Двете съдебни дела, които съм завел срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова - едното е за клевета, щото тя в официален документ дръзна публично да обяви, че, видите ли, съм бил изпадал в "чести нервно-психически разстройства", а второто е за отмяна на нейната митично-поетична заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в същото това училище - та тия дела скоро ще почнат да се гледат, тази есен ще се проведат решителните заседания по тях. Тия неща, разбира се, ме вълнуват, щото от изхода на тия дела зависи, тъй да се рече, моята човешка и професионална чест, от техния изход зависи признанието на моята човешка състоятелност, ако така мога да се изразя: защото въпросната особа не се посвени да обяви, че моя милост, видите ли, била "пълен некадърник", "абсолютно неспособен да бъде учител", представи ме като някакъв тотален злодей и темерут, сиреч, с лека ръка зачерта делото на живота ми, да, защото аз посветих на българското образование целия си досегашен живот, а тия неща съвсем не са безобидни. Да оставим това, че параграфа, по който тя се осмели да ме уволни, фактически ме лишава от упражняването на моите преподавателски права във всички държавни училища на республиката ни, което пък е израз на невероятна, на съвсем недопустима дискриминация и на някакъв несрещан (след паметната ера на комунизма) вулгарно-волунтаристичен произвол в отношението към една суверенна личност.Аз съм поставен в унизителна ситуация да трябва да доказвам своята личностна и професионална състоятелност и достойнство чрез съда - не зная дали си давате сметка колко е унизително това. И дали съзнавате колко далеч успя да стигне тази директорстваща особа в своето пълно пренебрежение и неуважение спрямо другата личност, спрямо един другояче мислещ човек. Това, естествено, ми дава правото да заведа - след спечелването на тия две дела - на трето дело с граждански иск за обезщетяване на всички ония неимуществени вреди, които тази директорстваща особа успя да ми причини в тия последните славни години, щото в това време тя успя и да съсипе здравето ми; да, за учудване на някои трябва да изтъкнем, че другият човек обикновено има и чувствително сърце, което именно и показва, че е непростимо по този начин да се отнасяш към него. Но тия неща се подразбират от ония, които се стремят да разбират нещата в тяхната цялост и пълнота. Отделна работа е това какви поражения успя да нанесе тази директорстваща особа на учреждението, на образователната институция, която тя по един каприз на случайността успя да оглави в толкова неподходящо за подобни ексцесии време: виж, да бяха 50-те години на ХХ век разбирам дадени властници да се упражняваха в подобни щуротии, но сега вече тече второто десетилетие на XXI-я век!!!
Цялата работа сега за мен се свежда до това да успея някак да убедя първо общественото мнение на Пловдив и (донякъде) на страната (България не е кой знае колко голяма страна, до Русе е един хвърлей разстояние, а пък в ерата на интернет разстоянията изобщо нямат никакво значение!), а след това и съдиите, които ще гледат тези дела (ясно е, че и двете страни ще обжалват до дупка!), та значи да успея да ги убедя в една най-проста истина: така, както тази самовластница дръзна да постъпи с мен, по никой начин не е допустимо да се постъпва спрямо никое човешко същество. Тази е същината, сиреч, човешката (я някои предпочитат да го наричат обществената) значимост на този съдебен процес. Знаете също, че преди почти 2500 години по същия начин, в една съвършено друга обстановка е било постъпено спрямо един друг философ, имам предвид Сократ: ако мен ме обявиха за "некадърник" и в този смисъл за "нежелан", за "вреден", досущ по същия начин и Сократ е бил обявен за съвсем същото, той също бил нанесъл "вреди" на младите, както и аз, видите ли, съм им бил нанесъл не по-малки "вреди"; вярно, за Сократ открито поискали наказание смърт, за мен тази смърт я искат негласно, сиреч, подличко, пак искат да ме доведат до смъртта, ала чрез бавно съсипване на здравето ми, което е още по-жестоко. Едно все пак е да изпиеш една чаша с отрова, а съвсем друго е години наред да бъдеш тъпкан по най-недопустими и грозни начини - докато сърцето ти най-сетне само спре заради непоносимите гаври! Пак повтарям, тия неща съвсем не са безобидни, ако ви се струват такива, явно нещо не е наред във вашите собствени представи за нещата.
Да, но как да убедя и съдиите, и... човечеството в тия толкова прости истини? Да убедиш някого в най-простото винаги е най-трудното.
Аз наскоро писах един най-подробен ироничен и критичен анализ на заповедта на въпросната директорства особа за моето уволнение по най-смехотворните възможни причини. Ще ми се някак този документ, имам предвид моя анализ, все пак да го представя на съдията, вярно, той стана въздълъг, някъде към 80 страници (А5, като за книга), къде ти съдията ще има време да чете такива пространни изложения? Та ми се ще да извадя най-важното от този анализ, но пределно кратко, да извадя в прегледен вид основните си тези, и да го оформя така, че съдията да може да им обърне внимание. Ето това ми се ще да направя тия дни, а също и да пратя този документ на своите адвокати: длъжен съм да се похваля, че можах да си намеря вече адвокат и по другото дело, по това за клевета, там имах известни трудности, но вече имам адвокат и по него. А защо се отказват пловдивските адвокати от това дело е интересна тема, особено като разберат коя е ответница, това е друга, също така интересна тема, ала засега няма да пиша по нея. Та ще опитам да извадя тия съществени и основни моменти от оня голям мой анализ, това е най-трудната и неприятна за мен работа, ала ето, налага се да я извърша, няма кой друг да ме отмени в това. А дали да не оформя като книжка въпросния анализ, и да го издам някак? дали пък това няма да е интересно четиво за по-широката публика, особена като се вземе предвид, че е и занимателен, и забавен на места? Все пак трябва да знаем и това, че правната култура на масовия ни сънародник е доста бедна, ето, с оглед да помогна нещо за запълване на тия празнини, дали не следва да издам такава една книжка за т.н. "широк читател"?
Ето че тук ми дойде сгоден момент да кажа, че напоследък в съзнанието ми като муха се върти една нова идея, ето, дойде момента да я споделя с вас, моите читатели; почвам отдалеко, ето, сами виждате, че в този мой блог всичко написано може да се раздели или класифицира в няколко големи раздела:
- сериозни философски и психологически изследвания по най-важните въпроси, които вълнуват съвременния човек;
- нравствено-психологически и политически коментари по най-важните, вълнуващи съвременния българин и гражданин въпроси;
- цялостно изследване - и на идейно, теоретично, и на практическо, приложно ниво - на всички ония съдбовни въпроси, свързани с тежката ситуация, в която е попаднало образованието и възпитанието на младите у нас, пък и по света
Това са трите големи групи матр`ьяли, по които пиша предимно. Е, пиша и за "международното положение", но то спада към втората група, към политическите коментари и анализи. И ето сега идеята ми, която ме гризе подобно на упорит плъх напоследък:
Издавам по първата група въпроси списание ИДЕИ, това вече става шеста година. Доста книги издадох пак по първата група въпроси. По втората група въпроси, политическите и гражданските, издавам в хартиен (и също в онлайн) вариант в-к ГРАЖДАНИНЪ, и той излиза от доста години вече. Трета група въпроси, по които пиша най-активно, именно свързаните с образованието и възпитанието, с личностното израстване на младите, а също и с отношенията с ретроградните административни институции, дето само пречат и вредят на новото и съвременното, публикациите по тия въпроси съм ги слагал или във сп. ИДЕИ (най-добрите от тях, естествено), а също така и във в-к ГРАЖДАНИНЪ, който, имам предвид вестникът, заради тях напоследък набъбна и почна да излиза в повече от 60-70 страници (при това във формат А4, това е много нещо, рядкост са такива "тежки" вестници, особено пък в смислово, в съдържателно отношение, у нас!). Та ето, хрумна ми в тази връзка да облекча вестника и да създам специално ново списание, в което да турям всичко написано от мен (пък и от други хора, разбира се, стига да е смислено и стойностно!) по въпросите, касаещи тъкмо образованието, възпитанието, личностното израстване на младите хора. Даже и специално име измислих на това списание, мисля го това име по време на разходките си, измислих най-накрая ето това: HUMANUS - списание за образование, възпитание и личностно израстване на младите, ето това измислих за заглавие и пояснение към него.
Та какво ще кажете, как ви звучи тази идея: да основем едно специално списание по тия въпроси? За името му още може да се мисли, това са бели кахъри какво ще му бъде името, друго е важното. Има ли нужда от едно такова списание? Има, разбира се! Как да няма?! Кой да го създаде? Мълчание...
Е, като няма кой, аз ще го създам. Ще ми се да излиза и в хартиен формат, даже съм измислил и корицата, тия дни ще ви я покажа. Ще ми се да е удобно и да може да се чете най-вече от младите хора. Списания за образование и възпитание, които се четат от учители и възпитатели (ако изобщо от някого се четат де) си имаме, но списание по тия въпроси, което да се чете от младите, си нямаме. Е, ще трябва да се създаде. Делян Пеевски няма да ме подкрепи в туй начинание, естествено. Естествено, никой няма да ме подкрепи. Ето, и г-жа Анастасова, която се преструва, че много милее по тия въпроси (нали и затова ме уволни, именно, че не съм бил милеел така усърдно като нея по тия въпроси!) няма, естествено, да ме подкрепи. Тя, като гледаше аз как създавам книги, вестници, списания, в един момент реши да създаде също един вестник, дори и нещо като списание създадоха. Излезе по един брой и... се спомина. Та сега ако иска, нека да помогне за създаването на това списание. Ето, ще излизат там и нейните, и моите словоизлияния за образованието - защо пък да не помогне? Е, ясно е, че няма да помогне, ще помогне, ама на куково лято; естествено, че никой няма да помогне: кой ли ти помага у нас за създаването на неща, от които няма непосредствен келепир?!
И тъй, ще възникне тия дни и списание HUMANUS, списание за съвременно образование и възпитание, за насърчаване на духовното и личностното израстване на младия човек. Какво ще кажете за тази идея? Знам какво ви хрумва де, не се притеснявайте да кажете: че тая няма да стане, нали това ви мина през ума? Е, ще стане. Живот и здраве да е само, ще стане. Ще видите.
Хубав ден! Бъдете здрави! Работете, не стойте така - само тогава има смисъл живота ви. Я гледайте ний, "безработните", как се изтрепваме от работа! За лудо работи, за лудо не стой, нали така е казал мъдрият ни народ? Е, ний сме от лудите, дето работим. Тарикатите се излежават, а ний работим. Ний, баламите, работим, за тоя, дето духа... ама карай!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар