Сп. ИДЕИ си намери даровит автор, а пък българската духовност - един от най-добрите й съвременни дейци

На 24 октомври 2012, сряда написах и публикувах текст със заглавие За книгите - и за моята среща с един живеещ в пещерата си нов Свети Иван Рилски, в който разказах за срещата си с един духовен човек в истинския смисъл на думата; той се казва Георги Панайотов и беше пристигнал в Пловдив по работа, но също и за да се срещне с мен и да ми подари великолепната си книга със заглавие БОРБА ЗА ИСТИНА и БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ (с подзаглавие "Драмата на човешката съдба"). Мина време и ето тия дни получих от същия този човек писмо, не имейл, а най-обикновено писмо по пощата, в което пише за това как е възприел книжката на сп. ИДЕИ, която аз пък тогава му подарих (наред с една друга моя книга, случайно намираща се в чантата ми, понеже той в онзи ден ми се обади съвсем внезапно че пристига в Пловдив и че предлага среща).

Минаха няколко дни откакто получих писмото, но все не намирах време да седна, да го препиша на компютър и да го публикувам в блога; а писмото, както ще видите, си заслужава да бъде прочетено от повече, от колкото се може повече хора. Текстът, който пък ми изпрати заедно с писмото си, е едно невероятно богато на идеи и перфектно по езиков стил творение, което ще бъде чест за списание ИДЕИ да го публикува за първи път; става дума за неговото есе "За Хляба"). С други думи казано, впечатлението ми от този човек е, че в негово лице сп. ИДЕИ намери един изключително даровит свой автор, а пък българската духовност - един от най-добрите й съвременни представители. Тъй че очаквайте новия брой на списанието, в който ще бъде публикувано началото на една поредица от есета на г-н Панайотов. Та ето сега-засега само писмото на този необичаен човек, съдържащо твърде ценни философски разсъждения - аз днес все пак успях най-сетне да съвърша тази работа, да го препиша и да го публикувам тук за вас:

Драги приятелю Грънчаров,

Изпращам ти тая поредна глава ("За Хляба", бел. моя, А.Г.) от "Монолозите", написването на която съвпадна с датата 1 ноември, "Деня на народните будители". И по тоя повод реших да оформя поредната книжка - пък каквото сабя покаже...

Наистина, предимствата на Интернет и на "Блога" са неоспорими, но как стои въпросът с авторските права и "защитата" на текстовете? Аз досега се въздържам от интернет-услугите главно заради това, макар и по други, чисто екзистенциални съображения - и финансови. Самият този псевдоним Авторъ Авторовъ е е моят отговор на всички тия предизвикателства на графоманията, "свободата на словото" и нецензурната свободия, чиито символ е Интернет. Да, това е моята идея за книжовността, епистоларността, "гения на езика" и въобще за онова слово, което тече по-непосредствено и непринудено съвършено) в сравнение със сложната електронна комуникация (под знача на електричеството). Да го наречем прелюдия към телепатията и ясновидството, за което безспорно допринася и Интернет... Но ето че в Интернет и особено в нашумения "Фейсбук" се разхождат и множество неидентифицирани субекти (хакери), които злоупотребяват с достъпа до информация и всячески се стремят да осребрят компютърните си знания и умения чрез "кражба на идеи" и цели текстове - това е неписаното правило на Новата диктатура (интелектуалната).

Дали и сега не важи онази Евангелска максима: "Не хвърляйте бисерите на свинете!"? Подразбрах, впрочем, че и в Интернет имало разни специални средства и програми за "защита", но аз съм напълно "бос" в тая сфера и затова оставам "пас" - с една отворена вратичка...

Прочетох последния брой на списание ИДЕИ от край до край и намирам доста добри и "плодотворни" кълнове, стремящи се да се оформят в Идеи и разраснат в Духовни понятия и категории, от които има такава голяма нужда днес... Въпрос на време наистина, но все пак в мен се поражда онзи вечен въпрос за мярката (формата и стила) и доколко отвлечените и чисто психологически разсъждения могат да бъдат плодотворни? Как би следвало "мисловните конструкции" да преминават в поетически образи и обратно, сиреч въпроса за рефлексията при при изковаването на понятия и изживяване на Истината...

Някои от авторите си служат все още с много научни и интелектуалистични клишета или пък заиграват с жаргонни и софистически изрази (сентенции, каламбури), гонейки чисто психологическия ефект (или афект). Изобщо философията в днешно време проявява силна тенденция към софизъм и еклектика (спекулация), която сама по себе си е безплодна и убива живото слово. Затова идва регигиозната съблазън за праволинейните, простодушните и "праведните", жадуващи яснота и превъзмогване на езичеството... Срещу нея се бореше най-вече и Ницше, който отдаваше голямо значение на филологията и "гения на езика", определяйки сам себе си и за поет, оповестявайки, че той и Хайне един ден ще бъдат признати като "най-големите артисти на немската реч"...

Впечатли ме доста онова твое хрумване за "ползата от немисленето" и "плаката" на Алеко Константинов, който пък е моят Любимец (13) и "най-голям артист на българската реч". Публикуваният текст от фейлетон обаче е преднамерен и не изразява истинското отношение на Щастливеца към българина и народопсихологията. В случая става дума за чужда реплика и то като контратеза - както и самият Бай Ганьо е една контратеза на българското и българщината... Доказателство за това са поредицата статии на Алеко по отношение на Стоян Михайловски и задочният спор, който той води с него заради "езика", поетическото майсторство и "изневеряването" на народа и народните идеали (том 4, Събрани съчинения).

А какво всъщност е "ползата от немисленето" ако не другото име на религиозния догматизъм най-вече, от който произлиза всеки друг догматизъм, в това число и материалистическия? Бердяев го нарече "прагматизъм на невежеството", който се шири в цялото каноническо богословие и авторитарно църковно съзнание, господстващо над масите; и който стои в основата на Болшевизма (виж "Извори и смисъл на руския комунизъм").

Неслучайно нашето време е под знака на Философията преди всичко, която детронира Религията и се зае да търси по-човешки и адекватни пътища до Истината и Личността. Такъв един път е Антропософията на Р.Щайнер, издигнал в култ Духовното познание и Синтеза, макар той да отива в другата крайност на Космическата (виртуалната) спекулация и езическата (окултната) съблазън... Но Синтеза е абсолютно необходим за самото пресяване и "преоценка на ценностите", защото Духовното познание е динамическо и тотално - за разлика от Материалистическото, което се дистанцира от Религията и оставя настрана "духовните феномени", вярвайки, че Науката напредва по пътя на диференциацията и паралелното съжителствуване на отделните клонове и сфери на Познанието...

Изобщо сме във вихъра на Борбата за мярката и баланса, особено в такава деликатна сфера като Езика и лексиката - и как водим битката за всяка казана или написана дума ("Казана дума - хвърлен камък!") по български!

Това е засега. Нямам възможност да се разпростирам в детайли за несъмнените достойнства на Списанието, които са очевидни. Желая ти много здраве, лично щастие и все така борбен дух и целеустременост! До нови срещи!!!

5 ноември 2012 г. Георги Панайотов

Лозята

(А сега към 10 часа времето е чудесно и природното обкръжение вълшебно - с широка панорама и изглед, с прояснени хоризонти; слънцето грее с мека майска топлота и всичко наоколо е притихнало като в сън - странен покой и тишина, заслушана сякаш в тихите шепоти и откровения на вечността. И дори моите котки и моето куче са потънали в някаква особена летаргия и самовглъбение, отдадени на райски съзерцателни копнежи... Ако е вярно, че "Септември ще бъде май", то със сигурност Ноември е новият април със Страстната седмица и разгара на Циганското лято - както Скорпионът става Орел и се превръща отново на Човек.)