Най-яростният критик, отрицател и самоотвержен оплювач на философското списание ИДЕИ, именно докторантът от СУ (както се представя) Николай Узунов гледам тази сутрин че ми е написал специално писмо; решавам да публикувам писмото му, понеже е показателно и ни казва някои любопитни неща, касаещи психологията на този иначе интересен тип потребители на философска книжнина; нещо повече, решавам и вкратце да му отговоря, с оглед да го предизвикам към диалог, въпреки че добре зная, че след моя отговор този индивид ще избяга, ще се скрие за дълго време, а след това някога пак намери сгоден момент да избълва отровата си; но понеже съм доста човеколюбив човек, при това почитащ истината, дръзвам да храня известна надежда, че все пак може да се установи и нормален диалог дори и с хора, които имат доста особени представи за нещата, включително и за живота на философите и философията; та ето какво ми пише въпросното лице и по-долу също така можете да прочетете и неговия отговор до него:Седя си аз, светило Грънчаров, в Народна и гледам нови книжлета на опитите ви за писане - Идеи. Преди да забравя, самото ви заглавие звучи комсомолско, помислете за това. Така. Обичам да чета хленчовете ви в началото: избягал ми графичният дизайнер, всички освен мен (т.е. Твоя милост) не могат да мислят и пишат, и любимото ми - трябват парици! Парици Грънчаров не се дават за издания, чийто редактор говори/пише като каруцар (това за дупето беше гениално!). Чудиш се защо не получаваш субсидия? Ще ти кажа и то безплатно:
1. Смени си начина на изказ. Ако с хамалския си изказ си писал до Министерството, то предполагам как някой чиновник се е смял с глас!
2. Изгради си ясна концепция какво правиш. Идеи-те ти са микс от всичко. Ето ти образна метафора, изградена подходящо за нивото ти: сп. Идеи е като телевизия, по която пускат чалга, опера, сръбско, литургия и индийска музика. Кой финансира неясни концепти?
3. Разкарай тези портретчета на философи. Все едно е някой поменик...
Надявам се ще разбереш, че ти правя услуга. В Германия например, когато искаш пари по проект, трябва да знаеш за какво ги искаш, т.е. да си конкретен. Кажи ми дали това изречение е типично за философския дискурс: "тъпо вегетиране в сферата на материално-абсурдните пошлости и гнусотии". Преди да ме цитирате и оплювате, хахаха, се замислете на колко пошъл език говорите. Не обиждате ли интелектуалните си читатели с опростачения си език и евтини метафори???????
Това ми пише философският труженик Николай Узунов от СУ. А ето какво му отвърна моя милост:
Здравейте, драги ми г-н Узунов,
Твърде много съм Ви благодарен за писмото и за безценните съвети, които безплатно и така великодушно ми отправяте! Благодаря Ви и за загрижеността за списание ИДЕИ, което явно продължава твърде много да Ви вълнува и дразни, което е чудесно: това означава, че списанието успешно изпълнява ролята си - поне спрямо типа потребители на философска книжнина, който Вие лично символизирате. Виждам, че сте се загрижил за повдигане на научното и философско ниво на тестовете, излизащи в списанието, което е и моя грижа; но все пак трябва да си даваме сметка, че всяко философско списание е отражение на ситуацията, в която се намира съответната човешка общност; трудно можем да се преструваме на такива, каквито не сме, такова лицемерие при това е чуждо на някои по-естествени и неопорочени хора, е, ний пък предпочитаме да си бъдем каквито сме - и да си останем такива. Сиреч, да бъдем верни на себе си - това съвсем не е малко. Отправяте набързо доста забележки от различно естество, длъжен съм да реагирам - за да Ви покажа как Вашите толкова умни съвети и забележки звучат в моето ухо.
Опита Ви за ирония с израза "светило Грънчаров" оставям настрана, щото той касае само Вас. Относно това, че заглавието на списанието, именно ИДЕИ, на Вас лично Ви звучало "комсомолски", това вече ми е любопитно, признавам, не бях се сетил, че е възможно точно по този начин да звучи заглавието на нашето списание - особено пък да звучи така в ушите на човек като Вас, който, както твърди, имал бил някакво отношение към философията. На хората, които са свързани по-пълноценно с философията, думата ИДЕИ им звучи както и подобава, именно в оня възвишен смисъл на тази дума, който тя има във философията на Учителя на сериозните философи Платон; ще си позволя да напомня, че за Платон идеята е тъждествена на битие, също така е тъждествена на същност, а в крайна сметка и на истина! Нима може да има нещо по-възвишено и вълнуващо (за автентичния философ) от това, което да може да е заглавие на едно солидно философско списание, каквото е списание ИДЕИ? Както и да е, поразен съм от тъй чистосърдечното Ви признание, че на Вас лично думата ИДЕИ Ви била звучала... комсомолски!!! Не ща, с оглед да не Ви обидя сърдечно, да изтълкувам тук какво на мен, опитния психолог, ми казва (за естеството на Вашата душа) туй признание, но това, че сте го изръсили, е доста показателно. Аз не вярвах, че в наше време е възможно да има все още чак толкова комсомолски извратени души, на които думата ИДЕИ да им звучи, видите ли, "комсомолски", явно на комсомолец като Вас всичко най-възвишено Ви звучи все по "комсомолски", аз на Ваше място бих се обезпокоил защо имам чак такива изкривени възприятия, но проблемът за това как лично на Вас Ви звучи думата ИДЕИ, повтарям, си е лично Ваш. От друга страна, да подхвърля и това: отдавна се смята, че именно ИДЕИ-те движат света, на ИДЕИ-те си дължим всичко в нашето човешко битие, нашите ИДЕИ определят битието ни, ето, наистина не мога да разбера каква може да е тази душа, на която всичко това й звучи, видите ли, "комсомолски"?! Явно моята представа за "комсомол" и "комсомолщина" се различава твърде много от Вашата, простете, да запитам: да не би на Вас лично "комсомолско" да е синоним на най-свято?!
Да продължа нататък. И да се постарая да бъда по-кратък. Щото, без да си давате сметка за това, повдигате доста интересни въпроси.
Най-много лично Вас Ви вълнувал раздела в списание ИДЕИ, който съм нарекъл "редакторски и читателски вълнения". Вие май друго и не четете, щом това най-вече Ви вълнува, нали познах?! Както и да е, всеки нека чете това, дето му е най-присърце. А най-много явно Ви е присърце темата за това как пише редакторът на ИДЕИ, сиреч, моя милост. Бил съм пишел като "каруцар", с "опростачен език" и с "евтини метафори". Заради моя език и било нямало хора, които да подкрепят финансово списанието, щото езикът ми, видите ли, не съвпадал с нивото на философския дискурс и прочие. Заради моя особен начин на изразяване съм бил станал, по Вашите думи, за смях на разните министерски чиновници, които, евентуално, са чели мои (ненаписани, впрочем) евентуални прошения за финансова подкрепа - каквито, разбира се, не съм писал, щото мен лично слабо ме интересуват министерските чиновници и щото изобщо не вярвам във възможността тъкмо министерските чиновници да могат някога да подкрепят нещо, имащо съществено отношение към философията. За Вас лично, предполагам, министерските чиновници са образец за изискан литературен език и стил, щом толкова богоговеете пред тях, предполагам, Ви чака бляскава кариера на чиновническото поприще. Както и да е, това са подробности, но ми се ще да Ви кажа нещо най-просто, което ми е чудно как като човек, претендиращ да има някакво отношение към философията, все още не сте го осъзнал самостоятелно.
Философията и философстването са сфера на свободата, на свободомислието. Всеки си се изразява както иска, има пълна свобода в това отношение, всеки си философства на такъв език, какъвто отговаря и съответства на най-интимното на личността му - стига да е, разбира се, неопорочен, естествен, искрен човек. Някои като мен предпочитат да философстват на един естествен човешки и човечен език, дори направо разговорен, щото са съблазнени от живостта и изразителната потенция на този така гъвкав език; други пък обичат да се изразяват "натруфено", да се правят на "учени", на "многомъдри", има ги всякакви, сред философското племе има какви ли не чешити, и това е тъкмо най-хубавото! Нека всеки да пише и да си говори както иска, то така е, ако се позамислите, и сред другите пишещи хора, примерно сред дейците на художественото слово, тия, дето ги наричаме "писатели", и те си пишат всеки както иска и както умее, нали така? Няма как да накарате всички да пишат по един и същ начин, пък и такава една претенция, признайте, е твърде глупава. Затуй трябва да преживеете някак това как пише толкова вълнуващият Ви философ и пишещ човек Грънчаров, той ще си пише както иска, това си е негова работа, той ще си остане верен на свой стил и вкус колкото и Вие лично да мрънкате по този повод, че, видите ли, неговият начин на изразяване бил оскърбявал Вашето тъй изискано и възпитано благочестиво ухо. Ще трябва да преживеете и това, че докато моя милост е редактор на списание ИДЕИ, то по някакъв начин ще носи отпечатъка на своя редактор, особено пък в тези бележки от раздел "редакторски и читателски вълнения", където именно редакторът разговаря с различни читатели и споделя своите възприятия и преценки по засегнатите въпроси. Няма как да е иначе, нали така? Вие лично, ако желаете, нямате никаква пречка да основете свое списание, където да наложите своя стил, там, във Вашето бъдещо списание, можете, ако искате, да задължите и всички автори да пишат все изискано и литературно като Вас самия, но в списание ИДЕИ, докато аз го редактирам, ще има пълна свобода да изразяването на всички пишещи; разбира се, всеки пишещ, възприемайки даден стил (а стилът, знайно е, това е човекът!), си поема и пълната отговорност, включително и за това, че мърморковци като вас ще продължат да си мърморят недоволно, но пък човек, знайно е също, няма как да угоди на всички, по тази причина е разумно да не се стреми да угажда на никой, даже и на милостта на лицето Узунов, което явно е с тъй изискан литературен вкус. Прочее, на моя милост лично не ми допада и не ми харесва псевдонаучният и суховат "философски" жаргон, който, предполагам, Вие лично възприемате като еталон за "правилно писане", нещо повече, аз лично се отвращавам от него. Както и да е, казано е, "разни хора, разни идеали", и се чудя тук защо изобщо ми се налага да обяснявам на претенциозен философ като Вас тъкмо толкова прости и очевидни неща.
По-надолу Вие великодушно ми обяснявате защо сп. ИДЕИ било нямало никога да получи държавна субсидия - което, впрочем, в моите уши ми звучи като доста висока оценка за списанието: опази Боже някога списание ИДЕИ да деградира дотам, че да може да получи държавна субсидия, милостиво отпусната от министерски чиновници! Ще се радвам аз лично да не доживея този момент - и което е по силите ми ще го направя за да не го доживея наистина. А ето сега вкратце и моята позиция по зачекнатите от Вашата тъй любезна милост въпроси; отговарям директно на всеки от въпросите Ви:
1.) Няма да си сменя начина на изразяване. Щом на Вас лично моят начин на изразяване Ви звучи "хамалски" (както името ИДЕИ Ви звучи... "комсомолски"!), то това си е проблем на Вашето лично предубедено и изкривено възприятие; впрочем, аз предпочитам като човешки тип хамалите пред "философските" проститутки, дето се мазнят пред министерски чиновници с оглед да постигнат някакво положение във "философската" казионна йерархия; с оглед на това за мен е чест да си остана навеки "прост хамалин".
2.) Изградил съм си ясна концепция за това какво правя. Платформата на списание ИДЕИ е публикувана в първите му броеве и който не я е разбрал, може да подири и да прочете. Да, ИДЕИ са в някакъв смисъл "микс от всичко". И ще си останат такива. Богатството на идеи е движещата сила на списание ИДЕИ. Всякакви идеи, абсолютно всякакви, за всички сфери и области на живота на човека. Това е оригиналната концепция на ИДЕИ. Това ако е пример за "неясни концепти", то явно на някой му куцат представите за ясно и неясно - или тия негови представи са твърде бедни. Повтарям, богатството е нещото, което ни вдъхновява. Истинското богатство. Богатството на духа. Ето защо ний, създателите и осъществителите на списание ИДЕИ съвсем не се вълнуваме от такива несъществени подробности като пари, финансиране и пр. Ний сами финансираме списанието си - с помощта на негови верни читатели. Това също е оригинално. Няма да пожертваме свободата на ИДЕИ за да угодим на някой, който да благоволи да го подпомогне. Особено пък ако този някой е толкова високомерният, ала кух държавен министерски чиновник; апропо, между другото казано, да Ви подхвърля нещо: защо не се захванете да направите свое списание, в което сам да опитате да реализирате идеите, които така щедро сега подарявате на мен?!
3. Няма да разкарам потретите на философите в списанието. Тока ми харесва, да има потрети на философи. Какво да се прави, трябва да опитате да преживеете и това, драги ми Узунов!
Бъдете здрав! А иначе понеже, както ми се чини, сте се загрижил искрено за повишаване на нивото на списание ИДЕИ, то аз, понеже разбрах, че Вие лично сте преводач на Хусерл (ако това е истина), няма да се удържа да Ви предложа да представите за публикуване в ИДЕИ на някой негов непреведен досега на български текст, ще го публикувам с удоволствие! Съвсем сериозно Ви предлагам това, не се шегувам изобщо! И ето, ще се окаже в крайна сметка, че Вие лично ще спомогнете списание ИДЕИ да стане още по-добро. Аз нямам претенцията, че то е постигнало максималното, напротив, ясно съзнавам недостатъците му. И ще продължа да работя за повдигане на нивото му. Ето, приканвам и Вас да се включите в авторския екип на списанието. Интересна, не крия, ми е реакцията Ви спрямо това мое толкова сериозно предложение! Ще се радвам да го приемете.
А че имаме различия във възприятията и оценките - нима това не е толкова естествено?! Че мислим и пишем различно, нима това не е най-доброто, на което сме способни?! Разбира се, че е нещо най-добро и най-естествено! Това ний, философите, би следвало да го разбираме най-добре - и изобщо да не се тревожим заради него. Другото е опасно: да станем еднакви - колко скучно и тъпо е това! Е, списание ИДЕИ работи това да не се случи, да не ни сполети никога. Всичко добро!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар