Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

сряда, 26 септември 2012 г.

То затова и съществува сп. ИДЕИ: да помогне поне малко да се развидели, да се разсее тъмнината, в която пребиваваме и живеем

Вчера ми съобщиха от офиса на издателство ИЗТОК-ЗАПАД (в чиято печатница се печата списание ИДЕИ), че новата, 9-та от създаването му през 2009-та година и втора за тази година книжка на списанието е отпечатана, е излязла от печат! Днес мой човек в София ще получи отпечатания тираж и ето, отново ще започне одисеята по разпространението на списанието. Разбира се, даже самото съществуване на списанието продължава да се държи в пълно информационно затъмнение: с нищожни изключения нито една медия не дръзна да направи малък благороден жест към него, сиреч, да му направи "реклама" - като поне съобщи на бъдещите му читатели, че такова списание изобщо съществува. Изобщо не им пука, че това списание работи за личностното, духовното, гражданското въздигане и укрепване на българската младеж. Мълчат по тоя пункт като онемели, като бездушни и безжизнени, мълчат като мъртъвци.

Което на мен ми показва, че този най-грозен, тъп и инатлив български рефлекс, за който пише още проф. Иречек, а именно, че сме такива, че с всички сили пречим, вредим на ближния, който се опитва да направи нещо ново, ценно и полезно, правим така да му разваляме работите и в същото време да изживяваме някакво извратено удоволствие от това, та значи този нашенски рефлекс сякаш вече е станал автоматизиран, несъзнаван, станал е неделима част от манталитета и от същината ни. Както и да е де, и тук историята се повтаря: всички стоят, мълчат, дебнат кога списанието ще загине, та да си отдъхнат блажено: дразнителят веч го няма, летаргията ни пак възтържествува! Е, списание ИДЕИ няма да загине, то продължава се държи, нещо повече, заяква и гордо възправя снага, независимо от "кризата" и от беднотията, независимо от бесовската оргия на простащината и на скудоумието из нашите земи!

Продължавам да търся начин списанието да пробие, да стигне до читателите си, независимо от информационната блокада и изолацията, която неговите "благожелатели" му устроиха. Книжарите, които мислят единствено за печалбата, продължават да не го щат в книжарниците си, щото било "непечелившо", "непазарно" и щото вече нямало "пространство", тъй като всичко е натъпкано с разните му там чалга-книги и чалга-списания. В интернет списанието обаче се разпространява, има си вече трета година и абонати (кампанията за абониране за следващата година продължава да тече), има си верни фенове, които помагат за разпространението му в няколко български града. Тия дни обмислям обаче една нова идея, която се свежда до това списанието да намери пряк път до тия, за които се прави, именно до младите хора, до българската младеж, именно до учениците от горните класове и до студентите. Ето какво измислих за момента.

Изхождам от това, че даже българските учители (с нищожни изключения), да не говорим за академичните среди, де факто обърнаха гръб на списанието. Имаше неколцина многопоказателни примера: някои от тях се заинтересуваха, обещаха да сътрудничат като автори, да помагат за разпространението му сред своите ученици и студенти и пр. И всичко обаче свърши докато излезе по една или две техни статии: за жалост, такива сме! Все гледаме далаверата. Щом излязоха статиите им, тия хора минаха в нелегалност и забравиха другите си обещания. Е, тия примери не са много, но са достатъчни. Ето защо за момента и на учителите, на философите, на академичните среди също не може да се разчита, било поради манията за величавост на някои от тях, било поради фактическата бездуховност, която ги тресе, било поради други фактори от предимно психологическо естество, примерно, мързел, бедност, апатия, отдаденост на презряното живуркане и на спокойствието. Стигна се дотам, че даже и някои от най-близките ми сътрудници и помагачи взеха да ме съветват да погреба списанието! Но и сам-самичък да остана, докато шавам, ще работя по него, ще го правя, ще го издавам: най-тържествено им го обещавам! Аз, господа, съм голям инат, аз съм страшен и непоправим инатчия!

По тази причина решавам да заложа на младите: и като автори, и като помощници за разпространението на списанието. В това последното отношение е и моята оферта към ония, които искат хем да помогнат списание ИДЕИ да се запази, хем също така и нещичко да спечелят, щото всяко усилие трябва да бъде възнаградено. Ето за какво става дума.

Всеки, който иска да помага за непосредствено разпространение на списание ИДЕИ сред познатите и сред приятелите си, сред съучениците и състудентите си, може да се свърже с мен по имейла и ще получи толкова книжки от всички броеве, колкото прецени, че ще може да продаде (и най-вече от последните 3-4 броя, от които имаме най-много неразпространени, непродадени книжки). Ще получи 50% отстъпка от коричната цена на списанието, т.е. половината от цената от 5 лв. за книжка ще бъде за него. Ще има и известен материален стимул, може да си изкара и някакви пари. Няма никакви проблеми, ако се появят и такива, да разпространява списанието и в средите на т.н. работническа младеж, т.е. работещата младеж (ако приемем, че ученето не е работа, въпреки че то също е работа). Тази ми е идеята, такава ми е офертата. Интересно ми е дали ще се появи някой да приеме, да се заинтересува, да помогне, да направи нещо добро, бих казал нещо благородно.

Да стане нещо като "нов Паисий": та нали Паисий е обикалял България и е разнасял за преписване своята книжка. Разнасял е светлина, духовност, съзнание в тъмното, бездуховно и безпросветно време, в което е живеел. То сегашното време, времето, в което ние живеем, е не по-малко тъмно, безпросветно и бездуховно от времето на оня, на истинския Паисий; ний, българите, кажи-речи постоянно живеем все в най-безпросветни, бездуховни и тъмни времена. То всъщност затова и съществува списание ИДЕИ: да помогне поне малко да се развидели, да се разсее тъмнината, в която пребиваваме, в която живеем.

Това искам да предложа. Който иска да помогне, да се включи, да заработи за една духовна кауза и мисия, да направи нещо наистина смислено, да заповяда, да се обади, ще бъде приет в нашия екип, който води страшна битка за духовност чрез правенето и опазването на списание ИДЕИ в това наше жалко и пошло време. Аз апелирам и към авторите в списанието: оставете дребните сметчици, покажете малко по-широк хоризонт, но не на думи, а практически. Помогнете собствените ви идеи да стигнат до повече хора, помогнете за разпространението на своето списание, не стойте като примадони или като паметници на суетата със скръстени ръце: няма кой друг да свърши цялата работа, направете нещичко и вие! Списание ИДЕИ все повече става кауза и мисия и както за всяка кауза и мисия се искат борци, искат се и работници, искат се, да не казвам големи думи, но искат се и апостоли.

Аман от презрени дребни сметчици и интереси у Нашенско, няма ли поне малко хора с що-годе по-широк душевен хоризонт?! Няма ли такива сред блогърите, да речем?! А сред медийните лъвове и титани, сред журналистите няма ли?! Ами сред интернетните дремлювци няма ли?! Май няма, изглежда. Май има само самодоволна пасмина от умници и дърдорковци, но на дело да направят нещо - няма и няма такива херои и дейци. Ето, имаше неколцина, които помогнаха списанието да стигне до библиотеки и до сънародници в Канада, в Берлин, в Париж, в Лондон; помогнаха, а после се покриха, пропаднаха сякаш вдън земя! Явно ние, българите, сме и много мързеливи: направим нещичко и после лягаме да си почиваме. Страшни сме, грешка никаква нямаме! Ето, в блога ми идват всекидневно стотици хора, поне 500 човека средно на ден идват, да приемем. Не сто, ами 10 човека да се намерят, които искат да помогнат поне с нещичко, пак ще има смисъл. Пак ще има полза. Пак ще има помощ и подкрепа. Но няма.

Да, няма, идват, четат, мотаят се и гордо отминават: "Абе не ме занимавайте мен, моля, с глупости! Аз няма да се принизя да подам ръка! Аз съм велик и дори величав! Аз съм типичен бългрин! Аз действам по рефлекс ето така: умирам си да допринеса сънародниците ми, що нещо правят, да се провалят! Може и да не го съзнавам това, но така правя, щот така се прави по рефлекс".

Да, уви, такива сме. И всеки ден го показваме! Пазим си, дето се казва, славата! Стараем се славата ни да не увехне. И затова продължаваме да затъваме в нищета от всякакъв вид и род. И не се смущаваме от това. Ний, българите, явно сме най-деструктивното антикултурно племе на света...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ