Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г., ИДЕИ, бр. 3 (27), Дек. 2017 г., ИДЕИ, бр. 1 (28), Март 2018 г., ИДЕИ, бр. 1 (11), 2018 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 2 (29), Септ. 2018 г., ИДЕИ, бр. 2 (12), 2018 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (30), Авг. 2019 г., ИДЕИ, бр. 1 (13) - 2 (14), 2019 г., межд. изд.,

неделя, 23 февруари 2020 г.

Четейки Ницше подбрах за вас



Истината е вечното, непреходното, същественото в този наш тъй динамичен, изменчив, ефимерен, лъжлив, измамчив живот и свят... Без истината всичко отива по дяволите. Сега разбирате ли защо държавата (страната) ни се разпада: защото допуснахте в нея да властват простаци и лъжци...

Да гледаш безстрастно на нещата (така че да лежат пред теб оголени, без мъх и цвят) - това аз наричам "любов към истината", а всъщност е само безсилие да лъжем. (Фр. Ницше)

Едва когато ожаднеете трябва да пиете, и едва когато духът във вас заговори, трябва да действате. И първо се научете да лъжете - за да проумеете какво означава да се говори истината... Нека едва гладът ви тласне обратно към истината: и когато сте изпили до дъно добрите вина на истината, ще пожелаете и да танцувате. (Фр. Ницше)

Вие сте влюбени в гръмките думи като в шарени балончета: и стъпвайки върху килими и лъжи умеете да си устройвате танцови забави, вие, слабохарактерните! (Фр. Ницше)

Бъдете човечни към творците. Присъщо им е в любовта си към ближния да са бедни. (Фр. Ницше)

Нагонът към създаване на потомство, към цел, към бъдеще, към по-възвишени неща - това е свободата, съпътстваща всяко желание. Свобода съществува само в творчеството. (Фр. Ницше)

Изпълнени със страсти, обаче безсърдечни и артистични: такива бяха гърците, такива бяха дори гръцките философи като Платон. (Фр. Ницше)

Слабите хора казват "Длъжен съм!", силните - "Налага се!". (Фр. Ницше)

Дай всекиму неговото - това би означавало да желаеш справедливост и да постигнеш хаос. (Фр. Ницше)

Повърхностните хора трябва винаги да лъжат - защото им липсва съдържание (смисъл). (Фр. Ницше)

По-лесно е да простиш на врага си, отколкото на приятеля си. (Фр. Ницше)

Това, което знаят всички, се забравя от всички; и ако нямаше нощ кой би знаел що е светлина? (Фр. Ницше)


Защо никога не съм страдал от "непризнание", от това да не бъда четен? Още когато бях на 45 години учените от университета в Базел съвсем добродушно ми дадоха да разбера, че причината да не ме четат била литературната форма на моите съчинения, подобно нещо трябвало да направя другояче. (Фр. Ницше)

И все пак, или по-скоро не все пак, защото всички пророци до днес бяха лъжци - от мен говори истината. - Но моята истина е страшна: защото досега истината я наричаха лъжа... (Фр. Ницше)

Една красива жена трябва да притежава в брака и много добри качества - за да изкупят това, че е красива. (Фр. Ницше)

Ужасяващата последица от "равенството": накрая всеки смята, че има право да реши всеки проблем. (Фр. Ницше)

Аз пиша за вид хора, които все още не са налице: за "господарите на земята". У Платон четем: "Всеки от нас би искал, ако е възможно, да стане господар на всички хора, най-добре - Бог." Това убеждение трябва да се възцари отново. (Фр. Ницше)

Вярата, че светът, който би трябвало да бъде, наистина съществува, е вяра на непродуктивните хора, които не искат да сътворят света такъв, какъвто трябва да е. Те изхождат от предпоставката, че той е налице и търсят пътища и средства за да стигнат до него. "Желание за истина" - като безсилие на волята за творчество. (Фр. Ницше)

Срещу какво протестирам ли? Да не се приема тази дребна, спокойна посредственост, този покой на душата, не разпознала мощните импулси на големите натрупвания на сили, като нещо свише, нещо повече, дори за мерило за човека. (Фр. Ницше)

Настроен съм срещу парламентаризма и журналистиката, защото са средствата, чрез които стадното животно се провъзгласява за господар. (Фр. Ницше)

Скромен, прилежен, доброжелателен, умерен: такъв ли трябва да бъде човекът? Добрият човек? Но на мен ми изглежда да е само идеалният роб, робът на бъдещето. (Фр. Ницше)

Думата ДИОНИСИЕВО изразява: порив към единство, издигане над личността, всекидневието, обществото, реалността, над бездната на греха; болезнено-страстно преливане в по-мрачни, по-плътни, блуждаещи състояния; едно възторжено утвърждение на цялостния характер на живота - еднакъв в променливото си многообразие, еднакво мощен, еднакво блажен; великото пантеистично сърадване и състрадаване, което приветства и осветява и най-ужасните и съмнителни качества на живота; вечната воля за сътворяване, за плодовитост, за възвръщане; обединяващото чувство за наложителността на сътворяване и унищожение.

Думата АПОЛОНОВО изразява: порив към пълно себеотдаване, към типичния "индивид", към всичко, което опростява, отличава, прави силен, ясен, недвусмислен, типичен: свободата, подчинена на закона. (Фр. Ницше)

Онова, което отличава нашия XIX век не е победата на науката, а победа на научния метод над науката. (Фр. Ницше)

Европейската демокрация е в най-малка степен развихряне на сили. Тя е преди всичко развихряне на мързел, на умора, на слабости. (Фр. Ницше)




Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ