Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

неделя, 15 март 2015 г.

Оптималните, бих казал даже образцови изисквания за създаването на едно добро учебно помагало

По поставения вече казус - виж Важен методологичен, педагогически и пр. проблем, възникнал около издаването в хартиен вариант на "Помагалото по вяра" - получих много съдържателен отговор от своя събеседник г-н Йордан Йорданов (с авторски псевдоним "Й. Й. Методиус"); държа да отбележа, че с препоръките си той е представил оптималният, бих казал даже образцовият вариант за създаването на едно добро учебно помагало; но той е много труден за осъществяване, предвид не само трудоемкостта, но и особено ако вземем предвид съвременното духовно състояние, в което се намираме, състояние също и на ситуацията, в която живеем; това е ситуация, изискваща, по моето убеждение, едни по-други и "разчупени" подходи, с оглед ефикасността на въздействието им върху съзнанията на съвременниците, особено на по-младите хора; както и да е, проблемът си остава, аз още ще пиша по него, а ето какво ми пише г-н Йордан Йорданов:

Здравейте, г-н Грънчаров!

Ето (по Ваше искане) моето становище относно бъдещия официален вид на Помагалото по вяра:

1. Заглавието Помагало по вяра е точно и не бива да се променя; нито обаче да се добавят подзаглавия (към корицата и пр.). Т. е. "Помагало по вяра" и нищо доуточняващо (за да не се разводнява фокусът).

2. Идеята Ви за институционално ратифициране е блестяща и трябва да бъде целта на окончателната редакция на помагалото, нежели просто опция. Подчинете във Вашата редакция всичко на тази цел, дори и чуждото авторство.

3. Еднолично Вие следва да влезете в ролята на редактор - изцяло по Ваш вкус и усмотрение. Т.е. да не държите око за другите автори (и за мен вкл.), тяхното право и пр. Ползвайте всичко налично като суров материал, който подлежи на оформяне и синтезиране в един и същ стил ("мастериране"). Иначе заприличва на дайджест. Виждането ми е: радикална, дълбока и дори Ваша своеволна редакция, подчинена на целта. За да се получи систематизиран наръчник от стегнати, унифицирани, шлифовани и окръглени по изказ указания.

4. Трябва - по-внимателно обмислена и преднамерена педагогическа линия (Вие знаете най-добре) - да се изготви едно систематично съдържание (конспект, разписание), без обаче да се навлиза под второ вложено ниво. (например: т. 3, 3.1, 3.2 и толкова).

5. Необходимо е да се премахнат всякакви коментари, текстове от кореспонденция, датирани цитати от интернет, имена на събеседници, чат-полемика, позоваване към разни улични субекти, бит-пазар и пр. Злободневието трябва да се подтисне (оплеви), за да изпъкне всевалидното. Т.е. почистване.

6. Съкращавайте и изменяйте текстовете на сътрудниците (вкл. и моите), като извлечете есенциалното и илюстративното, без спекулативната аргументация; и подчините на единен и лично Ваш стил (уеднаквяване на понятията, термините и пр. - в съобразяване с аудиторията: доколкото всеки автор, а и Вие самият - по различно време - използва различна терминология).

7. Имената на съавторите извеждайте в бележки под линия и то като идейни автори (например: "* по идея и с позволение на Й. Й. Методиус"). Всички съавтори можете (с благодарности и пр.) да изброите в ситен текст след корицата и да упоменете, че са Ви предоставили пълното право да редактирате текстовете им, както намерите за добре; и че в протежение на изложението ще посочвате в бележки под линия съавторските идеи).

8. Струва ми се, че би било добре да се приложи именен показалец и понятиен речник (азбучно). Вкл. илюстрации - Вие превъзходно умеете да подбирате илюстрациите.

9. И накрая: подобно четиво влиза в пряк сблъсък с разни многоучени - и забележителни със своята злобливост - богослови (свещеници) + маститите преподаватели от рода на Каприев, Янакиев и др. - изработили си авторитет по темата. Т.е. наложително е да изготвите увод, в който от чисто, строго философска позиция желязно да парирате възможните атаки (че например не сте вътре в богослужението и кой сте Вие да наставлявате вярата, нима сте Иисус и т.н.), като наблегнете на общочовешкото, ценностите на хуманизма и т.н., където Вие сте най-силен (доколкото онези се позовават тесногръдо на св. ап. Павел и византинизма). А можете и тънко да намекнете за комунистическата обвързаност на голяма част от коджакафалиите.

10. Тунеядците от БАН особено държат на "списък с използвана литература". Аз ненавижам това, но дали ще поместите подобен списък, си е Ваша работа. Аз мисля, че би било в сблъсък (миш-маш) със списъка на съавторството; и бих още в увода се застраховал, че цитатите изот други издания ще заграждам в кавички, накланям в курсив и указвам на място - с автор, заглавие, страница и т.н. (в бележки под линия), като по-удобно за четене, без да извеждам списък с използвана литература (доколкото помагалото е предназначено за подрастващи, не за изследователи и симпозиуми).

Дано гореизредените 10 точки са Ви отполза.

С уважение, Йордан Йорданов

А ето сега и моят отговор до г-н Йорданов:

Здравейте, г-н Йорданов,

Благодаря Ви за толкова убедителния отговор и за ценните препоръки, които ми давате. Представил сте, в моето възприятие, оптималния, бих казал даже образцовия вариант за създаването на едно добро учебно помагало; но той е много труден за осъществяване, предвид не само трудоемкостта, но и особено ако вземем предвид съвременното духовно състояние, в което се намираме, състояние също и на ситуацията, в която живеем; това е ситуация, изискваща, по моето убеждение, едни по-други и "разчупени" подходи, с оглед ефикасността на въздействието им върху съзнанията на съвременниците, особено на по-младите хора; както и да е, проблемът си остава, аз още ще пиша по него.

Между другото, в този момент решавам по проблема да предизвикам да се изкажат и господата и дамите от секцията по "Религия" на бившия Философски институт (той сега се нарича иначе), ще им пратя помагалото в нередактирания вариант и ще ги помоля да ни дадат своите препоръки, както и оценката си. Мисля, че е добре да чуем все пак и тяхната позиция. Ще решаваме след това.

Но аз, между другото, почнах вече работа по новата редакция на Помагалото по вяра, като това, което правя, в голяма степен съответства на това, което Вие сте ми препоръчал. Само дето не смея да пипам чуждите текстове, в това число и Вашите. Смятам, че нямам морално право да ги пипам. Ще се наложи май да ги изведа в отделен раздел, нещо като "Христоматия с текстове" към Помагалото, като помоля все пак авторите да направят известни съкращения. Между другото, такава Христоматия може да излезе и като самостоятелна втора част (приложение) към самото Помагало по вяра. Ще видим.

В процеса на работата могат да се явят нови идеи. Засега обаче виждам нещата по този начин. Силно се колебая какво да правя обаче, въпреки всичко. Особено предвид тези мои виждания за потребността от силно диалогичен (и интерактивен, макар че вече успяха да опошлят и тази дума) наистина съвременен подход в обучението към младите. Ако помагалото им поднася в готов, смлян и окончателен вид някакви тезисно спуснати истини, това, по моето възприятие, е пагубно за развитието на способността им самостоятелно да вникват в проблемите. И да си изработват своя личностна позиция. Така че ще се наложи още да мислим какво точно да правим. То ще се разбере.

Всичко добро! Ще съм Ви благодарен да продължим дискусията. Оставям я открита...

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ