Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

събота, 6 октомври 2012 г.

Някога духът беше бог, сетне стана човек, а ето че става вече сган

Попадам на чудесен текст - а чудесни или хубави за мен са смислените, богатите, изпълнените с идеи текстове! - какъвто човек рядко може да срещне в интернетната джунгла: Фридрих Ницше и самоосъзнаването на душата като свръхчовешкото в човека. Негов автор е Георги Хаджийски, публикуван е този текст в ПСИХОЛОГИЯ ЖУРНАЛ. Прочее, текст от същия автор излезе и в най-новата книжка на списание ИДЕИ. Решавам да популяризирам едно такова четиво, затова давам линк и също така публикувам избран откъс от него:

„Аз ви уча за Свръхчовека. Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато.” (из „Тъй рече Заратустра”)

Макар, че въжделенията по метаморфоза в свръхчовека да са вдъхновявали немалки маси човешки същества от легендарните времена на Третия райх с доминиралата го идеология за предстоящо световно господство на нордическата свръхраса от високи, русокоси, синеоки „арийци”, до днешните любители на фитнеса, които гълтат анаболи за да трупат по-лесно мускулна маса по фитнесцентровете, а и самият Ницше да представя идеята за свръхчовека нееднозначно в своето творчество, като цяло би могло да бъде изведено заключението, че свръхчовекът не е някаква дори и изключително примамлива даденост, не е и цел, както дори не е и път към целта – ето защо, сама по себе си, идеята за свръхчовека е твърде чужда и на диалектическия обективен идеализъм, търсещ смисъла на битието някъде далеч извън човешките аз, тук и сега, както и на екзистенциалния субективизъм, според който няма нищо извън осъзнатото в аза тук и сега.

„За някои неща не се пита – това е първият императив на истината.” (из „Залезът на боговете”)

И така, щом като идеята за естеството на свръхчовека е еднакво чужда и на двете основни философски системи, стремящи се да предложат свои картини за търсената от всички мислещи индивиди истина, защо е успявала и успява да вдъхнови, а и навярно ще продължава да вдъхновява представители на човешкия род от всички раси и култури – нима хората вече са толкова неразумни, че да оставят с лекота своите съзнания да бъдат обсебвани от абсурдни измишльотини, пресъздадени от един безспорно болен интелект, та бил той и на гениалния Ницше?

Защото – когато някой си позволи да каже пред пъплещите към храма богомолци сквернословното ницшеанско: „Бог е мъртъв”, ще се сблъска и с анатемата, и с присмеха, а и с причисляването към отхвърлените от обществото луди, но пък – ако подобно на Ницше съумее да аргументира своята теза с достиженията на логиката на кантовия практически разум, а и с осезаемата мъдрост на хегеловата диалектика, и дори с еволюцията на видовете от дарвинизма, то тогава биха се появили и немалки шансове за всеобща възхвала на неговата гениалност...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ