Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

събота, 14 март 2015 г.

Важен методологичен, педагогически и пр. проблем, възникнал около издаването в хартиен вариант на "Помагалото по вяра"

С г-н Йордан Йорданов, един от най-добрите автори в списание ИДЕИ, тия дни си обменихме следните писма, в които се оформиха няколко наистина важни проблеми от методологическо, педагогическо, издателско и прочие естество:

Здравейте, г-н Грънчаров!

Видях електронният вариант на Помагалото по вяра; благодаря Ви, че сте поместил и моите текстове!

Бих искал да Ви споделя нещо: попаднах на едно наистина поразително световно народно умотворение; т.е. формулирам по-долу мисъл, която не е моя и относно която не съм осведомен дали е нечия:

Ученият, царят на подробностите, узнава все повече и повече за все по-малкото и по-малкото, докато накрая, види се, не узнае всичко за нищо; а пък философът, слугата на съзерцанието, постъпателно достига да знае все по-малко и по-малко за все повече и повече, докато накрая не разбере, че нищо не знае за цялото.

Бих искал щото идеята да бе ме споходила оригинално. Ала остава ми утехата, че съумях да я окръгля по мой маниер.

С уважение, Йордан Йорданов

Здравейте, уважаеми г-н Йорданов,

Благодаря Ви за писмото, отговарям Ви сега, след като се поосвободих от други, по-неотложни ангажименти. Сентенцията Ви е страхотна, много ми допадна! Чудесна и е също така много правдива и дълбока! Харесвам, дори обожавам този стил на изразяване на мисли.

Много съм Ви благодарен, че се включихте в написването на Помагалото по вяра. Мисля, че направихме заедно нещо полезно. Простете за това, че от бързане не съобразих да сложа и Вашето име сред авторите, но този пропуск, разбира се, ще го поправя при следващата редакция. За да стане нещо добро и удобно за ползване, особено с учебна цел, се налага текстът да бъде преработван много пъти. (Примерно, моето учебно помагало по психология, наречено ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА, първата му редакция излезе през 1997 г., има вече пет издания и поне два пъти повече цялостни редакции!) Във връзка с потребността от нова редакция на Помагалото по вяра пред мен изникна следният любопитен проблем, за който Ви моля да изкажете становището си.

Аз първоначално бях решил да направя едно съвсем кратко, около 100-120-150 странички и удобно за ползване от младите помагало. Но ето, то стана в крайна сметка 2-3 пъти по-голямо по обем. (В момента е 304 страници.) Това е прекалено много. За електронно издание това може и да не пречи много, но за хартиеното наистина е крайно неудобно да е толкова подробно. И в тази връзка, във връзка с потребността от съкращаване на текста с учебна цел аз мисля върху следното.

Първият вариант е да разделя сега съществуващия текст на части, примерно от тия 300 страници да направя поредица от три самостоятелни части, които да бъдат издадени поотделно. Понеже темата е огромна и няма как някога да бъде изчерпана, то това по този начин издавано помагало ще може периодично да се попълва с нови книжки. Които разглеждат нови проблеми или осветяват проблемите по нов начин. Но всяка книжка сама по себе си ще бъде удобна за ползване от младите хора. За носене в чантата, за принтиране и т.н. И за четене, примерно в автобуса, влака и пр. Трябва да вземем предвид, че живеем в XXI век. В нашето динамично време всичко се развива и нищо не може да има окончателна и завършена форма. Струва ми се, че този вариант е интересен предвид съвременното състояние на съзнанието на младите. Те биха могли да четат и да ползват помагалото по вяра и на таблета си. Или в електронната си книга. Огромните, "дебели" помагала в наше време не вървят. Не са "функционални", както и да разбираме тази функционалност.

Вторият вариант е все пак да се опитам да постигна целта за създаване на едно удобно и кратко помагало като направя драстични съкращения на текстовете (есетата), от които той е съставен. Примерно, тройно да съкратя обема на всяко едно есе. Или някои есета или текстове изобщо да отпаднат. Да направя нужното текстът да се свие три пъти, това за мен е трудна задача. Но е мамеща цел, защото така може да остане само онова, което е истински важно, развито в един тезисен план. Да изкристализира само наистина важното и същественото. Разбира се, при този вариант текстовете на други автори, какъвто е Вашият случай, могат да бъдат съкратени единствено от техните автори, не от мен. Кратките помагали и книги си имат своите несъмнени предимства. Знаете нашият общ любимец и майстор на словото Фридрих Ницше как е успявал с едно или няколко кратки изречения да каже онова, което други автори казват с цели огромни книги. Дори в тази връзка в паметта ми се е забила една мисъл на Ницше, която искам тук да приведа, макар че не претендирам, че ще я предам mot a mot, сиреч, дума по дума:

Моето тщеславие се свежда да до това, че аз умея да кажа с едно-две изречения онова, което всеки друг ще каже в цяла една книга - или по-скоро няма да каже в цяла една книга!

Това за мен като пишещ човек е идеал, към който съм се стремял винаги. Афористичното изразяване много съответства на моя стил на мислене и преподаване. Разбира се, често съм му изневерявал, това всъщност е един недостижим идеал. Ницше (или пък Шопенхауер?) пък беше писал, че голямата книга е "голямо зло". Съгласен съм. Винаги съм се стремял книгите ми да са пределно кратки, доколко съм успявал да го постигна е отделна работа. Но имам и постижения в тази посока, примерно онова същото помагало по психология в петото си издание и три пъти по-кратко от първото. Както и да е, ето в тази посока размишлявам тия дни.

Ще ми е интересно да разбера какво Вие мислите по подетия проблем. Разбира се, ще отразя нашата обмяна на мнения на страниците на сп. ИДЕИ. Тия дни започвам подготовката на новата му книжка, първа до тази година. Впрочем, ако имате някакъв подходящ за нея нов текст, ще съм Ви благодарен да го изпратите. Тя трябва да излезе от печат по график до края на април, ето, време е да се работи по нея. Скъсвам се от работа по тия списания и книги, не зная дали знаете, че вече издавам и списание за съвременно образование, за духовното и личностното укрепване на младите (носи името HUMANUS). Пишете и за него, винаги сте добре дошъл като автор и в него.

Всичко добро! Простете за словоохотливостта ми!

С поздрав от сърце: А.Грънчаров

П.П. Желая като решим какво да правим с Помагалото по вяра да изпратим окончателния редактиран текст на колегите от Секцията по Религия, вярвания и всекидневен живот към бившия Философски институт към БАН (сега се нарича Институт за изследване на обществата и знанието, БАН), там шеф е моят приятел, колега и състудент от Санкт-Петербургския университет Стефан Пенов, да поискаме нещо като рецензия на помагалото от тях. Пък после идеята ми включва и следното предизвикателство: да изпратим Помагалото по вяра в Министерството на образованието и науката с искане то да бъде одобрено за официално учебно помагало. Много ми се ще да проверя, да тествам по този начин тъй инертната бюрократична образователна система, интересно ми е да разбера доколко тя е способна да оцени едно по същество твърде иновативно помагало. Нали сега обсъждат какви трябвало да бъдат учебниците и пр., ето, ще им предложим нов учебник по един от най-трудните философски предмети. Ще Ви бъда признателен да ми кажете как възприемате и тази моя тъй екстравагантна идея.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ