Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

сряда, 21 ноември 2012 г.

Сп. ИДЕИ си намери даровит автор, а пък българската духовност - един от най-добрите й съвременни дейци

На 24 октомври 2012, сряда написах и публикувах текст със заглавие За книгите - и за моята среща с един живеещ в пещерата си нов Свети Иван Рилски, в който разказах за срещата си с един духовен човек в истинския смисъл на думата; той се казва Георги Панайотов и беше пристигнал в Пловдив по работа, но също и за да се срещне с мен и да ми подари великолепната си книга със заглавие БОРБА ЗА ИСТИНА и БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ (с подзаглавие "Драмата на човешката съдба"). Мина време и ето тия дни получих от същия този човек писмо, не имейл, а най-обикновено писмо по пощата, в което пише за това как е възприел книжката на сп. ИДЕИ, която аз пък тогава му подарих (наред с една друга моя книга, случайно намираща се в чантата ми, понеже той в онзи ден ми се обади съвсем внезапно че пристига в Пловдив и че предлага среща).

Минаха няколко дни откакто получих писмото, но все не намирах време да седна, да го препиша на компютър и да го публикувам в блога; а писмото, както ще видите, си заслужава да бъде прочетено от повече, от колкото се може повече хора. Текстът, който пък ми изпрати заедно с писмото си, е едно невероятно богато на идеи и перфектно по езиков стил творение, което ще бъде чест за списание ИДЕИ да го публикува за първи път; става дума за неговото есе "За Хляба"). С други думи казано, впечатлението ми от този човек е, че в негово лице сп. ИДЕИ намери един изключително даровит свой автор, а пък българската духовност - един от най-добрите й съвременни представители. Тъй че очаквайте новия брой на списанието, в който ще бъде публикувано началото на една поредица от есета на г-н Панайотов. Та ето сега-засега само писмото на този необичаен човек, съдържащо твърде ценни философски разсъждения - аз днес все пак успях най-сетне да съвърша тази работа, да го препиша и да го публикувам тук за вас:

Драги приятелю Грънчаров,

Изпращам ти тая поредна глава ("За Хляба", бел. моя, А.Г.) от "Монолозите", написването на която съвпадна с датата 1 ноември, "Деня на народните будители". И по тоя повод реших да оформя поредната книжка - пък каквото сабя покаже...

Наистина, предимствата на Интернет и на "Блога" са неоспорими, но как стои въпросът с авторските права и "защитата" на текстовете? Аз досега се въздържам от интернет-услугите главно заради това, макар и по други, чисто екзистенциални съображения - и финансови. Самият този псевдоним Авторъ Авторовъ е е моят отговор на всички тия предизвикателства на графоманията, "свободата на словото" и нецензурната свободия, чиито символ е Интернет. Да, това е моята идея за книжовността, епистоларността, "гения на езика" и въобще за онова слово, което тече по-непосредствено и непринудено съвършено) в сравнение със сложната електронна комуникация (под знача на електричеството). Да го наречем прелюдия към телепатията и ясновидството, за което безспорно допринася и Интернет... Но ето че в Интернет и особено в нашумения "Фейсбук" се разхождат и множество неидентифицирани субекти (хакери), които злоупотребяват с достъпа до информация и всячески се стремят да осребрят компютърните си знания и умения чрез "кражба на идеи" и цели текстове - това е неписаното правило на Новата диктатура (интелектуалната).

Дали и сега не важи онази Евангелска максима: "Не хвърляйте бисерите на свинете!"? Подразбрах, впрочем, че и в Интернет имало разни специални средства и програми за "защита", но аз съм напълно "бос" в тая сфера и затова оставам "пас" - с една отворена вратичка...

Прочетох последния брой на списание ИДЕИ от край до край и намирам доста добри и "плодотворни" кълнове, стремящи се да се оформят в Идеи и разраснат в Духовни понятия и категории, от които има такава голяма нужда днес... Въпрос на време наистина, но все пак в мен се поражда онзи вечен въпрос за мярката (формата и стила) и доколко отвлечените и чисто психологически разсъждения могат да бъдат плодотворни? Как би следвало "мисловните конструкции" да преминават в поетически образи и обратно, сиреч въпроса за рефлексията при при изковаването на понятия и изживяване на Истината...

Някои от авторите си служат все още с много научни и интелектуалистични клишета или пък заиграват с жаргонни и софистически изрази (сентенции, каламбури), гонейки чисто психологическия ефект (или афект). Изобщо философията в днешно време проявява силна тенденция към софизъм и еклектика (спекулация), която сама по себе си е безплодна и убива живото слово. Затова идва регигиозната съблазън за праволинейните, простодушните и "праведните", жадуващи яснота и превъзмогване на езичеството... Срещу нея се бореше най-вече и Ницше, който отдаваше голямо значение на филологията и "гения на езика", определяйки сам себе си и за поет, оповестявайки, че той и Хайне един ден ще бъдат признати като "най-големите артисти на немската реч"...

Впечатли ме доста онова твое хрумване за "ползата от немисленето" и "плаката" на Алеко Константинов, който пък е моят Любимец (13) и "най-голям артист на българската реч". Публикуваният текст от фейлетон обаче е преднамерен и не изразява истинското отношение на Щастливеца към българина и народопсихологията. В случая става дума за чужда реплика и то като контратеза - както и самият Бай Ганьо е една контратеза на българското и българщината... Доказателство за това са поредицата статии на Алеко по отношение на Стоян Михайловски и задочният спор, който той води с него заради "езика", поетическото майсторство и "изневеряването" на народа и народните идеали (том 4, Събрани съчинения).

А какво всъщност е "ползата от немисленето" ако не другото име на религиозния догматизъм най-вече, от който произлиза всеки друг догматизъм, в това число и материалистическия? Бердяев го нарече "прагматизъм на невежеството", който се шири в цялото каноническо богословие и авторитарно църковно съзнание, господстващо над масите; и който стои в основата на Болшевизма (виж "Извори и смисъл на руския комунизъм").

Неслучайно нашето време е под знака на Философията преди всичко, която детронира Религията и се зае да търси по-човешки и адекватни пътища до Истината и Личността. Такъв един път е Антропософията на Р.Щайнер, издигнал в култ Духовното познание и Синтеза, макар той да отива в другата крайност на Космическата (виртуалната) спекулация и езическата (окултната) съблазън... Но Синтеза е абсолютно необходим за самото пресяване и "преоценка на ценностите", защото Духовното познание е динамическо и тотално - за разлика от Материалистическото, което се дистанцира от Религията и оставя настрана "духовните феномени", вярвайки, че Науката напредва по пътя на диференциацията и паралелното съжителствуване на отделните клонове и сфери на Познанието...

Изобщо сме във вихъра на Борбата за мярката и баланса, особено в такава деликатна сфера като Езика и лексиката - и как водим битката за всяка казана или написана дума ("Казана дума - хвърлен камък!") по български!

Това е засега. Нямам възможност да се разпростирам в детайли за несъмнените достойнства на Списанието, които са очевидни. Желая ти много здраве, лично щастие и все така борбен дух и целеустременост! До нови срещи!!!

5 ноември 2012 г. Георги Панайотов
Лозята

(А сега към 10 часа времето е чудесно и природното обкръжение вълшебно - с широка панорама и изглед, с прояснени хоризонти; слънцето грее с мека майска топлота и всичко наоколо е притихнало като в сън - странен покой и тишина, заслушана сякаш в тихите шепоти и откровения на вечността. И дори моите котки и моето куче са потънали в някаква особена летаргия и самовглъбение, отдадени на райски съзерцателни копнежи... Ако е вярно, че "Септември ще бъде май", то със сигурност Ноември е новият април със Страстната седмица и разгара на Циганското лято - както Скорпионът става Орел и се превръща отново на Човек.)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

1 коментар:

  1. ВЛАДИМИР ПЕТКОВ -ТРАШОВ21 ноември 2012 г., 15:47

    Възхитен съм от писмото на г-н ГЕОРГИ ПАНАЙОТОВ.
    От много... "далечния" му, бих го определил културен и духовен, а надявам се и всякаквия друг негов хоризонт, към който с преголямото любопитство на дете бих продължил и да гледам, и да попивам духовната му широта, мъдрост и светлината в редовете му.
    А затова, ЛЪЧО, че си ги усетил,(естествено!) важните и хубавите, знаковите неща! в редовете на този наш истински мъдър приятел, човек и много„ много добър автор и си ги превел в блога си, аз лично съм ти дълбоко благодарен.
    Остава да следим продължението на историята,
    нали.
    Поздрави от Варна и дерзайте!Разбира се, че и двамата!В попрището на огромния прекрасен и
    уж невидимия свят на духовността.
    На другия полюс, да си призная наивността и
    неинформираността, за мен остават разтърсващите разкрития за Петър Стоянов.С немия ми и ужасЕн
    въпрос: защо тази изключително важна информация,
    за нашата демокрация и ако тя е 100% истинна!
    ни се разкрива едва сега!!!А защо тя не е в момента на първите места в новините, на която и да е медия в България!
    Нима същата ни: крехка, макар и все още неукрепнала демокрация не е имала никакви писмени, радио и телевизионни възможности
    да ни отвори очите, още когато истината се е
    разкрила пред втрещените й, се предполага очи!
    Що за абсурд, за глупост, що за провал на разума, на интелекта, на истината.
    Единствено и само на чиито здрави основи би могла да бъде градена демокрацията!
    Та тази "информация", ако не е "кьор фишек",
    което е недопустимо, Е атомна бомба.Която отново помита най-мрачната и мракобесната част от миналото и от настоящото СДС, без никакво съмнение: комуно-десарската .Защото категорично и безусловно унищожава най-представителното му
    и майсторски изработило си доверието ни лице!
    Та защо, законно питам, тази много, много
    лоша новина, пък напротив, може и да е добра!
    за демокрацията ни не "гърми" по новините!

    21.11.2012г. Владимир Трашов

    ОтговорИзтриване

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ