Снощи един мой бивш ученик, сега студент (по философия) ми се обади по скайпа и ми обяви: "Ако утре сте на работа бих дошъл да даря една малка сума за списание ИДЕИ". Отвърнах му: "Не, моля Ви се, парите са необходими на Вас, Вие не работите, сп. ИДЕИ засега все още и все някак оцелява!" и добавих: "Някога, когато станете знаменит и богат, тогава, ако желаете, ще може да подкрепите финансово списание ИДЕИ!". Той се усмихна и отвърна: " :-) Разбира се. С най-голямо удоволствие!" В този момент ми хрумна и му разказах следната история, която, кой знае защо, ми се ще да публикувам и тук; речено-сторено, ето я:Ще Ви кажа една малка историйка. Вие много ми напомняте един човек, който също като Вас ме потърси, но преди много години, преди повече от 30 години. Аз бях асистент по философия в ПУ тогава. Интересуваше се оня млад човек като Вас от философия. Беше на 17 години. Занимаваше се с изкуство, но за разлика от Вас - с театър и музика. Дойде във Философския клуб, който бях създал тогава в ПУ. Идва в Клуба няколко години и беше много усърден в заниманията си с философия. Бях уверен, че го чака бляскаво бъдеще на това поприще. Имаше талант, интересен човек беше. Бяхме приятели, с него и още 10-тина най-близки сътрудници на Клуба. Преживяхме вълнуващи мигове; времето беше друго, динамично, хората бяха други. И всички бяхме млади, в това число и аз; бил съм 27-28 годишен тогава.
Както и да е. В един момент решихме да създадем философско списание тия 10-тина човека. Събрахме се и дълго мислихме име за него. Разгорещено обсъждахме какво да бъде името на списанието. Аз настоявах да се нарече МИСЪЛ. Имаше всякакви, най-чудновати предложения. Примерно някой предложи да се нарече ФИЛОСОПОЛИС, да напомня "Филипополис", именно предложи името "Град на философите" на гръцки. Но заради това "...СОПОЛИС" не се прие предложението му, за сметка на това много се смяхме и забавлявахме около тази чудата идея. И така, дори за името не се споразумяхме. И сега се питате защо Ви разказвам тази история. Нали?
Ето защо. Този младеж тогава, който ми напомня за Вас лично, сега в момента е милионер, собственик и управител на голяма фирма. Когато създадох списанието му изпратих по пощата първите няколко книжки. Никакъв отзвук. После съм му пращал всяка поредна книжка. Мълчи. Два пъти се срещнахме случайно, разговаряхме, но ето, той нито веднъж не се сети да каже: "Ето, вземи, искам да помогна за списанието!" Не.
Времето явно променя хората. Парите - също. Благословени са ония хора, които нито времето, нито парите някога ще ги променят. Които си остават все същите. Тази е малката ми история...
Младежът помълча и отвърна:
- Мъдър сте. По-добре да замълча. Както е казал Витгенщайн: "За това, за което не можем да говорим, трябва да мълчим". Вие имахте какво да кажете, а аз нямам думи. Вашата история ще я запомня и няма да я забравя. Така стана, че аз май Ви загубих времето, а Вие пак ми бяхте полезен. Пожелавам ви лека вечер и успехи, а на себе си желая да остана такъв какъвто съм.
Отвърнах му:
- Не, никога не смятам едно време, проведено в обсъждане на някаква тема, за загубено. Независимо каква е темата. Винаги може да има и по-значим смисъл дори и най-незначителната тема. Тъй че не сте ми загубил времето, изобщо! Успехи Ви желая във студенстването, във философията! Непременно останете какъвто сте, не позволявайте някакви фактори на живота да Ви променят коренно, основно! Да Ви направят принципно друг. Колкото сме по-млади и по-малки, толкова сме по-добри и дори по-мъдри, а времето ни опорочава, прави ни все по-лоши! И вместо да помъдряваме, изглежда оглупяваме. Детството ни сякаш е най-мъдро... Пак се разфилософствах, извинете! Станал съм голямо плямпало...
Младежът отвърна с ето тия думи:
- Вие сте човек наистина мъдър, долавям мъдрост в думите Ви. Радостно е, че философията е намерила почва у Вас. Не сте празен човек като много други. Затова съм благодарен на съдбата, че Ви познавам. Надявам се следващия път когато си пишем или се видим да пофилософстваме по този начин. Лека вечер!
Отвръщам:
- Дано сте прав поне малко, дано не съм съвсем оглупял. Щото и това е възможно. Мъдростта е рядка, а глупостта - вездесъща и много лукава. Лека вечер!
Ето тия думи си казахме. Така минават дните и вечерите на един философ и учител като мен. Разговарям си с разни хора. По всякакви теми. Общо взето в очите на другите минавам за голям досадник. Е, за дадени хора може и да не съм съвсем такъв. Не са много, но има такива. Да се надявам, че все пак може да има и такива...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар