Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

понеделник, 9 март 2015 г.

Гледането на сеир когато някой се мъчи да прави нещо ново е една от най-отвратителните черти на т.н. "български характер" - наред със завистливостта и с ненавистта към кадърните

Получих писмо от млад човек, студент по философия, който в писмото си ми поставя разни интересуващи го въпроси около публикуването на текстове в списанията, които издавам (философското списание ИДЕИ, неговото международно и многоезично научно-теоретично приложение, което издаваме в сътрудничество с украински и с други чужди философи, и, накрая, новото списание за съвременно образование, което нарекохме, на което дадохме името HUMANUS). (Между другото интересно е, че този младеж е с турско име и произход, но е български гражданин; за мен това няма никакво значение, но все пак показва нещо.) Отговорих на писмото му току-що и понеже и други бъдещи автори на списанията може да се вълнуват от подобни въпроси, решавам да публикувам своя отговор до него и тук, в блога, та да отговоря косвено и на тях:

Добър ден г-н К.,

Благодаря Ви за писмото. Отговарям Ви веднага на въпросите.

1. Знаете сега каква е ситуацията в Украйна. Списанието го правят там и там ще бъде печатана поредната му книжка, но явно колегите изпитват големи трудности и затова се бавят. Изглежда ще се наложи да го правим тук, в България. Аз очаквам от тях макета на списанието, да го видя и ако имат проблеми, ще предложа да го печатаме тук. Това обаче е свързано с финансов ресурс. Ще видя как ще се оправям. Знайте обаче едно: може да умра от глад, но няма да позволя списанията да загинат по глупава финансова причина.

2. Изпращайте всеки текст, за който Вие лично сте убеден, че ако излезе от печат, след време няма да се срамувате за него. Щото отпечатването е това: излиза веднъж-завинаги и повече не може да са се променя. Преди да видя текста не мога да Ви кажа дали става или не става за отпечатване. Но аз залагам на това: авторите сами да преценяват доколко текстът им е добър.

3. Списанието за образование върви добре, имам доста текстове в папката за следващия брой. Сега излиза месец предварително нова книжка. Реших да го издавам с по-учестена периодика, примерно веднъж на два месеца. Тъй че пращайте свои текстове. Предлагайте и на свои приятели да пишат. Критерият и тук е същият: да казва нещо ново и да го казва убедително.

4. Всяка материална помощ за списанията е добре дошла предвид това, че излизането им от печат (в хартиен вид) е застрашено съвсем реално предвид пълния финансов банкрут на издателя им, именно на моя милост. Българите сме такива: когато гледаме, че някой прави нещо ново и ценно, стоим настрана, гледаме сеир и чакаме той да се провали; никой не се притичва да помогне, това е изключено, ако пък се случи, ще бъде чудо-невиждано. За жалост, такива сме, то затова и нямаме особен напредък, напротив, дегенерираме. Такива сме били, такива си оставаме. Това е една от най-отвратителните черти на т.н. "български характер", наред със завистливостта и с ненавистта към кадърните.

Всичко добро, старайте сте да сте различен, желая Ви успехи!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ