Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

неделя, 27 април 2014 г.

Философът не е нищо друго освен един свободен дух - свободен даже и от собствената си маниакалност

Получих отговор от моя събеседник в дискусията около това как се списва списание ИДЕИ и доколко е основателна неговата издателска концепция - виж въпросната публикация ето тук: Богатството на идеи е движещата сила на списание ИДЕИ. Аз там изложих своето възприятие и разбиране относно критиките на докторанта от СУ Николай Узунов, млад човек, който не от вчера напада списанието, подиграва го, обвинява главния му редактор в какви ли не грехове, абе, общо взето показва, че по неизвестни причини, дето се казва, "има зъб" както на списанието, така и на издателя му. На мен именно ми стана интересно да изследвам този въпрос, сиреч, да разбера защо има зъб на списанието, ето, положих нужните усилия в тази посока, които се увенчаха с успех: сега пред себе си имам разгърнат отговор на г-н Николай Узунов; ето какво той ми пише; между другото той в писмото си поставя някои интересни проблеми, по които аз непременно ще реагирам, по-долу ще можете да прочете и моя отговор до този толкова интересен млад човек:

Многоуважаеми г-н Грънчаров,

Трогнат съм, че освен отговор от ваша страна получих и своего рода експертиза за психичното ми здраве и за разклатените граници на моята психика. Толкова специалисти преди вас извършваха напразни опити за диагностициране, но виждам вие, успяхте за съвсем кратко време. В края на писмото си дори ми оставяте лични координати. Виждам, че предлагате и съвети и напътствия към заблудени овце, към объркани хора, търсещи себе си. В този ред на мисли, г-н Грънчаров, съвсем скоро Дийпак Чопра ще идва в НДК. Можете да отидете и да се научите малко на шарлантанизъм (и, моля ви се, оставете ме да изкривявам езика както намеря за добре. Поне не използвам хамалския език на циганите по строежите).

Искрено се съжалявам, че съм си губил времето да чета Лакан. Ами че да бях разтворил ваша книга, вас да бях потърсил за съвет. И, простете ми, аз никога не говоря с ирония. Аз? Ироничен? И то към напълно изградена личност като вас, с едно съзнание, многократно надминало тесните рамки на университетските граници.

В този ред на мисли триадата, която се опитвате да изведете: битие-същност-истина е напразен опит да бъдете диалектичен при това 200 години след смъртта на диалектиката на Хегел. Но, колко елементарен съм, г-н Грънчаров, все забравям, че вие сте отраснал във време, в което сте бил откърмен с диалектика, комсомолски приключения и научен ленинизъм, сталинизъм и всякакви "изми" от този вид. За съжаление аз имам само идея за подобни понятия, но тя остава изпразнена от съдържание (а съдържанието вие екзистенциално сте съ-преживял!).

Опитайте се да прочетете Хусерл, стига да е на нивото ви, и ще видите, че така малтретираната думичка идея не се вписва единствено в тройната ви диалектика. Няма защо да ви споменавам "късния" Витгенщайн за да видите колко банални са опитите ви за еднолично мислене. Не забравям обаче, че вие сте, как го написахте, "автентичен философ" и чрез вас говори битието.

Бих искал да ви поставя в една мисловна ситуация, даже няколко, за да сведа вашите тези до абсурдността, в която те битуват.

1. Представете си, че всеки започне да си пише/говори по начин, по който на него му изнася, защото се самообяви за "автентичен философ" (какво би казал Лакан за вашата душа, а г-н Грънчаров? Но кой е този Лакан, когато ние си имаме Вас????). Вие направо убихте онова, което се мисли като философски език; че нали 2700 години някакви си хорица (много под нивото ви явно) създават книги на език, който се приема за философски. Или според вас, Декарт например, си е седял ей така, мухи са летели около него и изведнъж го е ударило прозрение: "Че аз мога да си пиша както си искам и каквото си искам, дай да сядам и да си пиша" - горкият Рене, би се обърнал в гроба от подобни идеи!

2.Представете си, че подобен академичен език не съществува и някога, след Възраждането, мнозина умни българи са решили да се съберат някъде, да си организират седянка и да си бъбрят за философия. Това би ускорило раждането на феномени като УНСС или ПАТКА в Перник, но не би довело до опит за създаване на култура.

Тук е моментът да запитам, дали след като прошенията ви към министерствата не са останали неосъществени, не сте решил да ги обявите за врагове на списание Идеи. "Ах тези гнусни чиновничета, мама им ще ***, те на мен ли няма да дават пари? Оооо, не ми трябват, аз и сам ще се справя, ей с тези две ръце!" Честно да ви кажа обичам Лафонтеновите персонажи. Някак простовати и дуални са ми. Такива са персонажите и от социалистическото ни минало, те разсъждават идейно в категории: добро-лошо, аз (добрият, т.е. Ангел) - другият (хейтъра, т.е. моя милост)... Виждам че тук няма какво да се спори.

Само не ми говорете, мъж предполагам над 50 години, че всеки може да се изразява както иска! Така разсъждават тъпите първокурснички с огромно самочувствие, които се възприемат за център на университета, в който учат.
Лично аз съм горд, че не съм попаднал на такъв селски даскал, на такъв свободомислещ философ и психолог като вас. Гордея се с преподавателите си, които са ми преподавали на академичен език, но ясно, живо и достъпно. Почти никой, да не кажа никой, от тях не си е позволявал да употребява подобни изкази.

Знаете ли кое е още по-лошо, г-н Грънчаров? Интернет и т.нар. блогове изродиха идеята за свобода. Чрез блога някой си човек Х се самопоражда като значим. Тази значимост обаче е от плейметски тип. Това е (псевдо)важността на Христо Блажев, на Сашо Кръстев и на други персони, родени в симулакруми. Зад тях НЕ стои нищо, никакъв символен капитал, никаква значима идея, напротив, това е нагон за говорене, за бърборене (препращам ви към "Битие и време" - предполагам знаете наизуст!). Бърборенето обаче не е философски език.

Защо изобщо си губя времето с ИДЕИ-те на г-н Грънчаров? - за съжаление времето ни днес е такова, че хората искат да им се говори елементарно. Вие и Блажев успявате. Вие изплювате в блога си (колко е гнусно само - блог!) зле интерпретирана версия на онова, което си мислите, че е философия, а Блажев изплюва зле разбраните си прочити на онова, което приема за литература. Вие сте идеални за културния вакуум, който съществува днес в България. ИДЕИ е своего рода ТВ "Планета", доколкото представя нещо което трябва да бъде философия (доколкото ТВ "Планета" представя нещо, което трябва да бъде музика, а всъщност е порнография).

Личното ми свободомислено (нека малко ви иронизирам, не се сдържам вече!) мнение е, че такива хора като вас пречат. На кого ще попитате? Не на мен. Аз имам още много хляб да ям. Но има редица по-смислени хора (не искам да изброявам имената им, за да не се изгаврите с тях!), които правят смислени неща. За съжаление една от многото причини те да не бъдат чути е хамалското ви говорене за философия.

Относно предложението ви да ви изпратя някакъв превод текст, г-н Грънчаров, ще ви кажа, че някак не се чувствам на нивото на сп. ИДЕИ. Все пак кой е Хусерл? Ама моля ви се, ако вие се бяхте родили по негово време, човекът така щеше да се комплексира от свободомислието ви, че нямаше да напише и ред. Мисля, че хора като Христо Блажев биха откликнали с удоволствие на една подобна покана от страна на вас и списанието ви.

Не знам с какво отношение да остана към светлата ви личност...

Николай Узунов

Драги г-н Узунов,

Благодаря Ви най-любезно за толкова съдържателното и многоизразително писмо! Наистина съм трогнат, че сте намерил сили да снизходите от висотата на своя така величав академичен пиедестал - и да благоволите на разговаряте с мен, с човека, дето е дръзнал да пише философия на един "хамалски", на един, още по-лошо казано, "каруцарски език", на езика на презрените, простовати и недостойни да се смятат за човеци същества "там, от низините". Както и да е, Вашият отговор дава пища за много интересен диалог, в който могат да се поставят за изследване и твърде важни и съществени въпроси - примерно на въпроса за езика на съвременното "некласическо" философстване, щото някои от нас, за разлика от Вас, да допуснем, не желаят непременно да се изразяват на един изцяло класически, сиреч, перфектен и съвършен "философски език". Прочее, само да подметна: не вярвам да има задължителен за всички и строго официализиран "философски език", който, сякаш е нещо като галоши, ставащи за всеки един крак, да е подходящ за използване от всички. Ако се позамислите поне малко вярвам че с изненада ще откриете, че езикът, който, така да се каже, "облича мисълта", много се влияе от това как всеки отделен философ мисли, при това, явно, философите няма как да почнат да мислят еднакво, от което и следва, че Вашият така лелеян "общ и задължителен" или "стандартен" философски език, приличащ на галоши за всеки един крак, няма как да възникне и да просъществува, сиреч, се свежда до едно доста глупаво очакване или пожелание. Както и да е, ще ми се все пак с няколко думи съвсем вкратце да Ви отговоря, щото, признавам си, съм твърде много поласкан от Вашето писмо, издаващо при това неимоверната Ви ученост, щом с такава лекота цитирате не само Лакан, Чопра и пр., но и при това споменавате имената на философски титани като Декарт, Хегел, Хусерл, Витгенщайн - с които къде ли може да се мери един такъв "прост селски даскал" като моята особа, която Вие лично сте имали тъй трогателното щастие да не Ви преподава!

Боя се, че въпреки учеността си обаче не можахте да разпознаете, че тезата за тъждество и съответствие на идея, битие, същност и истина е теза на платоновата философия, а не на диалектиката на Хегел, която при това, кой знае защо, смятате, че била "загинала" - великите философски идеи, драги ми г-н Узунов, не загиват, те са безсмъртни, те са причастни на вечността. От Вашата реакция аз съдя само, че явно философското образование в нашите университети е паднало доста ниско, щом като докторанти по философия като Вас правят такива груби грешки - и не знаят толкова прости неща. Тъй че запомнете от мен, простия селски даскал: списание ИДЕИ носи това толкова дразнещо Ви име защото се вдъхновява от философията на божествения Платон, а пък към философията на Хегел също изпитваме дължимата почит, щото Хегел е наистина един от най-великите имена на световната философия. Ние уважаваме всички значими философи и се вдъхновяваме от техните философски идеи, щото нашето списание, за Ваше сведение, е плуралистично, заложило е на философския плурализъм, на многообразието на всякакви идеи, а не се ръководи като Вас от схематизми, характерни за времето на тъй вълнуващите Ви "комсомолски приключения и научен ленинизъм, сталинизъм и всякакви "изми" от този вид"; и какво излиза, май това паметно време по-скоро, изглежда, е откърмило Вас, а не мен, нищо че аз съм бил свидетел на неговата нищета, дотам, че съм се отвратил завинаги от него; ето че обаче Вие сякаш постоянно мислите все за него, на какво ли се дължи тази подозрителна пристрастност?!


Също съм поразен, че наистина сякаш не можете да схванете нещо толкова просто: че всеки философ има пълната свобода да мисли каквото и както си иска, а на това основание има и пълното право да пише каквото и както си иска: да, философията, драги ми Узунов, е пространство на истинската и на пълната свобода! Вярвам, че това навява в душата Ви някакво чувство на пълна безнадеждност, защото мога да си представя какво изпитват докторанти като Вас, които всекидневно се мъчат да пишат на някакъв приличащ на галоши, ставащи за всеки един крак "стандартен философски език", който при това не е бил създаван "2700 години" - щото, ако имахте известно по-богато понятие за процеса на световната философия, щяхте отдавна да сте разбрали, че "някаквите си хорица", дето са жалони в нея, са писали, за Ваше недоумение и скръб, напълно свободно, именно всеки както си иска - и както може! Да, така е, всеки има пълното право да пише както иска и както може, според естеството на мислите и чувствата, които владеят мисълта му, стига и мисълта му да е свободна, а не да е окована във веригите на някакви повърхностни и пошли догми, от които Вие, за жалост, толкова много си страдате. Аз за моите вече поне 35 години пребиваване на попрището на философията съм имал възможността да наблюдавам какви адски мъки изпитваха и изживяваха разните му там кандидати за званието "кандидат на философските науки" едно време, а днес кандидатите за доктори по философия; да, тия хора съвсем не умееха да пишат, при това нямаха и кой знае какви мисли и идеи, ала им се налагаше да съоръжат разните му там "научно-теоретични" пасквили или абракадабри, минаващи за "дисертации" - с които им се откриваше заветното звание, респективно и титлите, даващи от своя страна възможност за доживотно ефективно паразитиране в тъй тъжните и унили зали и коридори на нашенските "академични" институции, университети или институти. Така че добре разбирам защо толкова е актуален за Вас този проблем за изразяването на мислите в сферата на философията, явно някой от тия "академични" или "университетски" плазмодии, допускам, Ви е "научен ръководител" и навярно постоянно Ви тормози да пишете "философски", т.е. да използвате т.н. "философски и научен" жаргон, на който могат да пишат единствено пълните недакърници-преписвачи от оная доцентска измет, дето дирижира положението в нашите университети и академии. Та от тази гледна точка напълно Ви разбирам, но за да Ви помогна искам да Ви подхвърля ето тази спасителна идея: не се напъвайте да пишете с някакъв общоупотребителен клиширан "философски" език, или опитвайте да пишете според свой собствен език и стил, без да подражавате никому, или изобщо не се захващайте с тази проклета работа, именно писането, която се удава на малцина избрани, а пък другите колкото и да се напъват, нищо свястно няма да напишат, а най-много да успеят да станат презирани от всички доценти, сиреч, "философски" нещастници. Толкова по този въпрос. Знам, че Ви вълнува много, каквото сметнах за нужно, Ви го казах пределно ясно - ако щете се възползвайте от него, ако пък искате продължавайте да се напъвате да ставате... доцент (каквато, изглежда, е най-висшата цел в живота Ви).

Апропо, относно безкрайното повтаряне от Ваша страна, че моя милост бил писал като "хамалин" или като "каруцар" - не знам защо Ви е щукнало това сравнение при положение, че каруцарите и хамалите, доколкото ми е известно, изобщо не пишат! - искам също така да Ви уведомя, че прекалено много по този начин ме ласкаете, ето в какъв смисъл. Философското направление, към което моя смирена милост принадлежи, се старае да постигне пълнотата на човешкото в цялата му автентичност и непосредственост; с тази задача, по дълбокото ни убеждение, може да се справи само един пределно гъвкав, жив, богат език, който съперничи по своите изразителни възможности на художественото претворяване на живота и човека, характерно за литературата. Имало е философи от нашето направление, които са били доста добри писатели, оставили ценни художествени творби, примерно пиеси, новели, разкази, даже романи. Някои от тях са дори Нобелови лауреати по литература, макар това да не е от кой знае какво значение. Та в тази връзка ако Вие сравнявате моя стил на изразяване с живия, непосредствено взет от самия живот, затова така изразителен и човечен език, характерен за представителите на въпросните професии (в днешно време, предполагам, "каруцарите" би следвало да се наричат "шофьори", нали правилно разсъждавам?!), то това за мен наистина е комплимент, особено пък за един философ, който е постигнал високо майсторство, щом успява да предаде и най-високи и възвишени теми на един пределно човечен, повтарям, и жив, непосредствено отговарящ на стихията на самия живот език. Разбира се, надценявате ме незаслужено: аз нямам никакви литературни претенции, аз просто се старая да бъда пределно правдив, без много-много да се старая да си кълча езика, само и само да угодя на разни сноби и дилетанти, въобразяващи си, че имат някакво отношение към същинската философия. Толкоз и по този въпрос. Но, прочее, да свързвате човешкото с... "каруцарското" и "хамалското" е израз на страшна опороченост, щото за Вас изглежда човеци в истинския смисъл са само... суетните доцентски плямпала из нашенските университети, а пък да свързвате с човешкото предимно тия нещастници, дето са Ви набили главата с толкова глупости, това, простете, е крайно извратено!

Най-накрая, вкратце, да засегна и един друг момент, който, забелязвам, също доста живо Ви вълнува. Изглежда имате зъб не само на свободомислещите и свободно изразяващите се философи, но и таите някаква чудновата ненавист и спрямо блоговете и блогърите, които, по Вашите думи, били "изродили" не нещо друго, а самата идея за свобода. Чрез блоговете си, пак по Вашите пределно искрени думи, някакви си хора се били "самопораждали", видите ли, като... "значими". И тук държа да Ви информирам, макар че би следвало сам да го знаете, щото е пределно просто: не само разните му там блогъри, драги ми г-н Узунов, но и всеки индивид, дали е каруцар, дали е философски писател, дали е напъващ се да стане доцент докторант, повтарям, абсолютно всеки човек е значим; да си човек означава да си значим, даже и "философски" нещастник да си, пак си значим, и то не толкова заради "философското" у теб, каквото, явно, в случая отсъства, а заради нещастното у теб, което именно, бидейки нещастно, е също така и човешко. Всички хора са значими, разбирате ли това, драги ми г-н Узунов? Тъй че, моля, недейте да оценявате като значими само напъващите се да стават доценти амбициозни докторанти, които, за да угодят на своите нещастни научни ръководители, се занимават в свободното си време с прекрасно хоби: да оплюват свободомислещи философи и писатели като моя скромна милост, дето издават философско списание. Да, издават едно философско списание, което при това иска да е и човешко - и човечно. И затова, разбира се, бива плюто от тия, дето явно имат съвършено невярна представа за това какво изобщо е философията. Както и да е, това от една страна.

Думата "блог" за Вас била, представяте ли си, "гнусна", не знам какво й е гнусното, Вие би следвало да знаете как тази дума се превежда на български, тъй че изобщо не мога да разбера какво й е гнусното на тази дума. По същия начин не можах да разбера какво е "комсомолското" в думата ИДЕИ, но както и да е, това си е Ваш проблем. Вие също така дръзвате да твърдите, че в днешно време хората били искали да им се говори "елементарно", сиреч, доколкото разбирам, просто - и моя милост била задоволявала тази човешка нужда, що се било отнасяло до философията, а пък моят добър познат г-н Христо Блажев го давате като пример за "елементарно изразяване" що се касае до сферата на литературата, по-скоро на проблемите, свързани с издаването и представянето на книги, както и пропагандирането на четенето на обикновени, хартиени книги. Но ето, да приведа собствените Ви думи, щото явно тия думи са избликнали от дълбините на сърцето Ви, затуй звучат така прочувствено:

"Защо изобщо си губя времето с ИДЕИ-те на г-н Грънчаров? - за съжаление времето ни днес е такова, че хората искат да им се говори елементарно. Вие и Блажев успявате. Вие изплювате в блога си (колко е гнусно само - блог!) зле интерпретирана версия на онова, което си мислите, че е философия, а Блажев изплюва зле разбраните си прочити на онова, което приема за литература. Вие сте идеални за културния вакуум, който съществува днес в България. ИДЕИ е своего рода ТВ "Планета", доколкото представя нещо което трябва да бъде философия (доколкото ТВ "Планета" представя нещо, което трябва да бъде музика, а всъщност е порнография)."

Тъй значи - колко трогателно?! Възхитително даже, няма що! Казал сте го пределно откровено, за което Ви благодаря. Сравнявайки типа философстване, който, да речем, у нас се свързва вече с философското списание ИДЕИ с телевизионната чалготека "Планета", Вие, предполагам, сам не се усещате какъв гениален и грамаден комплимент ни отправяте, имам предвид на нас, създателите и издателите, а също така и авторите на списание ИДЕИ. Ако тази въпросната телевизионна чалготека е успяла да задоволи масовата потребност на народа ни от някаква, да я наречем "музика", отговаряща на трепетите на неговата душа, то ако списание ИДЕИ в същото време успее да задоволи по същия бляскав и ефективен начин невероятните потребности на народа ни от мисъл, съзнание, идеи, ценности и дух, то това за нас ще е тотално изпълнение и на най-смелите ни проекти, надежди и мечти! Дай Боже да сте прав, дано стане точно така, защото, тук съм съгласен с Вас, нуждата на народа ни от духовност, от философия, от истината най-сетне, е колосална, е направо крещяща: дано на списание ИДЕИ е отредена от провидението тази наистина значима и историческа културна и просветна мисия и задача! Радвам се, че във Ваше лице се намери човек, който пределно честно да заяви това, което ние самите, създателите на ИДЕИ, от скромност и от възпитание, не смеехме да заявим, ето, Вие обаче го заявихте гласно и наистина съвсем ясно, недвусмислено - за което искрено Ви благодаря! Макар че, както се казва в такъв случай, ми се налага да добавя и това: немаше нужда, ама щом сте решил да го кажете и напишете, нека така да бъде!

Във Вашия си въпреки всичко пределно честен начин и стил на изразяване изведнъж накрая съвсем неочаквано изтърсвате, че такива като мен били... "пречели", и то, видите ли, на "по-смислените хора, които правят смислени неща"! Пак, дето се казвате, изтърсвате някакви думи, които съвсем не подлежат на проумяване, камо ли пък на аргументация. Как така да пречим на тия "смислени" хора, дето правят "смислени неща", след като, по Вашата логика, ние, оказва се, се занимаваме с несмислени неща, бидейки несмислени хора?! Та смислените и несмислените хора, драги ми мислещи г-н Узунов, живеят в съвършено различни светове, обитават различни вселени?! Те няма как онтологически да се докоснат, понимаете меня? Как тогава да си пречат, разбирате ли каква безсмислица си позволихте да изкажете? Да речем, тия така наречени от Вас "смислени хора" се мъчат по цял ден да натаманят едно изречение според догмите на тъй прославяния от Вас лично "образцов доцентски философски език" (човек вече не знае къде да сложи кавичките!). А ний, несмислените хора, си пишем своите "философски пасквили" в стил "а ла ТВ Планета" и ги печатаме в списание ИДЕИ, което се чете предимно от каруцари и от хамали, сфащате ли сега, че няма как някога пътищата ни да се пресекат?! Какво има тогава да си пречим? Та да си пречим е абсолютно невъзможно, би следвало поне малко да мислите преди да напишете това или онова. Но то Ви е простено, младостта е обичайно да греши, извинява Ви Вашата младост, ако наистина сте млад човек, щото знае ли човек, в този интернет какви ли не неща стават?! А ний с Вас лично извън интернет не се познаваме, ето, сам признавате, че сте имал късмета да не Ви преподава "селски даскал" като мен. Това, разбира се, е извор на щастие, нали така, явно не можем да си пречим, щото сме жители на различни светове, на различни културни вселени.

Между другото, ще ми се да Ви запитам и нещо друго, много ми е интересно как ще реагирате: списание ИДЕИ заедно с украински философи от две години издава вече и международно многоезично научно-теоретично приложение, от което излязоха вече две книжки, а всеки момент ще излезе от печат третата му книжка. В това наше издание вече излязоха статии на философи освен от България и Украйна и също така от Русия, Чехия, Япония, САЩ, а от следващата книжка ще излязат и статии на философи от Индия (с тях също установихме отношения). Та в тази връзка ми се ще да Ви запитам: как си обяснявате това, че към списание ИДЕИ има такъв голям международен интерес, че то беше признато и приветствано от философските общности в толкова държави, а у нас, както забелязвате, философската общност толкова упорито мълчи - а пък във Ваше лице дори се опитва съвсем да омаловажи създаването и съществуването му вече цели 6 години?! На мен ми е много интересно как ще отговорите на този мой въпрос, ако искате, отговорете, ако искате, замълчете. Мълчанието обаче също е отговор, и то доста по-красноречив. Толкоз.

Това исках да Ви кажа поне, извинявайте ако някъде съм Ви с нещо оскърбил - то е било незлобливо, то е било за Ваше добро! А що се отнася до предложението ми да дадете за ИДЕИ някой текст на Хусерл или на друг немски философ, непубликуван досега у нас, то си остава, зер, вече ето се запознахме благодарение на тия писма и по-отблизо, тъй да се рече. Впрочем, ако сте правдив човек ще Ви се наложи да признаете, че самият Хусерл, ако бях му предложил да пише за списание ИДЕИ (ако можех да му предложа да пише за списание ИДЕИ) убеден съм, че нямаше да откаже в никой случай. Напълно съм уверен в това: великите хора са великодушни и щедри, а само дребнавите души и малките хора са злобни, завистливи и безсмислено инатливи...

Бъдете здрав! Готов съм да продължа кореспонденцията си с Вас, интересен събеседник сте ми, което ми дава основание да си мисля, че поради младостта си тепърва Ви предстои по-голямо развитие в сферата на философията - стига да престанете да робувате на някакви си там глупави формализми, предразсъдъци и условности. Също така, забелязал съм, че високомерието, че грандоманията, ако овладее душите на някои хора на младини, не ги изпуща от клещите си докато са живи, а това им определя общо взето една тъжна и незавидна съдба. Тия неща са чудовищно тъпи, правете нужното да се освободите от тях. Така и подобава да бъде за философа, който не е нищо друго освен един свободен дух - свободен даже и от своята си маниакалност (по възможност). Хайде спирам дотук, май пак се разприказвах.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ