Тия дни във Фейсбук си обмених няколко съобщения с дама, чиито инициали на името и фамилията са M.Z. Понеже обсъденият въпрос може да представлява интерес и за други хора, публикувам тези съобщения в реда, в който си ги обменихме:
M.Z.: Здравейте, г-н Грънчаров! Поводът за това съобщение е списание ИДЕИ, чийто броеве желая да купя (включително и книжка 4(8) от библиотеката на списание ИДЕИ. Позволих си да Ви потърся по телефона, но не се получи. Надявам се да се свържете с мен скоро. Благодаря Ви! Прочее, желая да подпомогна някак списанието и затова реших един комплект от досега излезлите книжки да подаря на библиотеката на гр. С. Само първо да проверя дали пък вече не са се снабдили със списанието. Ще Ви пиша пак. Поздрави!
Ангел Грънчаров: Прочетох съобщението Ви, благодаря за интереса! Моля, напишете ми 1 или два комплекта искате и адреса, на който да ги изпратя; още утре ще могат да тръгнат за град С. Поздрави!
M.Z.: Благодаря Ви за вниманието! Още сега ще отскоча до библиотеката и ще уточним въпроса. Адресът ми е: П.К. 8800, град Сливен, Бул. Цар... №... вх "..." ап...., за M.Z.
Ангел Грънчаров: Здравейте, г-жо Зафирова, след като ме уведомихте, че поръчвате два комплекта, Ви изпратихме исканите списания; получавате и две книжки от новото издание на Приложението, което излезе преди 2 дена, тъй като предишното се изчерпа. Успях да намеря и две книжки от бр. 1./2009 г. на сп. ИДЕИ, който отдавна е изчерпан. Вероятно ще ги получите в събота (ако пощата работи в събота в Сливен), или в понеделник.
Иска ми се да дам гласност на Вашия жест - да помогнете на списанието и също така да подарите на библиотеката в Сливен цялата поредица книжки - в блога си, само моля за Вашето разрешение да използвам точното Ви име. Мисля, че такъв род постъпки в любезното ни отечество заслужават гласност, щото не се случват чак толкова често, ако изобщо се случват. На мен ми се иска във всеки по-голям български град да има по един поне приятел на списанието, който да помага за разпространението му.
За момента има такива само в Плевен, Монтана, Русе, Ямбол. Интересното е, че в Плевен например нашият "агент" е на 17 години, ученик в гимназията, което е радващо; той зарежда със списанието централен павилион за вестници и списания и дори успя да продаде няколко книжки. Споменавам това, тъй като с разпространението на списанието положението е твърде тежко; книжарите не го щат, щото не било "пазарно" и печелившо, т.е. щото малко хора биха се заинтересували от него. Ето един начин то да бъде задушено и убито: като се попречи да достигне до ръцете на евентуалните читатели. Няма цензура, но този пазарен терор сякаш е още по-лош. Страшна работа!
Та в този смисъл съм Ви много признателен, че се заинтересувахте от списанието и го подкрепихте; много Ви благодаря! Дадохте ми надежда, че това, което правя, има смисъл - и още по-настойчиво ще продължа да се боря. Имаме много идеи за бъдещето на философското списание ИДЕИ, само Бог да ни дава сили! Извинявайте, че се разприказвах. Всичко добро Ви желая! Поздрави!
M.Z.: Добро утро, г-н Грънчаров, разбирам доста добре трудностите Ви във връзка с разпространението на списанието. Аз също преди да ви се обадя потърсих ИДЕИ както в книжарниците, така и по павилионите. Досещате се, че не намерих нищо. Известно ми е що ще рече пазарен терор в България, още повече, че дълги години работих в издателство в Атина и съм запозната с проблемите "отвътре". Не си помисляйте и за секунда, че съм от забогателите емигранти в странство, тъй като моята голяма любов е книгата и по-голямата част от възнагражденията си давам за книги. В Атина имам освен това колекция от стари, антикварни издания, някои от които са и за България.
По въпроса за блога Ви и искането от Ваша страна да дадете гласност не знам какво да Ви отговоря. Скромен човек съм и никак не ми е по вкуса да се вдига шум около името ми, но можете да използвате името на родният ми град, например. Както решите все пак, направете това, което считате за правилно. Идеята ми списанието да бъде по рафтовете на библиотеката в Сливен се роди спонтанно именно от невъзможността да намеря изданието в търговската мрежа.
И последно, ще се опитам да направя нещо във връзка с желанието Ви (а и мое желание) списанието да идва и до сливенските читатели. Аз съм временно в Сливен (болести на възрастните ми родители), но нещата са такива в момента (грижите около родителите ми), че идвам често и оставам за поне седмица-две. Ще направя всичко, което е по силите ми списание ИДЕИ да се продава поне на едно-две места в града. Ще подържам с Вас писмена кореспонденция.
Благодаря Ви сърдечно, г-н Грънчаров! Благодаря, че се отзовахте на молбата ми да получа списанието, което толкова време чета с голяма трудност чрез интернет. Всичко добро желая! Поздрави!
...
Здравейте г-н Грънчаров, получих днес покета, съдържащ изпратените книжки на списание ИДЕИ. Благодаря Ви много!
Ангел Грънчаров: Радвам се, че пратката пристигнала благополучно! Ще се радвам списанията да Ви харесат. И аз Ви благодаря, за интереса и за помощта за списанието!
M.Z.: Здравейте, г-н Грънчаров! Поводът за това съобщение е списание ИДЕИ, чийто броеве желая да купя (включително и книжка 4(8) от библиотеката на списание ИДЕИ. Позволих си да Ви потърся по телефона, но не се получи. Надявам се да се свържете с мен скоро. Благодаря Ви! Прочее, желая да подпомогна някак списанието и затова реших един комплект от досега излезлите книжки да подаря на библиотеката на гр. С. Само първо да проверя дали пък вече не са се снабдили със списанието. Ще Ви пиша пак. Поздрави!
Ангел Грънчаров: Прочетох съобщението Ви, благодаря за интереса! Моля, напишете ми 1 или два комплекта искате и адреса, на който да ги изпратя; още утре ще могат да тръгнат за град С. Поздрави!
M.Z.: Благодаря Ви за вниманието! Още сега ще отскоча до библиотеката и ще уточним въпроса. Адресът ми е: П.К. 8800, град Сливен, Бул. Цар... №... вх "..." ап...., за M.Z.
Ангел Грънчаров: Здравейте, г-жо Зафирова, след като ме уведомихте, че поръчвате два комплекта, Ви изпратихме исканите списания; получавате и две книжки от новото издание на Приложението, което излезе преди 2 дена, тъй като предишното се изчерпа. Успях да намеря и две книжки от бр. 1./2009 г. на сп. ИДЕИ, който отдавна е изчерпан. Вероятно ще ги получите в събота (ако пощата работи в събота в Сливен), или в понеделник.
Иска ми се да дам гласност на Вашия жест - да помогнете на списанието и също така да подарите на библиотеката в Сливен цялата поредица книжки - в блога си, само моля за Вашето разрешение да използвам точното Ви име. Мисля, че такъв род постъпки в любезното ни отечество заслужават гласност, щото не се случват чак толкова често, ако изобщо се случват. На мен ми се иска във всеки по-голям български град да има по един поне приятел на списанието, който да помага за разпространението му.
За момента има такива само в Плевен, Монтана, Русе, Ямбол. Интересното е, че в Плевен например нашият "агент" е на 17 години, ученик в гимназията, което е радващо; той зарежда със списанието централен павилион за вестници и списания и дори успя да продаде няколко книжки. Споменавам това, тъй като с разпространението на списанието положението е твърде тежко; книжарите не го щат, щото не било "пазарно" и печелившо, т.е. щото малко хора биха се заинтересували от него. Ето един начин то да бъде задушено и убито: като се попречи да достигне до ръцете на евентуалните читатели. Няма цензура, но този пазарен терор сякаш е още по-лош. Страшна работа!
Та в този смисъл съм Ви много признателен, че се заинтересувахте от списанието и го подкрепихте; много Ви благодаря! Дадохте ми надежда, че това, което правя, има смисъл - и още по-настойчиво ще продължа да се боря. Имаме много идеи за бъдещето на философското списание ИДЕИ, само Бог да ни дава сили! Извинявайте, че се разприказвах. Всичко добро Ви желая! Поздрави!
M.Z.: Добро утро, г-н Грънчаров, разбирам доста добре трудностите Ви във връзка с разпространението на списанието. Аз също преди да ви се обадя потърсих ИДЕИ както в книжарниците, така и по павилионите. Досещате се, че не намерих нищо. Известно ми е що ще рече пазарен терор в България, още повече, че дълги години работих в издателство в Атина и съм запозната с проблемите "отвътре". Не си помисляйте и за секунда, че съм от забогателите емигранти в странство, тъй като моята голяма любов е книгата и по-голямата част от възнагражденията си давам за книги. В Атина имам освен това колекция от стари, антикварни издания, някои от които са и за България.
По въпроса за блога Ви и искането от Ваша страна да дадете гласност не знам какво да Ви отговоря. Скромен човек съм и никак не ми е по вкуса да се вдига шум около името ми, но можете да използвате името на родният ми град, например. Както решите все пак, направете това, което считате за правилно. Идеята ми списанието да бъде по рафтовете на библиотеката в Сливен се роди спонтанно именно от невъзможността да намеря изданието в търговската мрежа.
И последно, ще се опитам да направя нещо във връзка с желанието Ви (а и мое желание) списанието да идва и до сливенските читатели. Аз съм временно в Сливен (болести на възрастните ми родители), но нещата са такива в момента (грижите около родителите ми), че идвам често и оставам за поне седмица-две. Ще направя всичко, което е по силите ми списание ИДЕИ да се продава поне на едно-две места в града. Ще подържам с Вас писмена кореспонденция.
Благодаря Ви сърдечно, г-н Грънчаров! Благодаря, че се отзовахте на молбата ми да получа списанието, което толкова време чета с голяма трудност чрез интернет. Всичко добро желая! Поздрави!
...
Здравейте г-н Грънчаров, получих днес покета, съдържащ изпратените книжки на списание ИДЕИ. Благодаря Ви много!
Ангел Грънчаров: Радвам се, че пратката пристигнала благополучно! Ще се радвам списанията да Ви харесат. И аз Ви благодаря, за интереса и за помощта за списанието!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар