Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

понеделник, 5 юни 2017 г.

Великолепен нравствен казус, възникнал около полемиката ми с един отдаден на… финансите философстващ автор на списание ИДЕИ


Въпреки всички рискове се виждам принуден да публикувам тази кореспонденция, да, тя наистина се е състояла, и то тия дни, нека да я съхраним като един знак на времето, в което живеем (а също така показва някои особености на българската народна душа, които могат да ни помогнат да осъзнаем истината за самите себе си!). Между другото моят събеседник е философ и същевременно... финансист, аз пък съм философ, който, както подобава, презира парите; това внася особен колорит на полемиката ни, която наистина е многозначителна, ето, убедете се сами:

Здравейте отново, г-н Грънчаров,

1. Както Ви писах последния път, работя върху това, да Ви изпратя до края на седмицата мой текст - на мейл Idei.filosofa@gmail.com (указан в страницата на списанието).
2. Ще се постарая да го оформя съгласно изискванията.
3. Доколкото разбирам, не е фатално, ако има няколко авторови бележки под линия.
4. Безпокои ме обаче друго - в момента текстът ми (той е готов, не го пиша в момента) е 13 страници, 8000 думи и 45 000 знака с интервалите (characters), докато в указанията на страницата на "Идеи" пише, че максимумът е 22 000 знака с интервалите - текстът ми беше 18 страници над 60 000 знака с интервалите, но колкото и да го съкращавам, едва ли ще мога да падна под това което е сега - фатален ли е този обем?
а) Пиша Ви, защото текстът ми е написан конструктивно, т.е. отделните параграфи и пр. следват един от друг доста строго, с точност и произволното рязане първо ще обърка изложението, и второ - ще го направи неразбираемо.
б) Това е едно теоретично есе - касае категории, третирани по определен систематичен начин, написано до голяма степен в подражание на "догматичния" и "формален" стил на автори като Декарт и Спиноза.
в) Има само няколко референции към стандартни оригинални текстове, не изобилства по учебникарски маниер с цитати и препратки.

Какво да правя - да продължавам ли да подготвям моя материал и да Ви го изпращам, или ще е прекалено голям (обемен)?

Поздрави и благодаря предварително, Коста

Здравейте, г-н Бенчев,

Получило се е недоразумение. Вие сте попаднал на правилата за оформление на статиите, които важат само за международното многоезично научно-теоретично приложение на сп. ИДЕИ (което създадохме на базата на ИДЕИ с група украински философия, работещи във Философския институт към тяхната Академия на науките), но за чисто българското издание изобщо не важат тези правила, в него има пълна свобода. Също така няма ограничения и за обема, ако обемът е по-голям, е възможно да излезе в два или дори в три поредни броя, с продължение. Разбира се, ако публикацията Ви е нужна най-вече за това да имате бройка публикация, която ще използвате за отчитане на активност в някаква научна организация (институт, университет и пр.), тогава можете по Ваше желание да спазите формалните правила за чисто "академични" (научни) публикации, но това вече зависи само от Вас, от Вашия прагматичен интерес и пр. Аз обаче като създател и гл. редактор на българското издание не съм привърженик на подобна бюрократизирана представа за "наука" (при това тук става дума за философия, която не е наука!), тъй че сам решавайте, можете да ми изпратите първоначалния, неподлаган на съкращения вариант на Вашата статия, можете, ако искате, да изпратите и преработения вариант. Само ако държите текста Ви да излезе в специализираното международно издание (то е за отчитане на бройка публикации, нужни за кариерен растеж), тогава трябва да спазите всички изисквания, включително и за обема (бройка знаци и страници). Там аз не се меся на колегите, те всичко решават, нищо че формално имам последната дума, все пак те си имат там професори-рецензенти, имат си всички други салтанати, които мен изобщо не ме вълнуват. Това е положението. Ако има още нещо неясно, питайте. Да Ви кажа нещо важно: международното издание напоследък, поради финансови проблеми, излиза така: двете книжки за годината излизат обединени в едно книжно тяло, наведнъж, и за тази 2017 година този път по изключение вече я издадохме много рано, просто се бяха събрали нужните бройки статии, тъй че поне една година сме напред, следващия брой ще излезе някъде през следващата 2018 г., живот и здраве да е само. Докато българското издание (то излиза в три книжки годишно) до този момент не сме издали дори и първата книжка, сега я подготвям, тъй че има възможности Вашата статия да излезе и сега, и по-нататък, казвам това в случай че държите да я оформяте по научните правила. Но ако искате да излезе в международното издание (то се печата в Киев), ще трябва да чакате поне година до излизането й. Това е. Сам решете какво искате.

Всичко добро засега!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров


Здравейте, г-н Грънчаров:

Ето го и материала, който съм подготвил за Вас (прегледан от мен, редактиран и пр.). Малко е необичаен като теми, стил и пр. - (не влиза в разпространените у нас жанрове да е или "постмодерен", или "средновековен", или "кантиански", или "коментаторски") - но, бих се радвал, ако възбуди Вашето внимание.

Намерих, между другото, в архивите ми - 2 есета от Дейвид Хюм, които съм превел - те са икономически, за парите и за лихвата - ако Ви интересуват, правите брой за него, или нещо, свързано с икономиката - мога да Ви ги пратя.

Също така, за поддържане на езика, мисля да преведа тази пролет някое не много голямо култур-философско есе от Пол Валери - като стане готово, ще се обадя.

Аз съм на разположение за всякакви въпроси и коментари.

С уважение и най-добри поздрави!

КБ

Здравейте, г-н Бенчев,

Благодаря Ви за статията! Ще видим тия дни дали ще излезе цялата наведнъж или в два поредни броя, зависи от това какъв ще бъде общия обем на подготвяната за печат книжка.

Г-н Бенчев, ще Ви кажа нещичко по един доста деликатен въпрос, моля да ме разберете правилно. Списание ИДЕИ не получава никаква финансова подкрепа отникъде, нито от държавни образователни институции, нито от фондации, отникъде не получава подкрепа. Може би причина за това сме ние, създателите му - ето, вече 9-та година тече от създаването му, ние не си мръднахме пръста да уредим някакво финансиране, продължаваме да го издаваме със свои лични средства, заделени от нашите скромни преподавателски заплати. Всъщност зад списанието фактически и реално стоим двама човека. Ако някой от авторите и от читателите му понякога благоволи да го подкрепи с известно дарение - това е добре дошло. Иначе едва-едва кретаме. Издаваме го в крайно малък тираж. Абонаментът е обидно малък, за него не си струва да се говори. Това е самата истина. Подхождаме към това дело (издаването на едно чисто философско, т.е. напълно свободно списание) чисто идеалистично, непрагматично, може би постъпваме глупаво, но сме такива. Аз лично безброй пъти съм поставял въпроса да опитаме да направим някакъв проект, с който да кандидатстваме за финансиране по някаква програма, даже съм съм се мъчил да водя преговори с разни фондации (Конрад Аденауер, Америка за България и пр.), нищо не постигнах, казват ми, че за култура не предвиждали средства и прочие. Ако Вие в тази област можете да помогнете със съвет или с каквото друго сметнете за нужно, ще Ви бъда благодарен.

Хубав ден Ви желая!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Здравейте, г-н Грънчаров,

Исках да Ви попитам как вървят нещата, мислите ли, че текстът, който Ви предложих има нужда от някакви редакторски намеси и пр.

Поздрави и успех: Коста

Здравейте,

Всичко е наред. Подготвяме новата книжка. Няма проблеми с Вашия текст. Ще излезе обаче с известно закъснение. До месец трябва да излезе. Поради големи проблеми на главния му редактор, свързани с уволнението му от работа и започналия по този повод мой граждански протест за свобода в образованието. Вие нямате възможност да подкрепите финансово излизането на този брой, така ли?

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Благодаря!

За мое съжаление - в момента съм в малко трудна ситуация и аз.

Поздрави от сърце: Коста

Здравейте, г-н Бенчев,

ОК, добре, ще изчакаме тогава да си оправите финансовото състояние и когато това стане тогава статията Ви ще излезе на бял свят. Безплатни обеди на този свят, господине, няма...

Аз не мога да си представя каква е тази българска наглост всеки да се опитва да тарикатства та ако може да прецака другия - с оглед да спечели някаква облага по възможност ей-така, на вересия, без да плати нищичко, т.е. да се налапа за чужда сметка!

Извинявайте, написах Ви това, защото ми е доста обидно да ме възприемате за чак такъв глупак, който съвсем не се усеща как опитвате да го извозите...

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Привет,

Вие явно сте или един напълно ненормален, или един изключително нагъл тип!

Вместо да ми плащате за авторско право (което аз Ви подарявам, след като аз най-учтиво не повдигам и дума да поискам хонорар) искате от мен аз да Ви плащам?

Статията ми ще излезе там, където поискам по простата причина, че е гениална (ако можете да го забележите, в което малко се съмнявам).

А Вас ще помоля да не ме безпокоите повече с идиотщините си.

Здравейте, г-н Бенчев!

Благодаря много за признанието!

Какъв съм аз това Вас специално не Ви касае изобщо. Ще си бъда какъвто искам. С всички рискове и последици. Глупаво е да Ви обяснявам това, нали уж сте философ, следва да го разбирате сам?! Факт е обаче, че глупак не съм, вие очевидно ме мислехте за такъв до последно, но след като се оказа, че не можахте да ме прецакате, изригнахте и показахте истинското си лице! За което съм Ви много благодарен. Не че не се досещах какво искате, до какво се домогвате. Нищо философско няма в поведението Ви на тарикат. Нищо човешко няма в това Ваше поведение. Изложихте се много! Не знам дали можете да си дадете сметка за това.

Вие търсите оправдание за наглостта си: аз Ви писах, че това списание не се подкрепя от никого, то излиза със скромните средства на главния си редактор и още на един друг човек, автор в него. И с цялата си наглост сега намеквате за... хонорар, моля Ви се?! Вие на коя планета изобщо живеете?! Капка срам имате ли поне?

Бъдете си какъвто искате, не обаче за моя сметка. Аз в момента съм безработен, Вие искате аз да финансирам с мои средства Вашия "гениален текст"?! Как поне нямате малко чувство да усетите колко много сте нагъл?!

Ще трябва да извадя сега статията Ви от списанието. Създавате ми неудобства. Снощи изпратих новата книжка за печат, сега ми създавате проблем и се налага да я изискам от печатницата, да й правя нов предпечат, без Вашата гениална статия. Или да я оставя?! Ако все пак, допуснем, излезе Вашата статия в този брой, ще искате ли все пак авторския си хонорар!

Между другото ще ми се наложи нашата кореспонденция да излезе не само в блога ми, но и в списанието. За да видят хората с какъв "философски матерьял" разполагаме ний тук, в България. Непременно ще го направя. Истината трябва да се знае. При това този текст, тази наша полемика или дискусия ще излезе с Вашите истински имена. Да Ви преподам един урок. За Ваше добро го правя!

Бъдете здрав! и Всичко хубаво Ви желая!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ