Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

събота, 29 юни 2013 г.

Ярък симптом на гибелната участ, която си подготвяме

Вчера предадох куп мои книги и всички досега излезли броеве на списание ИДЕИ (11 на брой) на преминаващи транзит през Пловдив (на път от морето към София) американски българи или българи, живеещи в Америка. Тия книги и списания са мое дарение за библиотеката в град Солт Лейк Сити, щата Юта - по инициатива на българите, живеещи в този град. Стана дума преди време, че в тази библиотека имало малко български книги, книги на български език, донесени явно от мормони, проповядвали в България, аз пък предложих да даря свои книги, та да имат повече книги, хората откликнаха, и така, стъпка по стъпка, организирахме пренасянето на книгите през океана.

Момчето, на което предадох книгите, въздъхна и каза, че са много, че тежат много тия книги и списания, че трудно ще ги пренесат, но се разбрахме да вземат поне колкото могат сега да пренесат, пък останалите книги ще ги пренесат други българи, пътуващи за Америка по-късно през лятото, през август. През есента в тази библиотека на Солт Лейк Сити вече ще има всички броеве на списание ИДЕИ плюс всички до една мои книги, което много ме радва. Защото аз явно никога няма да бъда в обожаваната от мен Америка, ала нека поне частичка от мен да има там, ето, това са книгите ми и списанието!

В Америка книгите ми ще стигнат - преди това, преди години, изпратих списания и до Канада (също така има броеве от сп. ИДЕИ и в библиотеки във Германия, Франция, Англия и не помня вече къде още) - но ето, в България си стоят обречени на забрава в складовете и по книжните борси. Непипнати от ръка на читател. Защото разпространителите не ги щат. Не били "пазарни", сиреч, печеливши. Нямало място за тях в претрупаните им (предимно от непотребни книги) книжарници - това пък твърдят книжарите. Те залагат на лъскавите и шарени книжки, не на сериозните книги по философия, психология или пък на книгите за духовните неща. Така е у нас. И в сферата на културата тържествува чалгата, дори и книгоиздателската чалга. Има и такава. Ако не сте се сещали, ето, казвам ви го. Купища лъскави непотребни книги се издават, похабявайки толкова много хартия. Книги, служещи за зомбирането на наивния читател, не за просветляването му.

Питам се в тази връзка: ето, аз, докато съм жив, все правя нещичко, според силите си, за разпространението на списанието и на своите книги, но като умра какво ли ще стане с топовете книги и списания, с които съм напълнил дома си? Моите близки и наследник ме гледат със съжаление когато правя отчаяни опити нещо да променя. Най-вероятно когато умра, за да се освободят от непотребния товар, ще предадат всички мои книги за вторични суровини - или направо ще ги изхвърлят на боклука. Що да не стане това? За какво са им и на тях тия купища книги и списания? По-добре да се отърват от тях. Не протестирам, че ще направят така. Даже преди да умра нищо чудно аз самият да организирам едно аутодафе и сам да изгоря всичко, което съм написал. До шушка всичко да изгоря. Щом явно то не е нужно на нашия толкова помъдрял от дълбоки собствени мисли съвременник-страдалец. Антидуховен страдалец.

Преди време реших наполовина на подарявам книгите си и списанието на разни хора, които пожелаят да ги притежават. Тоест, реших да ги "продавам" с 50% отстъпка. Надеждата ми беше, ако нещичко се "продаде", да подпомогна издаването на сп. ИДЕИ, заради което изнемогвам не само аз, но и моето семейство. Почти отникъде подкрепа и помощ не получих за това списание. Само двама-трима откачалки като мен го подкрепяха със скромната си лепта, а аз пък си давах голяма част от заплатата то да излиза - затова моите домашни хора толкова мразят и списанието, и книгите ми: щото ги отгладуваха. Познайте колко човека се възползваха от моята щедра "промоция": наполовина авторът ти подарява книгата си. Не можете да познаете, знам. Или се досещате? Ето колко: никой не се възползва! НИКОЙ! Това е положението. Отчайващо. Срамно. Грозно. Тъпо.

Ето затова и явно нищо свястно няма да покълне на нашата родна нива. Щото тъпчем всичко, що е покълнало, още в зародиш го смазваме. Такива сме. Увличаме се само по фалшиви лъскави кумири, а истинското съвсем не ни интересува. Затова и ще погинем. Нека. Заслужаваме си го. Тази участ си готвим. И това, което ви разказвам, е един неин ярък симптом. Който съвсем не се разбира, камо ли пък да се тълкува пълноценно. Щото какво разбрахте от написаното по-горе? Ангел Грънчаров пак се оплаква, че не му купуват книгите, тоя досадник пък не миряса - нали точно това си помислите?! Знам, че това сте си помислили. Няма как да сте си помислили нещо друго. българи сме все пак...

Е, чат-пат някой се обади и си поръчва някоя от книгите ми. Списанието също вече се разпространява само чрез поръчка от редакцията, сиреч, от мен. Няма го вече и по борсите, и по складовете. Е, старите броеве ги има, да си стаят там като храна за мишките.

В книжарниците на ПУ, примерно, има по един екземпляр от списанието, да, по един само! Това е университет, представяте ли си, книжките на списание, носещо името ИДЕИ, стои в тия две книжарници от месеци и години и никой, повтарям, НИКОЙ, нито един, да, нито един студент (!!!), дори нито един преподавател (!!!) не се поинтересува да си го купи (струва колкото един сандвич с кола, струва 5 лева)!

Това все нещо трябва да ви говори, нали така? В този университет учат дори и философия - и пак никой не се отби в книжарницата да разлисти едно философско списание - или поне да го подържи в ръка. Даже учещите философия нямат явно нужда от философия у нас.

Правете си сами изводите какво означава това. И доколко изобщо е университет това, в което възпитаниците му се отнасят така към едно философско списание. В Украйна даже сп. ИДЕИ намери свои приятели и беше оценено, вече работим по съвместен проект за неговото международно многоезично издание (!!!), тука обаче, у нас, в България - не! Твърдо не!

Точка. Спирам. Няма нужда да се пише и говори нещо повече.

Следва само мълчание.

Като в гробища...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ