Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

събота, 13 август 2011 г.

Ако не искаш да станеш “кон с капаци”, учи философия...

Препечатано от публикацията Ангел Грънчаров, съдържащи моите отговори на предварително задени ми въпроси от собственичката на оня блог

1. Как реши да учиш философия?

Ето как. Аз като малък много четях. И досега чета, ама тогава особено много четях. Срещал съм думата “философия” тук-там из книгите и тя взе да придобива за мен някакъв тайнствен и, без преувеличение, дори величав смисъл.

После в гимназията учителят ни по “Основи на комунизма” – Боже, какви глупости ни караха да учим тогава тия мръсници комунистите?! – който носеше едно странно име “Звезделин” (Янев) и при това беше завършил… богословие (т.е. е трябвало е да стане поп, но преподаваше в училище т.н. “философски предмети”, музика и история), абе изобщо беше една оригинална личност, та, значи, този учител имаше обичай да разказва в часовете си разни любопитни мисли от велики философи, мисли на Кант, Хегел, Платон, което пък доведе дотам, че аз вече бях очарован от това, което тогава си представях, че е философията.

Отвреме-навреме той споменаваше и заглавията на велики книги, примерно “Феноменология на духа”, “Критика на чистия разум”, “Енциклопедия на философските науки”, Платоновите “Диалози” и пр., от него чух името на Сократ, и аз тогава, най-вероятно, съм го зяпал със зинала уста, очарован до немай-къде.

Навярно още тогава, под тия влияния, вече е узряло решението ми да уча философия. Пропуснах да спомена и някаква моя необяснима склонност към питането, към критичното отношение към проблемите, някаква моя първична философска нагласа; не мирясвах, докато не си изясня сам нещата. Още тогава околните ме възприемаха като странен човек. А такъв странен човек в наши условия е мислещият, сиреч, философстващият човек.

Така и почнах да чета някакви философски книжки, които ми попаднаха в библиотеката на читалището в Долна баня. И бях вече окончателно пленен. Няма да забравя мощното влияние на “Диалозите” на Платон, които прочетох сякаш на един дъх още като ученик в 11 клас. Тогава вече знаех, че ще ставам философ. Кандидатствах по специалността “философия” в СУ “Св.Климент Охридски”, държах конкурс в далечната 1977 г. Оказа се, че съм приет сред “донаборниците”, и то на първо място. Ала постъпих в СУ след две години, като отбих военната си служба. На другата година заминах да продължа образованието си все по същата специалност в Санкт Петербург, Русия. Това е. Простете за обстоятелствеността, но това, тъй да се рече, са свидни за мен възпоминания.

2. Добра идея ли е да учиш филофия като бакалавър? Или е по-добре преди да следваш философия да си следвал нещо друго?

И двата варианта според мен си имат своите плюсове и минуси. “Здравата научна база” на едно първоначално университетско нефилософско образование обаче може да доведе до дефект на мисълта, неотстраним приживе, а и изобщо. Прочее, от тази гледна точка според мен е все пак по-добре да се учи философия от самото начало, ала при едни по-богати възможности за избор на предмети, свързани с общуването с духовното, като изкуство, религия, дори разни, предимно хуманитарни науки (според интереса). Но водещото трябва да е духовно-човешката цялостност, добивана единствено на почвата на чистата философия.

3. Защо би посъветвал ученици да учат философия (дори само като отделни курсове, не непременно като цяла програма)?

Ами докато са ученици, заниманията на младите с философия ще им осигурят една широта на хоризонта, която нищо друго не може да им даде. Способността за самостоятелно осмисляне и вникване в проблемите и търсенето на един по-дълбок смисъл също е качество, което се добива при занимания с философия. Казано просто: ако не искаш да станеш “кон с капаци”, учи философия още на млади години.

Ако пък искаш да станеш “кон с капаци”, не учи философия, а учи каквото ти падне. Което е много по-лошо от това да не учиш нищо…


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ