Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

четвъртък, 27 септември 2012 г.

Днес е един хубав ден за българската духовност - и за българската демокрация!

Днес е изключителен ден за мен, случиха ми се две - не едно, а цели две! - твърде вълнуващи и радостни събития! Истински щастливец съм аз днес, явно и звездите, дето са на небето (не тия във "ВИП-Брадър", естествено!), са твърде благослонни към мен днес. Ето и двете събития в тяхната последователност.

Първо, с куриер от София ми бяха доставени няколко бройки от новоизлязлата книжка на списание ИДЕИ, списанието, което издаваме с група приятели вече четвърта година! Безкрайно съм щастлив, че ето, издържахме в невероятно големи трудности и успяхме да издадем деветата (!) поред книжка на списанието от създаването му досега! Както искате оценявайте моята емоция, но аз в днешния ден се чувствам горд, че заедно с неоценимата помощ на приятели успяхме да направим това необичайно свидно за нас жизнено дело - или дело на живота ми.

Съзнание ИДЕИ се роди преди 4 години като идея в душата ми и ето, успяхме да сбъднем този замисъл; оказа се, че нямало невъзможни неща! Ще заявя пак, че разглеждам списание ИДЕИ в някакъв смисъл за свое, за мое скъпо чедо или дете. Дано това "свое" и "мое" не са прекалено дразнещи: но аз все пак съм инициатор за създаването, главен и всякакъв друг редактор, коректор, предпечатен оформител, един от активно пишещите в него автори, един от двамата художници на корицата, разпространител, главен спонсор и какво ли не още; за каквото още се сетите, и такъв съм. Затуй чувствам списанието като свое свидно дете или чедо.

Разбира се, не съм ревнив родител и ще се радвам, ако и други обикнат детето ми колкото мен - и почнат да го наричат "мое" или "свое". Само ще се радвам да има повече такива хора един ден, дай Боже! Простете за слабостта, простете за емоцията, но така чувствам нещата, така ги и пиша. Държа списанието ето в този момент в ръка, и ако щете ми вярвайте, сълзи напират в очите ми - такова умиление чувствам! А пък то мирише така упойващо на лепило, че чувствам същото, каквото чувства младият татко когато опре глава о пелената на детенцето си! Прочее, нямам влечение към дишането на лепило, но много си падам по миризмата на нови книги и списания. Омайваща е, очароваща е! Но стига толкова, че май прекалих.

А сега иде още по-сюблимната част. Хванете се здраво за стола, да не вземе някой да падне от него. Ето второто радостно събитие, което ми се случи днес:

Днес толкова любезната директорка на училището, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив (нали си спомняте, аз преди около годинка точно по това време предложих туй училище да приеме името на Стив Джобс за патрон!), г-жа Стоянка Анастасова ме повика в кабинета си за да ми връчи заповед за наказание "Последно предупреждение за уволнение". Получих заповедта, а какво е естеството на "провинението" ми съвсем скоро ще научите. Смехотворно е, сега само туй ще кажа. Сега-засега също ще намекна, ще хвърля известна светлина върху загадката като подхвърля, че г-жа Директорката силно ме намрази и реши да ме ликвидира ("отстреля") от момента, в който моя милост предложи училището да носи името на Стив Джобс (вместо толкова милия на нечии сърца "Ленин"!).

После последваха разни активности на г-жа директорката, целящи отмъщение, та се стигна тия дни до този неин триумф: заповед за моето "последно предупреждение за уволнение". От този момент всекидневно и ежечасно ще бъда дебнат от административните цербери като крайно опасен и вреден за народното благо "елемент", понеже, като капак на всичко, съм и философ, т.е. работата ми е да "мътя" мозъците на учащата младеж - като й помагам да мисли и да търси истината. Нали се знае, нашата образователна система отчита като скандално "мътенето на мозъци" на учещите, т.е. мисленето, особено пък самостоятелното търсене на истината, за нея е съвсем скандално, вредно и дори, оказва се, строго забранено!

Вече се консултирах с адвокат и ще обжалвам тази заповед и по съдебен път, а също така като се оплача на... г-н и г-жа "Гарван-гарвану око не вади", т.е. на по-висшестоящите ръководни органи на образователната институция, включително и на многоуважавания мой състудент от Санкт-Петербург, сега Министър на образованието Сергей Игнатов. Ще пиша и до Омбудсмана на Републиката. Ще си търся правата против административния прозвол на самозабравили се гербовашки директори навсякъде, понеже, за тяхно сведение, съм длъжен да донеса, ние, българите, се опитваме да живеем в цивилизована, демократична и свободна държава, явяваща се член на Европейския, а не на Съветския съюз.

Апропо, бях заплашен, че ако продължавам да давам гласност чрез блога си на тази административна сага ще последва следващата, най-висша степен на санкция, именно уволнение, т.е. уважаваната г-жа администраторка почна да се изживява и като интернетна цензорка, като боркиня срещу свещената за всички нас, но особено за философите като мен, свобода на мисълта - и на словото. Което на мен специално ми иде, признавам си, възнанагорничко, щото сега не е 1953-та година, а 2012-та! Та да видим утре дали ще ме уволни г-жа Директорката за този мой кратичък текст. Било това, представете си, "проява на нелоялност спрямо институцията"! Аз пък смятам, че да се казва истината за абсурдните действия на самозабравили се администратори е проява на най-автентична лоялност спрямо институцията. Понеже е за доброто, за достойното бъдеще на съответната институция. И това ще се разбере съвсем скоро...

Както и да е. Спирам дотук. Тия са двете възхитително хубави новини, които исках да доведа до знанието на читателите на моя блог. Днес беше един хубав ден не само за българската духовност - най-духовното философско списание у нас, списание ИДЕИ, е на път към ръцете на читателите си! - но също така и за... българската демокрация! Борбата за тия две "неща" съвсем не е завършила, напротив, тя едва тепърва започва. Тя се възобновява всеки ден. Тях трябва да ги пазим като зеницата на окото си. Щото са най-драгоценното, което имаме. И за което си струва изобщо да живеем...


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

1 коментар:

  1. За трети път се захващам, дълбоко уважаеми
    УЧИТЕЛЮ, СВЕТЛИ БЪЛГАРСКИ ЛЪЧО, духовни ми
    БРАТКО, да коментирам твоите много показателни,
    бих ги нарекъл многомерно страдателни отношения
    с директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка
    Анастасова.
    Без успешно, обаче и неизвестно ми защо, по
    моя ли несръчност или по вякаква прокоба редовете ми по този, очевидно важен за българската демокрация и наболял въпрос - не щат
    да се захванат тук.
    Ето защо първо ше опитам дали ще се прихване
    тази ми информация, па после ше продължа по
    същността.

    29.09.2012г. ВЛАДИМИР МАРИНОВ ПЕТКОВ-ТРАШОВ

    ОтговорИзтриване

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ