Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

неделя, 30 март 2014 г.

Откъс от великолепен текст, който ще бъде публикуван в новата книжка на списание ИДЕИ, излизаща съвсем скоро

КЛАСИЦИ НА ФИЛОСОФИЯТА

Из Артур Шопенхауер: животът на философа и философията на живота

Автор: А.В.Перцев

... Хегел се опитал да отговори на поставения от Кант въпрос: защо хората философстват, независимо от това, че при това изпадат в противоречия, независимо от това, че за двадесет и пет века те така и така не са достигнали еднозначни резултати при решаването на философските въпроси за света като цяло, Бога, душата и свободата. Хегеловият отговор се свежда до следното. Съществува Божествен Философски Разум, който спори със самия себе си. Но той спори в съответствие с твърдо установена за него самия логика. Отначало той издига теза, след това – възражение против нея (антитеза), а след това намира компромис, примирявайки тезата и антитезата в синтеза. Получената синтеза отново се превръща в теза, за нея се намира антитеза, те отново се примиряват в синтеза – и така нататък. Божествената Мисъл при такова мислене изобщо не тъпче на едно място. Тя става все по-богата и по-богата, връщайки се сякаш към съвсем същото, но на ново ниво. Получава се развитие по спирала – всеки кръг повтаря предишния, но на по-високо ниво. По такъв начин се случва прогреса във философията.

Божественият Разум, мислен от Хегел като безкраен дух, открива всяко от своите основополагащи понятия на един от философите – „крайните духове”. Затова и възниква лъжливото впечатление, че сякаш философите спорят помежду си. А в действителност един въплъщава в своето учение тезата, вторият – антезата, третият – синтезата. Спиралата на човешкото философско мислене повтаря спиралата на божественото философско мислене. Значи човешката философия прогресира също докато в лицето на Хегел не достига до същия краен резултат, до който е стигнал Бог.

И тъй, чрез човечеството, посредством него, с неговите уста философства мощна космическа сила, която се стреми към разумно примирение на противоречията. Главните черти на тази сила са стремежа към разумност и свобода, към помиряване на противоречията и към прогрес. Нещо повече. Тази космическа сила – Световният Разум – е сътворила не само човека, но и цялата природа, влагайки в нея стремежа към разумен порядък и свобода.

Не е тайна, че портретът на Световния Разум е бил в много отношение прекопиран от Хегел от Наполеон Бонапарт: веднъж, виждайки го, Хегел нарича Наполеон въплъщение на световния дух в конкретно място и в конкретно време. Именно Наполеон осъществява вековната мечта на немските интелектуалци, вдъхновяващи се на младини от чистите идеали на френската революция, още не помрачена от терора: в 1806 година той обединява 36 германски княжества под свой протекторат в Рейнски съюз. Световният Дух, въплътил се в Наполеон, започва, в крайна сметка, да обединява немците в нация, да прави от тях исторически народ! Как да не гледаш в бъдещето с оптимизъм?

Но именно оптимизъм у Шопенхауер никога и не е имало. Той никога не би повярвал, че историята и природата се ръководят от някаква космическа разумна сила, примиряваща противоречията и обезпечаваща развитието – пък и нека да е по спирала, а не по възходяща права. Хегел, възможно е, може и да е чувал в себе си гласа на примиряващия Разум. Но Шопенхауер, както и неговите предци, е чувал в себе си друг глас: гласа на упорита сила, тикаща ни да встъпваме в конфликти и да настояваме на своето. Тази сила с голям труд бива удържана в рамките на приличието, но понякога, както в случая с Каролина Маркет, тя избликва гневно навън и се носи подобно на могъща вълна, помитайки всички бентове и преглади на разума.

Почувствал тази могъща сила в себе си, Шопенхауер започва целенасочено да я търси наоколо, в сътворения свят. Историята започва да му изглежда съвсем не като разумен прогрес, който ще доведе като тенденция до единно човечество като семейство на народите, способни да се договарят помежду си и да се примиряват във висш синтез. Така може да си представя историята или наивният оптимист, или коварният измамник.

Историята е низ от кървави и абсолютно безсмислени деяния. Тя е непрекъснато противоборство на народи, всеки от които, на свой ред, е раздиран от вътрешни разпри. Нещо повече: намиращите се в конфликт партии също се раздират от вътрешни противоречия, от стълкновения на съставящите ги хора. И даже това далеч не е всичко. Всеки от тези отделни хора непрекъснато е терзан от противоборстващите в него сили.

Хората, всеки от които непрекъснато воюва против всички и против самия себе си, съвсем не са изключение. Жестока борба за оцеляване върви в живия свят. По-вярно, впрочем, ще бъде да кажем, че някаква могъща, раздираща самата себе си сила създава целия жив свят, нагледно разгръщайки се в него. Тази сила, която можем да наречем Световен Живот, изобилно твори самата себе си – понеже знае, че ще се храни със самата себе си. Защото живото се храни само с живо – или с това, което някога е било живо. Но същата тази непримирима борба върви и в сферата на неживото. Едно небесно тяло притегля към себе си друго за да увеличи своята маса, а със самото това – и мощта за по-нататъшното притегляне. Езикът на химията също е език на борбата. А затова и Шопенхауер предпочита да нарича великата сила, пронизваща целия създаден от нея космос не Световен Живот, а световна Воля. Властта й се разпространява и на живото, и на неживото.

Единната, всемирна Воля на Шопенхауер – това е неговия отговор на Световния Разум на Хегел. Ненавистта, изпитвана от Шопенхауер към него, го заставя с философска система да отговори на философската система: иначе не може да се спори и опровергава. Истина е, че квантът Световна Воля, намиращ се у самия Шопенхауер, не му позволява да построи своята система с такава хладнокръвна последователност. Но неговата Световна Воля също се проследява и в онтологията, и в гносеологията, и в етиката, и в естетиката: тя е противопоставена на хегеловия Световен разум на всички философски фронтове.

Отчаяната, безсмислена борба е навсякъде в природата и навсякъде в историята. Тъкмо набелязалата се хармония на разума бива взривена от дива и неуправляема сила, носеща със себе си само кръв и сълзи. Прав е бил Шекспир, казал с устата на един от героите в „Макбет”:

„Животът е история, разказана от глупак. В нея има много думи и страст, а смисъл няма”...

(Повече: в новата, априлска книжка на философското списание ИДЕИ, която тия дни заминава за печатницата.)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ