На страницата си във Фейсбук получих съобщение от г-жа Ева Кузманова; отговорих й, понеже, както ще видите и ще се убедите сами, в нейното обръщение се съдържа рядко срещана из нашите предели готовност да помогне за разпространението на печатните издания, издавани от моя милост. Ето съобщението на г-жа Кузманова, а по-долу можете да прочетете и моето отзив на нейните думи:Поздравления за всичко, което правите! Факт е, че в България няма образование, а индокриниране. Мисля, че най-важното е не какво мисли човек, а как мисли и това трябва да бъде в основата на образованието. Как да превърнем океана от информация в знание е ключов момент в процеса на духовното изграждане и израстване. Смисълът е във вярата, не в религията. Да правим разлика между вяра в християнски доктрини и вяра в Личността на Исус Христос.
С удоволствие ще следя блога. На Ваше разположение съм ако прецените, че мога да бъда полезна при разпространяване на печатните издания - или по какъвто и да е друг начин. Нямам възможност да направя дарение. Сдружение "Ракурси", на което съм председател на УС, също има материални проблеми. Успех!
А ето сега моя отговор:
Здравейте, благодаря за разбирането, подкрепата и насърчението! Ще съм Ви много благодарен ако Вие лично или ръководеното от Вас сдружение помогнете някак за разпространението на списание ИДЕИ. Срамота е това, че книжари и разпространители на периодика го оцениха като "непечелившо" и отказаха да го разпространяват; и сега то излиза в 500 екземпляра, от които до читатели стигат 50-тина, останалите си стоят непипнати от ръка в борсите и складовете. Затова апелът ми не е само към Вас, а към всеки, който иска да помогне: готов съм да изпратя на всеки, които желае да помогне, книжки от списанието, та да опитаме да го разпространим някак, било по малки книжарнички, било по павилиончета за вестници, но чрез лично убеждаване на продавачите, било като се продава от ръка на оживената улица от самия човек, който иска да помогне, да допринесе за спасяването на списанието.
Аз знам, че ако по някакъв начин списанието стигне до очите и ръцете хората, то ще си намери читателите, но ето, че му е отказана тази възможност. А за подкрепа и съдействие от всеки за решаването на този проблем ще бъда безкрайно благодарен; готов съм да дам и до 50% отстъпка от цената на ония, които помагат за разпространението - за да имат и известен материален стимул. Това за ученици и студенти, за безработни, за пенсионери и пр. все пак не е без значение - да си изкарат по някой лев.
Извинявайте, че се разпрострях толкова върху този проблем, но сърцето ме боли като гледам купищата списания, които си стоят и не могат да стигнат до евентуалните си читатели...
Разбира се, на списанието може да се помогне и другояче; примерно хора, които пишат, могат да помогнат като автори, предоставяйки за публикуване в него свои текстове. Искам списанието да се списва предимно от български, от сега живеещи автори, от съвременници, които да поставят най-горещите съвременни проблеми...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар