално, и личностно. Защото и комунизмът нанесе ужасни рани върху душата на нацията ни.

И така, информирах Ви за ситуацията, в която се намираме ние, създателите на списанието. Вие сама решете дали ще ни подкрепите и как именно бихте могла да ни подкрепите. Аз не прося, аз просто, като изследовател на човешката душа, се интересувам, няма да скрия, и от Вашата реакция. Решен съм да напиша, ако трябва, писмо не само на Вас, но и на други влиятелни личности, ако трябва, писмо ще напиша и на арменския поп, белким той най-накрая реагира. Защото нито един досега изобщо не реагира. Никой не ще да се свързва с такива "опасни" хора като нас. Или пък, опази Боже, да ги подкрепи.

И това не е изненадващо. Все пак живеем в България, не някъде другаде. България, за която Стефан Стамболов бил изрекъл ето тия горчиви думи, с които и завършвам, защото те казват всичко:

"Трябва да си съвършено луд за да искаш да съградиш нещо в тази страна България..."

С уважение: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo