Във филма "Столичани в повече" един глупак се мъчи да продава цял камион с... бастуни; какво ли не опита да продаде стоката си, до този момент не е успял (докъдето аз съм гледал филма, не знам дали изобщо ще ги продаде някога тия проклети бастуни).
Аз по сходен начин се опитвам в родните ни български условия да продавам... философско списание (ИДЕИ се казва), списание за съвременно образование (то пък носи заглавието HUMANUS), на трето място се мъча да продавам и мои авторски философски и психологически книги.
Гледайки филма, се запитах: кое ли е по-трудно да се продава у нас - бастуни или философски списания и книги? Кое е по-безнадеждно да бъде изобщо продадено? Кое е "по-безполезно" в нашите специфични родни български условия?
Отговарям си: разбира се, значително по-лесно е да се продават у нас бастуни - в сравнение с философските книги и списания. Бастунът, естествено, е значително по-полезно нещо от философската книга или философското списание, списанието за мислещи хора. Или списанието за съвременно образование. Няма по-безнадеждно за продаване нещо у нас в сравнение с философски книги и списания.
Всеки боклук може да бъде някак или някому продаден - но философската книга или списание не може да бъде продадено. Трудно нашенец може да бъде подведен та да обезумее дотам, че да си купи философска книга или философско списание.
Най-нежелани и най-непотребни у нас кой знае защо са тъкмо най-важните, истински важните неща...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар