Получих следното писмо от г-н Д.Пецов, ето какво предлага той, а пък по-долу можете да прочетете как аз му отговарям, смятам, че предложението му е много интересно и полезно:
Здравейте, г-н Грънчаров,
Единият от начините е да се установи контакт с преподавателите по философия, да насърчат учениците, когато пишат есе по дадена тема, че най-добрите от тях могат да бъдат публикувани в списание ИДЕИ - или няколко есета да бъдат поместени в приложението. Може също така да бъдат провеждани анкети сред младите хора в училище по определени важни теми. Където може да им се даде възможност не просто да си попълнят въпросник, но и да изразят активно мнение. Идеята ми е да им бъде дадена възможност да се почустват като философи, дори да изразяват еретични идеи, а не само да са пасивни обекти на преподавателски интервенции.
Примерни теми:
Можем да проведем анкета за проблема за душата, който застъпвате във вашия учебник по психология. Как мислят има ли такъв феномен? Няма ли? Убеден съм, че резултатите ще бъдат шокиращи за академичната общност.
Друга тема може да бъде: преподаването на религия в училище и под каква форма следва да бъде?
Или темата за свободата. Как я разбират - като възможност да правят каквото си искат или трябва да има ограничение?
Да видим какво мислят учениците и дали това съвпада с официалната академична позиция или е близо до нормалната човешка интуиция. Анкетата да не е дълга да започва с кратко въведение-презентация на философската мисия на списание "Идеи", да посочва конкретна тема-проблем, по който да им се даде възможност да разсъждават, след това въпроси с възможни отговори, които те да подчертават, и накрая да завършва с въпрос за отворен отговор, който да дава възможност за развиване на есе. Резултатите от анкетите да бъдат публикувани със съответния компетентен и обективен анализ.
Това, разбира се, е форма на "лобиране" на мисията на сп. ИДЕИ. Ако се направи пробив, на тази основа могат да се надграждат други инициативи - създаване на младежки дискусионни клубове и т.н.
Учениците трябва да усетят конкретна полза от определена кауза за да я подкрепят. Така виждам аз реформирането на системата. Революцията може да започне с еволюция - с малки стъпки в правилната посока. Така че ако споделяте това, можем да подготвим някаква анкета. Аз сам не мога да го направя - нямам нужния опит и ерудиция. Но мисля, че заедно можем да постигнем целта.
Здравейте, уважаеми г-н Пецов,
Напълно споделям Вашето разбиране и съм готов да подкрепя предложението Ви. Нищо не пречи да седнем и да изработим анкетите, които предлагате, мога да дам свои предложения. Въпросът е как обаче да стигнем до конкретни училища и до учители по философия, а чрез тях и до самите ученици, моето усещане е, че най-вече общността на учителите по философия е станала, неизвестно защо, крайно инертна, тя фактически не съществува като общност, липсва всякаква комуникация, обмен на идеи и пр., налице е някаква атомизация, което не говори добре.
А с общи усилия може много да се постигне в посоката, за която Вие пишете. Списание ИДЕИ и приложението за образование, именно списание HUMANUS, са готови да застанат зад Вашата инициатива, важното е обаче да намерим път до младите хора, било чрез учителите по философия, било чрез фейсбук, не знам как, но има смисъл да проявим настойчивост в търсенето на решение на този проблем. От моя страна разчитайте на пълна подкрепа и съдействие, факт е обаче, че съм много ангажиран с какви ли не други неща и едва ли може да се очаква аз да съм главната или единствената движеща сила в тази посока.
Затова се надявам Вие да помогнете най-много и да бъдете, така да се рече, главно действащо лице, а пък аз ще помагам с каквото мога.
Всичко най-добро!
С уважение: Ангел Грънчаров
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар