... Съществуват два начина да останете излъган: единият е когато повярвате в нещо, което не е вярно, а другият - когато не повярвате в нещо, което е вярно...
Сьорен Киркегор
Ето и още една мисъл на Киркегор:
Безкрайното отчаяние е последният стадий, който предхожда вярата, така че всеки, който не е извършил това движение, не притежава вярата. Защото едва в безкрайното отчаяние аз ставам ясен сам на себе си в своята вечна значимост и едва тогава може да става дума да се улови битието по силата на вярата.
Сьорен Киркегор, "Страх и трепет"
И още една негова мисъл:
Човекът е дух. Но какво е духът? Духът е Азът. Но какво е Азът? Азът е едно отношение, което се отнася към себе си. Самото отношение не е Азът, а той е това, че отношението се отнася към самото себе си. Човекът е синтез от безкрайност и крайност, от временно и вечно, от свобода и необходимост. Синтезът представлява отношение между две неща. Така погледнато, човекът все още не е Аз.
Киркегор, „Болест за умиране” (1849)
Ожени се и ще съжаляваш; не се жени – пак ще съжаляваш; независимо дали се ожениш или не, все ще съжаляваш. Смей се над безумията на света и ще съжаляваш; оплаквай ги – пак ще съжаляваш; независимо дали се смееш или плачеш, все ще съжаляваш. Вярвай на жена и ще съжаляваш; не ѝ вярвай – пак ще съжаляваш; независимо дали ѝ вярваш или не, все ще съжаляваш. Обеси се и ще съжаляваш; не се беси – пак ще съжаляваш. Това, господа, е квинтесенцията на цялата философия.
Сьорен Киркегор
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар