Временната раздяла е взаимно изгодно и полезно нещо

От два дни съм в Долна баня – да си почина малко, пък и да свърша някоя и друга работа, щото нали знаете, някои извратени най-много работят когато са в почивка. Тук няма интернет, но за сметка на това пък има великолепна природа и човек се чувства сякаш е в рая. Не мога да опиша как се чувствам, нямам думи, чудесно е! Прочее, бях така изтощен от хронично безсъние, от жегите в Пловдив и от многото интернет, че – няма да повярвате, но е самата истина – от чистия и свеж въздух спах почти непрекъснато цели два дена, подобно на младенец! Толкова много не съм спал, ала сякаш се преродих.

Днес понеже ми се налага да ходя на пазар, та се възползвам от случая да вляза в интернет, да си прегледам пощата и да постна в блога един текст, който вчера, по едно време, рекох да напиша, колкото да поддържам тренинга си. Тук, в Долна баня, имам намерение, като съм без интернет, да взема и да попиша по сериозни теми, изискващи вглъбяване и спокойствие. Имам предвид философски теми и проблеми. Намерението ми е да попиша по такива теми, но да видим, нищо чудно да не успея да се пренастроя и нищо да не напиша, но за сметка на това пък ще си почина, което не е малко. Да видим колко дни ще издържа тука де, щото нещо ме и тегли назад, към Пловдив. Инертността ме тегли, какво друго да ме тегли там. А е време за почивка, щото много работа ме чака като мине и август.

Тъй че засега блогът ми няма да поддържа онова темпо, което поддържаше вече толкова време. Народът отдавна ми казваше да не прекалявам, да пиша най-много по едно нещо на ден, дори и на два дена по едно нещо, но аз съм си такъв, увличам се. Сега ще си починете от мен, пък нали знаете, раздялата обикновено засилва добрите чувства, а потиска и помага за забравянето на лошите. Тъй че, както и да го погледнем, временната раздяла е взаимно изгодно и полезно нещо. Желая и на вас хубава почивка, лято е, да почиваме, че ни чака ужасна зима!

ЗАБЕЛЕЖКА: На ония, които с нетърпение очакват появата на новата, шеста от създаването и втора за тази година книжка на сп. ИДЕИ искам да кажа, че излизането й ще се забави с още две седмици, понеже печатницата е в лятна ваканция. След 15 август, живот и здраве да е, книжката трябва да бъде в ръцете на всички ония, които я очакват с нетърпение.)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo