Тази сутрин ми хрумна тази идея в разговор с една моя позната, пловдивчанка, която в момента е директор на българското училище "Нов живот" в Чикаго, САЩ. Позволявам си да публикувам нашия разговор, понеже ми се струва, че от идеята може да се заинтересуват и други наши сънародници, живеещи по света; ето какво си казахме и как се роди самата идея:
Ангел Грънчаров: Идеята ти за работа с надарените българчета е много хубава; аз в нашата гимназия вече 5 години организирам ДИСКУСИОНЕН КЛУБ като място, в което най-добрите и талантливи ученици от всички класове да се срещат и да обменят идеи. Щото ми се струва, че най-надарените деца у нас, в България, са най-пренебрегвани. Не знам как е в Америка, но тук, за жалост, е така.
Hrisi Perfanova: Не, тук има специални училища за надарени деца, където се влиза след дълги и сложни конкурси. А вие в Дискусионния клуб по какви теми разговаряте?
Ангел Грънчаров: На всякакви теми, каквито самите ученици предлагат, от всички области на знанието, гражданското образование, философията, религията, изкуството; всичко, което интересува самите ученици; те си определят темите на дискусии. Ето, примерно, оня ден обсъждахме темата КАК ДА ПОБЕДИМ ОТЧУЖДЕНОСТТА, НЕДОВЕРИЕТО И НЕРАЗБИРАНЕТО МЕЖДУ ЦИГАНИ И БЪЛГАРИ? Една актуална тема напоследък тук, у нас.
Hrisi Perfanova: Аха...
Ангел Грънчаров: Готово, публикувах в блога вашите текстове: единия и другия.
Hrisi Perfanova: Много ти благодаря! Успехи!!!
Ангел Грънчаров: Благодаря и аз, успехи и на теб! Прочее, хрумна ми, че можем да си сътрудничим. Примерно, какво пречи да измислим нещо нашето списание ИДЕИ - от него излязоха вече 6 книжки, излиза от три години - да започне да се разпространява сред българските училища в Америка?! Това ми хрумва в момента.
Не само можете да четете това списание, ами и да публикувате в него. Щото ние, българите тук, в пределите на България, за жалост сме станали много по-малко българи от вас, дето сте по света. Да не говорим пък за това че даже сме станали по-малко от вас и... човеци. Знае ли се, вие там, в Америка, може да оцените списание ИДЕИ, което, прочее, се прави най-вече за млади хора; в такъв случай какво пречи да го четат и американските българчета?!
Сп. ИДЕИ, не зная дали знаеш, е списание за духовните неща, е списание за философия, психология, история, религия. За всякакви идеи е нашето списание, както подсказва името му...
Hrisi Perfanova: Идеята е добра, само дето нашите ученици са малки - от детската градина до 8-ми клас.
Ангел Грънчаров: По-големи ученици в българските училища в Америка няма, правилно ли разбирам?
Hrisi Perfanova: Да, засега.
Ангел Грънчаров: Ясно. Но сред бивши ваши възпитаници списанието евентуално би могло да намери свои читатели? Но това вече е друга тема.
Благодаря за вниманието, хубав ден ти желая!
Hrisi Perfanova: И на теб също!
Ангел Грънчаров: Идеята ти за работа с надарените българчета е много хубава; аз в нашата гимназия вече 5 години организирам ДИСКУСИОНЕН КЛУБ като място, в което най-добрите и талантливи ученици от всички класове да се срещат и да обменят идеи. Щото ми се струва, че най-надарените деца у нас, в България, са най-пренебрегвани. Не знам как е в Америка, но тук, за жалост, е така.
Hrisi Perfanova: Не, тук има специални училища за надарени деца, където се влиза след дълги и сложни конкурси. А вие в Дискусионния клуб по какви теми разговаряте?
Ангел Грънчаров: На всякакви теми, каквито самите ученици предлагат, от всички области на знанието, гражданското образование, философията, религията, изкуството; всичко, което интересува самите ученици; те си определят темите на дискусии. Ето, примерно, оня ден обсъждахме темата КАК ДА ПОБЕДИМ ОТЧУЖДЕНОСТТА, НЕДОВЕРИЕТО И НЕРАЗБИРАНЕТО МЕЖДУ ЦИГАНИ И БЪЛГАРИ? Една актуална тема напоследък тук, у нас.
Hrisi Perfanova: Аха...
Ангел Грънчаров: Готово, публикувах в блога вашите текстове: единия и другия.
Hrisi Perfanova: Много ти благодаря! Успехи!!!
Ангел Грънчаров: Благодаря и аз, успехи и на теб! Прочее, хрумна ми, че можем да си сътрудничим. Примерно, какво пречи да измислим нещо нашето списание ИДЕИ - от него излязоха вече 6 книжки, излиза от три години - да започне да се разпространява сред българските училища в Америка?! Това ми хрумва в момента.
Не само можете да четете това списание, ами и да публикувате в него. Щото ние, българите тук, в пределите на България, за жалост сме станали много по-малко българи от вас, дето сте по света. Да не говорим пък за това че даже сме станали по-малко от вас и... човеци. Знае ли се, вие там, в Америка, може да оцените списание ИДЕИ, което, прочее, се прави най-вече за млади хора; в такъв случай какво пречи да го четат и американските българчета?!
Сп. ИДЕИ, не зная дали знаеш, е списание за духовните неща, е списание за философия, психология, история, религия. За всякакви идеи е нашето списание, както подсказва името му...
Hrisi Perfanova: Идеята е добра, само дето нашите ученици са малки - от детската градина до 8-ми клас.
Ангел Грънчаров: По-големи ученици в българските училища в Америка няма, правилно ли разбирам?
Hrisi Perfanova: Да, засега.
Ангел Грънчаров: Ясно. Но сред бивши ваши възпитаници списанието евентуално би могло да намери свои читатели? Но това вече е друга тема.
Благодаря за вниманието, хубав ден ти желая!
Hrisi Perfanova: И на теб също!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар