Току-що в пощата получих една пратка и едно писмо. Пратката е от Украйна, от Киев, там излиза международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ (на което съм съосновател ведно с учени от тяхната Национална Академия на науките), в поредния брой на това списание е поместена моя голяма статия, почти студия, и украинските приятели са ми изпратили купчина списания. Оказа се обаче, че съм бил имал за получаване и писмо от Районна прокуратура в Пловдив, с което ме уведомяват, че е разпоредена проверка по моя жалба; жалвам се, че местните властващи феодали в пловдивското "образование" продължават да ми пречат да се ползвам от правата си на преподавател по философия и гражданско образование, те не само ме изгониха от "образователната" им система, но и ме остракираха от нея, т.е. по най-груб и безцеремонен начин нарушиха правото ми на труд - и по този начин застрашиха и правото ми на живот (наказват с принудителна безработица и съпругата ми, също учителка - за да отмъщават на мен!).
Ето тия два факта (публикацията ми в международното философско списание и политически мотивираното ми изгонване от намиращата се в тъй бляскаво състояние ваша "образователна" система!), сложени един до друг, са многозначителни, те говорят много и казват всичко; по тази причина, за да стимулирам мисленето ви, си позволявам да ви ги съобща.
Приятни размисли ви желая!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар