Попадам на чудесен текст - а чудесни или хубави за мен са смислените, богатите, изпълнените с идеи текстове! - какъвто човек рядко може да срещне в интернетната джунгла: Фридрих Ницше и самоосъзнаването на душата като свръхчовешкото в човека. Негов автор е Георги Хаджийски, публикуван е този текст в ПСИХОЛОГИЯ ЖУРНАЛ. Прочее, текст от същия автор излезе и в най-новата книжка на списание ИДЕИ. Решавам да популяризирам едно такова четиво, затова давам линк и също така публикувам избран откъс от него:
„Аз ви уча за Свръхчовека. Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.” (из „Тъй рече Заратустра”)
Макар, че въжделенията по метаморфоза в свръхчовека да са вдъхновявали немалки маси човешки същества от легендарните времена на Третия райх с доминиралата го идеология за предстоящо световно господство на нордическата свръхраса от високи, русокоси, синеоки „арийци”, до днешните любители на фитнеса, които гълтат анаболи за да трупат по-лесно мускулна маса по фитнесцентровете, а и самият Ницше да представя идеята за свръхчовека нееднозначно в своето творчество, като цяло би могло да бъде изведено заключението, че свръхчовекът не е някаква дори и изключително примамлива даденост, не е и цел, както дори не е и път към целта – ето защо, сама по себе си, идеята за свръхчовека е твърде чужда и на диалектическия обективен идеализъм, търсещ смисъла на битието някъде далеч извън човешките аз, тук и сега, както и на екзистенциалния субективизъм, според който няма нищо извън осъзнатото в аза тук и сега.
„За някои неща не се пита – това е първият императив на истината.” (из „Залезът на боговете”)
И така, щом като идеята за естеството на свръхчовека е еднакво чужда и на двете основни философски системи, стремящи се да предложат свои картини за търсената от всички мислещи индивиди истина, защо е успявала и успява да вдъхнови, а и навярно ще продължава да вдъхновява представители на човешкия род от всички раси и култури – нима хората вече са толкова неразумни, че да оставят с лекота своите съзнания да бъдат обсебвани от абсурдни измишльотини, пресъздадени от един безспорно болен интелект, та бил той и на гениалния Ницше?
Защото – когато някой си позволи да каже пред пъплещите към храма богомолци сквернословното ницшеанско: „Бог е мъртъв”, ще се сблъска и с анатемата, и с присмеха, а и с причисляването към отхвърлените от обществото луди, но пък – ако подобно на Ницше съумее да аргументира своята теза с достиженията на логиката на кантовия практически разум, а и с осезаемата мъдрост на хегеловата диалектика, и дори с еволюцията на видовете от дарвинизма, то тогава биха се появили и немалки шансове за всеобща възхвала на неговата гениалност...
Няма коментари:
Публикуване на коментар