Ето по-долу какво си писахме с г-н П. от Силистра, с когото също се запознах благодарение на блога си - и който ми изпрати свои философски текстове на тема психология, философия и религия, евентуално за публикация във философското списание ИДЕИ; впрочем, г-н П. се съгласи да помогне за разпространението на списанието в своя град, поне за това да съдейства за доставката на всички броеве на списанието в градската библиотека, в читалищни и училищни библиотеки - тъй като реших да го "използвам" да помогна мое дарение на списанията да стигне непосредствено до въпросните библиотеки; та ето какво ми писа ти ядни г-н П. и ето също какво аз в тази връзка му отговорих:
Здравейте, г-н Грънчаров,
Изпращам ви материалите в WORD формат. Същите мога да ви ги изпратя и в печатен вариант като брошури, така както ги разпространявам в Силистра. Поемам ангажимента да ви съдействам за списание ИДЕИ. Доколкото разбирам искате да дарите книжките, при проявен интерес от страна на библиотеката. Това има значение - за да знам с кого и как да говоря. Напишете ми за колко броя книжки става въпрос. Трябва да уточним и начина на доставяне. Напишете ми каква практика сте имал досега с други библиотеки. Напишете ми какъв е абонамента, за да се опитам да ги убедя, ако може.
Ще ви държа в течение. GSM ми е: ...
Здравейте, драги г-н П.,
Получих Вашите статии и материали, ще ги прегледам и ще решим как и кога да ги публикуваме. Да, искам да подаря за библиотеки във Вашия град броевете на списание ИДЕИ, с които разполагаме - на всяка библиотека по една колекция. Да речем, на два-три библиотеки можем да направим такова дарение. Нека първо да уредим това дарение, пък после евентуално ще говорим за абонамент. Моля да проучите за колко библиотеки става дума, мисля, че в града има и градска, и читалищни библиотеки, а може да проверите и за училищни библиотеки (една-две). Като ми пратите тази информация, ще уредим изпращането. За тази цел просто трябва да ми пратите адрес, на който да Ви изпратим списанията. Ще разчитам на Вас да ги занесете и предадете на библиотекарите. Мисля, че можем заедно да направим това нещо. Едно добро дело.
Впрочем, аз също така искам да подаря на библиотеки и свои авторски книги, те са философски, психологически, учебни помагала и пр. Смятам, че никоя библиотека няма да откаже дарение, на знам ли, все пак живеем в България. Та Ви моля, проучете и ми съобщете как стои въпроса, хубаво е да разговаряте все пак с библиотекарите, нека те да кажат как възприемат такова едно предложение за дарение. И, моля, ми съобщете всичко. Прощавайте, че Ви ангажирам за такава работа, но ми се ще и във Вашия град да стигне нашето списание.
Толкова засега. Ако има някакви проблеми, моля, пишете ми, ще се опитаме заедно да ги решим. желая Ви всичко добро!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар