Показват се публикациите с етикет вяра. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет вяра. Показване на всички публикации

понеделник, 12 октомври 2026 г.

Защо човекът избира да е човек?


По повод на постинг на Petar Petrov, написал:

Безнравствеността е най-страшната болест на душата.

ми се наложи да напиша следното разяснение:

Безнравствеността, аморализмът (иморализмът!) е такова наистина най-тежко заболяване на душата, при което човекът е изпаднал в състояние на тотална ценностна дезориентация, т.е. станал е нихилист, а нихилизмът е ВЯРА В НИЩОТО, нихилистът в нищо не вярва. А това означава, че той не само че не може да различава добро от зло, истина от лъжа, право от криво, красиво от грозно и т.н., но и смята, че доброто е "зло", а злото е "добро", истината е "лъжа", а лъжата е "истина", правото е "криво", а кривото е "право" и т.н.

Точно такъв човек до такава степен е изопачил и извратил представите си за живота, че се радва, когато силният бие слабия, когато Русия напада Украйна или България, той ръкопляска на глупостите на Путин, примерно на тази "За какво ни е този свят щом като Русия не е най-важна в него!", "Там, където е стъпил крака на руски войник, там си е наше!" и пр. (Путин, да речем, по повод на 300-тата загинали заради него моряци на подводницата "Курск" просто каза: "Те потънаха!")

Безнравственият "човек" е безчовечен "човек", той е много по-страшен от животното, от звяра, такъв "човек" е урод, способен на всичко най-тъпо, лошо, грозно и кошмарно.

Това е така защото човекът по идея е дух, е духовно същество, а духът е именно нравствеността, моралът, етичността, доброто като такова. Безнравственият човек също така е роб на най-долните си инстинкти, той е способен на лъже, да краде и да убива без да му мигне окото - примерно само за да се наяде или напие (с ракия, с водка!) до безпаметство.

Аз затова наричам такъв тип същества КОМУНОИДИ, т.е. същества, които не просто не разбират свободата, но ТЕ МРАЗЯТ СВОБОДАТА. Мразят свободата защото тъкмо свободата е това, благодарение на което човекът ИЗБИРА да бъде човек, а не изрод, не жалко подобие на "човек".

А човек е оня, който умее да се ползва от свободата си и съзнателно и убедено избира и предпочита истината пред лъжата, доброто пред злото, правото пред кривото, красивото пред грозното и т.н.

Как безнравственият човек може да бъде очовечен, т.е. да му се помогне да стане човек е най-трудното, някои дори смятат, че е невъзможно. Аз обаче смятам, че верният път е един: да опитваме да разговаряме с тия болни хора, с тия страдащи (от аморализъм!) хора по най-човешки начин, а именно с добро, така, както ни учи Спасителят Христос. Тоест на тяхното немирно и усърдно зло да отговаряме с добро. ("Когато те ударят от едната страна, обърни и другата!" са думи на Христос.) Друг начин за прекъсване на веригата на злото няма: злото може да бъде победено и бива побеждавано в крайна сметка само от доброто.

Щото победите на злото и на злите хора са само временни, а накрая винаги побеждава и тържествува само доброто. Побеждава истината. Побеждава правото. Справедливостта тържествува. Човечността тържествува.

Погледнете човешката история. Всички злодеи и тирани са били победени в крайна сметка и човечеството ги помни като пример за безчовечно, сатанинско зло: Чингис хан, Ленин, Хитлер, Сталин. Путин също ще бъде запомнен така.

А ония личности и герои, които са се борили за победата на доброто, истината, свободата, човечеството ги помни с благодарност. От по-новото време това са Наполеон, Чърчил, Рузвелт, Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Хелмут Кол, папа Йоан Павел Втори, Горбачов, Зеленски.

Животът и историята поставят всяко нещо на вярното, на точното, на справедливото място. Напразни са усилията на злодеите: мравките не могат да повдигнат камъка - колкото и да се напъват.

петък, 11 септември 2026 г.

Как да се моля Богу?

 

Под публикация на Archimandrite Nicanor написах коментар, ето някои отговори на моите въпроси, а под тях слагам и мои нови пинатия и възражения:

(Линк към въпросната публикация: ...)

Автор Archimandrite Nicanor: Не може в коментар.

Отговор Ivo Nonchev: Като тебе мислят много хора, макар и не така добре структурирано като въпрос. Всъшност има едно неразбиране по темата молитва. Молитвите, подобно на Псалмите на Давид, са в категории. Има Псалми възхваляващи Бог. Има молитва за прошение. Но не такова, че да просим, а да се смирим пред Божието всемогъщество и да се покажем наистина като човеци, които ако Бог не ни помага, без него надали бихме били въобще това което сме сега. По този начин ние косвено просим ако е Бог милостив към нас да ни прости нашето неразумие, ненаситност, неблагодарност. Също има Псалми тържествени, печални. Псалми за радост и надежда. Но преди всичко Псалмите имат един епицентър... Идването на Христос избавителя. И тук смело мога да заявя, че по-чудесни молитви от Псалмите и по-съвършени за всеки случай няма.

Ангел Грънчаров: Ivo Nonchev Искате да кажете, доколкото Ви разбрах, че Бог много ще се зарадва като ние, в Негово име, започнем да се самоунижаваме - и да го хвалим? Дали Бог се нуждае от от тия неща, именно от нашето самоунижение и от Неговото възхваляване?! Имам чувството, че по този начин разсъждаващите си позволяват да приписват на Бога ЧОВЕШКИ КАЧЕСТВА, примерно защо си мислят, че Бог, подобно на човеците, много ще се трогне като Го похвалиш?! Да де, но има и някои хора, които не обичат да бъдат хвалени, не си падат по хвалбите, нима Бог толкова много Си пада по хваленето?! Та ние с нашия слаб разсъдък не можем да си представим що е Бог, затова не е правилно според мен да приписваме на Бога човешки черти, т.е. да превръщаме Бога в човек. И да се обръщаме към Него като човек към друг човек. Вярно, Христос е бил и човек, и Бог, но когато му се молим, за нас човешкото у Него отива на съвсем заден план. Аз нямам претенции, че знам как следва да напъваме да общуваме с Бога с думи, с молитви, затова и питам. За момента не получавам заволителен отговор. И ми се чини, че много хора просто се опитват да сключат сделка с Бога: Боже, ето, аз се кая, аз съм лош и грешен, моля те, помогни ми да се поправя, аз като се поправя, ще Те слушам много, а ако пък ми помогнеш да спечеля шестица от тотото, хептен ще ти бъда благодарен и то до гроб! Нали така много хора се "молят" Богу?! Питам само. Интересно ми е, смятам също, че е и важно да разберем това.

Отговор Елеонора Хаджиева: Ангел Грънчаров, молитвата не е досадно самоизтъкване, а мир за душата и тялото. Чрез нея се превръщаме в деца сигурни и защитени и обичани опростени.

Ангел Грънчаров: Елеонора Хаджиева Тъй ли? Значи използваме Бог за да се самоуспокояваме? Интересна теза. Ще помисля повече по нея. Благодаря за което!

Отговор Yordanka Gadelova: Ангел Грънчаров аз мисля че Бог чува молитвите на всички човешки същества във всеки един момент, представете си го като свръхмощен компютър, който не може да бъде претоварен от нищо, дори се грижи всяко стръкче трева да расте във всеки един момент!

Ангел Грънчаров: Yordanka Gadelova Ако великият и всемогъщ Бог е устроил света така, че във всеки един момент всичко ставащо във Вселената да е под неговия личен контрол, дотам, че "да се грижи всяко стръкче трева да расте правилно във всеки един момент", т.е. всичко да е под неговия постоянен бдителен контрол, то това показва единствено, че тази представа за Бога е напълно неразумна, тази представа съдържа неподправен авторитаризъм, Бог си го представяте като някакъв... Сталин, държащ всичко под своя контрол. Т.е. това е една глупава и неверна представа за мъдрия и абсолютно разумен Бог. Бог е мъдър дотам, че е дал свобода на всичко съществуващо, т.е. всяко същество, дори тревата, си съществува автономно, според заложената в него същност, според своя закон, а Бог не се меси в природните закономерности. А по отношение на нас, човеците, Бог ни е дал свободата да решаваме всичко съвсем сами, изцяло отговорно, което именно е и мъдро, и разумно. По тази причина излиза, че няма нужда постоянно да занимаваме Бога със своите лични проблеми в молитвите си, а правилното е сами да се грижим за себе си, сами да си решаваме проблеми, и тогава Бог ще ни има доверие и ще ни се радва; та ние не сме малки деца, че да искаме някой постояняно да бди над нас, прочее, даже и малките деца трябва да бъдат оставяни сами да решават, а не да бъдат приучавани постоянно да бъдат водени от някой друг, да следват волята му, та да станат безпомощни и да не могат да се справят сами. Така си мисля аз, интересно ми е какво ще отговорите на възражението ми Вие, и вие, уважаеми четатели и коментиращи, които така старателно мълчите до този момент.

ДОБАВКА: За удобство слагам тук и моя коментар, съдържащ обсъжданите тук въпроси:

Здравейте,
Имам въпрос, който ме измъчва от много време, надявам се ще ми помогнете да го реша задоволително и що-годе разумно. Аз съм философ и може би имам някаква деформация, знам ли, но сам не мога да го реша. Става дума за следното.
Бог знае всичко и "гледа направо в сърцето", от Бога нищо не можем да скрием, тъпо е да се опитваме и да Го лъжем. Бог, предполагам, "си има друга работа" освен тази да слуша молитвите на милиони молещи се човешки същества във всеки един момент. В такъв случай какъв изобщо е смисълът на молитвата?
Нима съм толкова важен, че да си позволя да занимавам Бога с моите лични проблеми, грижи, неприятности и пр.?
Второ, Бог ни е дал свобода и, предполагам, това означава, че не желае да се меси в нашите лични работи, вместо нас да решава, да ни "води" сякаш сме добичета и пр. Да искам помощ и съвет от Бога ли, как така, след като самият Бог ми е дал ум, душа, сърце сам да решавам?! И щом ми ги е дал значи ми има доверие, че аз мога да се справя сам, той ми е помогнал вече като ме е направил способен аз да решавам.
И значи с какво право тогава аз занимавам Бога с моите грижи и пр.? Нямам такова право, а и те не вълнуват Бога, така ми се чини, той си има други, Божии грижи. Дали пък не е правилно в такъв случай към Бога да се обръщам само с благодарност за това, че тъй великодушно ми е дал и този ден, че ме държи в живота, че съм жив, че ме пази и пр.? Това не е ли достатъчно? А да искам това или онова от Бога аз не мога да си позволя, да, дори и здраве да искам и да моля, пак според мен не е добре, щото тук има един момент на нахалстване: "Боже, дай ми на мен здраве, щото аз съм много важен, имам важна работа, налага се да ми даваш здраве, а пък аз, в замяна... ще ти се отблагодаря като запаля една свещ!". На какво прилича това, на сделка с Бога не прилича ли? Не е ли глупаво и нагло най-вече да се натрапваме на Бога и да се опитваме да го подкупваме, предлагайки му някакви тъпи сделки?!
И последно: дали пък църковните дейци, свещениците, не са измислили изискването да се молим на Бога с цел да имат по-голяма власт над нас, вярващите?! И да ни държат под контрол и да ни управляват живота, т.е. да ни отнемат свободата? И това си позволявам да запитам.
И ето, като извод, въпроса ми:
Не е ли най-правилно много да внимаваме как се отнасяме към Бога и да бъдем пестеливи, да не нахалстваме, да не се правим на "най-важните" в Неговите очи, т.е. не е ли най-правилно безмълвно в сърцата си просто да имаме една силна любов към Бога, като признателни Негови чада, вместо постоянно да Му се навираме под носа и да го занимаваме с грижите и проблемите си, т.е. с глупостите си?
Това ме вълнува, затова и питам. Ще бъда благодарен да ми помогнете заедно да разберем каква е истината по този въпрос!
С Богом!

 

сряда, 30 април 2025 г.

Как нАучното "многоумие"-малоумие води до... сатанизъм?


След няколко тотални разгрома в дискусиите с мен многознаещия наш приятел Емил от Философския дискусионен клуб се оттегли в изучаване на Библията, в която търси разгромна фраза, с която да ми "докаже", че Бог е лош, че е "зъл" и пр.; ето тази сутрин какво е написал, а по-долу ще можете да прочетете и моята реплика до него (той все още продължава да държи на тезата си, не усещайки, че ако Бог е "лош и зъл", то тогава "доброто начало" на Битието се оказва... Сатана, т.е. Бог и Сатана просто си разменят местата, т.е. изпада се, поради нАучно "многоумие"-малоумие, в... сатанизъм!): (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

сряда, 21 август 2024 г.

Как науката - биологията и теорията на вероятностите! - доказва съществуването на Бога?

Painting «The Creation of Adam» — buy on ArtNow.ru 
Според теорията на вероятностите, възможността в една клетка да се формират на случаен принцип 2000 различни белтъка, състоящи се от 200 аминокиселини всеки, е равна на десет на степен минус четиридесет хиляди (10‐⁴⁰⁰⁰⁰). Това е нищожно малка величина, дори и ако цялата ни позната вселена беше един голям океан от първичен бульон. Ако се опитаме да го изчислим на някаква изчислителна машина и го изразим в цифри ще получим вероятност "0"!
Вероятността да се синтезира един единствен белтък, състоящ се от 300 аминокиселини е равна на 2×10‐³⁹⁰ или изразено по друг начин, шансът е равен на:
0.00000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000002
Дори да намалим числото на аминокиселините в белтъците до 20, числото на възможните комбинации за синтез на един единствен такъв белтък е десет на осемнадесета степен (10¹⁸) - това е малко повече от секундите в четири и половина милиарда години, колкото е възрастта на земята.
Математиката показва, че времето от 4.5 милиарда години за комбинация на всички възможни варианти и избор на единствения подходящ е крайно недостатъчно за да успее еволюцията.
Ако вземем предвид, че аминокиселините в белтъците са съединени в точно определена последователност, а не на случаен принцип, то вероятността да се синтезира белтък е по-малка от вероятността Мармозетка да напише случайно една от трагедиите на Шекспир.
Молекулата ДНК се състои от 50 до 245 милиона съединени помежду си двойки нуклеотиди. Ако приложим теорията на вероятностите към тези гигантски молекули, то даже думата "невъзможно", ще бъде крайно недостатъчна. А до тук говорим просто за една молекула!
Ако погледнем едно стъпало по-нагоре в понятието "живот", ще видим, че една молекула сама по себе си няма никакво значение. Даже най-малката позната ни бактерия "микоплазма хоминис Н39" съдържа в себе си 600 вида белтъци. В този случай ще трябва да приложим теорията на вероятностите, не за един единствен вид белтък, както го направихме по-горе, а за цели 600!
Още ли не вярвате в Бог?
Сър Фред Хойл - британски учен астроном и космолог, член на Британското кралско научно дружество.
 
Може да бъде изображение с 1 човек и очила 

 

ДОБАВКА: 

Постоянно някакви немислещи хора крещят: "Коя истина?! Твоята ли?! Не и не, няма как да приема твоята истина! Моята истина е истинската истина!" и пр. глупости. Ето какво отвърнах на една такава патетично немислеща другарка, слагам го тук, щото то се отнася за една разпространена извратена, в корена си невярна представа за истината:
 
Може да бъде изображение с текст, който гласи 'ВАЖНО !' 
- ​ Другарко, няма моя и твоя истина. Ако нещо е истина, то е истина за всички, даже и за тези, които не го приемат. Колкото и да се инатите, истината си е истина. А лъжата си е лъжа. Няма как с ината си да направите така, че истината да стане лъжа, да се преобрази в лъжа, а пък лъжата да се превърне в истина. Тъй че поне не се морете да воювате с истината. Тя е непобедима и винаги побеждава, винаги тържествува - и неизбежно триумфира!
 

 

събота, 6 април 2024 г.

Как живеем - богоугодно или човекоугодно?

Как живеем - богоугодно или човекоугодно? 

Д-р Николинка Климукова 

Екзистенциалният въпрос: „Как живеем - богоугодно или човекоугодно?“ съпътства земното ми съществуване и изниква в мисълта ми с различна интензивност в зависимост от появяващите се житейски ситуации. 

Знаем Десетте Божи заповеди и ги признаваме, дори от гледна точка на невярващите, за добри и общовалидни, но спазваме ли поне една десета или дори една стотна от тях? Нищо че от 5-та до 9-та заповеди са залегнали в гражданските закони от векове: почитай майка си и баща си..., не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай. Тяхното престъпване води не само към Ада, който според нерелигиозните хора е по-изгодно да не съществува, но и към съдебната скамейка и тукашното наказание. 

Относно цитираните заповеди, думата политик им е противоположна, според общонародната психология. В XXI век е гордост за всеки човек как да се научи да преодолява моралността, базирана на библейските и общочовешките норми. Да правим, каквото си искаме и да се самооправдаваме, че постъпваме по модела на властимащите. Те са успели по този начин, т.е. това е модела на успеха. Да угодим на хората около нас за да сме добре. Познат ни е израза, че законът е врата в полето и само ако искаме минаваме през нея. По-лесно е да направим лошото, да приспим и залъжем съвестта си. Свикали сме да ни лъжат за какво ли не. На „истинското“ кисело мляко или сирене ако прочетем дребните букви се замисляме за истинността на етикета. „Българските“ картофи са произведени в Полша или Египет. Примерите са безкрай от дребни до по-едри. 

Да сме инакомислещи е престижно. Младите хора демонстративно заявяват, че се чувстват „в другия“ пол, защото така е модерно. Според Бит. 1: 27: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори...“, но на тях винаги в исторически план им е харесвало да правят обратното на очакваното и това се смята за бунтарство. Но за радост те пазарят от „Втора употреба“ и така спомагат за опазване на природата. Фактите показват, че създадения човек с вложена в себе си Божествена природа, съзнателно или неосъзнато е теглен към богоугодния начин на живот. 

Човекът е призван да пази и да се грижи за земята, както е посочено в Библията: „Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина да я обработва и да я пази.“ (Битие 2:15) А ние какво правим! Настръхвам сутрин като чуя острия звук на механичния трион и си казвам: „Пак режат от плътта ни – белите дробове на града, без това мръсен и по-скоро застрашаващ нашия живот, отколкото да ни предоставя комфорт.“ 

Рано сутрин, когато още не сме се събудили и вървим машинално към работните си места, в София минават едни камиончета с измислен еконадпис. Режат набързо това или онова дърво, което им попадне и по-скоро по-дебело, за да има повече дървесина за някакви, неизвестни ми нужди. С камиончето върви друга машина – върховно постижение на човешката цивилизация, смила и поглъща огромното могъщо тяло на вековното дърво – следите са прикрити. А това дърво, оцеляло през бурите, е пречиствало въздуха ни, за да дишаме по-лесно, давало ни е сянка, било е естествен чадър по време на дъжд, е било е дом на птичките и т.н. Кой се интересува!? 

На мястото на това дърво, което щеше да ни надживее, вероятността да бъде засадено отново, е минимална и ако това стане, то обикновено ще е от сорт, който е с ниска дървесна маса – декоративно: за красота, за отбиване на номера. А и шансът на това дръвче да оцелее е минимален: може да изсъхне – никой не го полива, ще му счупят клоните, защото пречи на колите да паркират или някой тинейджър ще изяви свободната си воля върху него. 

Същото се отнася и за животните. В града е пълно с бездомничета. Нима са виновни, че са на улицата? И те като всяко живо същество, като нас, имат нужда на първо място от храна и вода, на второ – от дом и не на последно място – от любов. Някой ги е изхвърлил, не е спазил Божията поръка да се грижим за Земята. Аз съм прибрала няколко бездомни котета и деля дома и парите си с тях. Винаги съм имала котки. Едни умрат – изпращам ги. Вземам други. Лекувам ги, кастрирам ги, обичам ги. И те ме обичат. Дават на човека такава любов, която е несравнима, лекуват ни. 

И вместо съседите да вземат на детето си или на самотния си възрастен родител коте или куче – от улицата, не породисто и купено като вещ и допълнение на мебелировката ни или на тоалета ни, те ми създават проблеми заради котките ми, живеещи в моя дом и на никого не пречещи с нищо. Не мога да прибера всички улични котки и кучета, мога да нахраня няколко навън – богоугодно дело. Но не и човекоугодно. Общинските власти забраняват да се оставя храна на уличните животни – ако нарушим разпоредбите сме подсъдни. 

Хвалят се, че слагат кофи за смет, затварящи се плътно, за да не могат уличните животинки да влязат и да хапнат нещичко. А в псалом 103: 28 пише за Бога: „... отваряш ръката Си – насищат се с благо...“, а ако Бог затвори ръката си и ние нямаме нищо? Ако се бяхме родили улични животни!? Бог ни съветва да сме скромни и човечни, да дадем едната риза на ближния, ако имаме две. Каква е тази мания да потребяваме безцелно? Защо си купуваме нови дрехи и обувки като гардероба ни пращи? Да, ще изхвърлим старите в контейнера и обричаме бъдещото поколение, нашите деца и внуци да живеят сред планини от боклуци. Не можем ли да помислим на кого бихме могли да дадем дрехите и обувките, които вече са ни омръзнали или сме ги взели като неподходяща покупка. 

Същото се отнася и до безкрайните ремонти и смяна на мебели. Наемат ново помещение. Правят от един магазин на друг или на офис и вместо с минимални корекции да го преустроят, се започва грандиозен ремонт. Кърти се до гола стена: изхвърлят се тонове отпадъци, за да се смени цветът, плочките... суета на суетите! Вложени са ненужни ресурси на човечеството и на отделния човек. И след няколко месеца и този магазин фалира и пак се почва отначало... И голямото изхвърляне на строителни материали, мебели, пари... Докога? 

Виждаме до кошовете почти чисто нови мебели. Вместо да заковем един пирон и да ги ремонтиране, ги захвърляме, а търсачите на „съкровища“ минават и вместо, те или някой нуждаещ се да ползва съответната мебел по предназначение, тя бива изтърбушена, за да й се вземе пружината за желязо – за жълти стотинки. Между другото старите мебели, старата дограма са от дърво или други по-трайни материали и ще надживеят новите мебели, както отсеченото дърво, за което говорихме по-горе, би надживяло нас. Защо се правим на богове и се разпореждаме самонадеяно със света, в който сме временни гости и имаме главна грижа да спасим душата си? 

Сменяме дървената дограма с пластмасова, която не дава на жилището на диша и оттам – поява на влага, мухъл. В нашето човекоугодие обзавеждаме домовете си за да ги харесат другите. Какво ще кажат като ни дойдат на гости!? Аз ще ползвам старите си мебели до тяхното напълно износване. Така ще намаля планините от боклуци, ще пробвам да се смиря, че не робувам на хорското мнение. Това ще направя и с облеклото си. Ще нося дрехите си, които ми отиват, и обувките, които са ми удобни, докато се скъсат. Другите ще подаря. 

Модата – какво е мода? Някой я е измислил. Аз съм художник, Бог е вложил в мен и в голяма част от себеподобните ми, някакво количество талант и вродено отношение към хармонията. Защо трябва да гледам какво носят другите, какво продават по магазините и да си сменям облеклото всеки сезон!? Отварям гардероба си и започвам да творя и да съчетавам по подходящ начин наличните ми дрехи – за да ми е удобно и да изглеждам прилично от уважение към околните. Трябва да сме облечени добре за да се радваме едни други и да ни е приятно заедно. 

Казваме, че е хубаво да си като волна птица, но и птиците в града трябва да хапнат нещо. Богоугодно е да ги храним, да им хвърлим трошички и семенца, а те ни пеят и веселят. Но според човеците замърсяваме, а и пернатите носели болести... 

Нима има по-голям болестоносител от човека, но затова е медицината... 

Съседката ме заплашва че ще ме убие ако храня птиците и аз го правя скришно. Как да живея: богоугодно или човекекоугодно? 

Да, ще се опитам да живея поне малко богоугодно, ще хвърля семена на птиците, ще дам залък на уличното куче и ще му прошепна нещо мило и то ще ме разбере, ще се усмихна на непознато дете... 

Докато майка му е забила поглед в телефона, ще кажа добра дума на колегата, който никой не харесва... 

А вие?

събота, 23 март 2024 г.

Великият Айнщайн е убеден, че Бог съществува: как е възможно умът и вярата, науката и религията да не си противоречат, а да са в пълна хармония?

 

Мерилото за интелекта е умението да се променяш. (Алберт Айнщайн)

Светът няма да бъде разрушен от тези, които вършат зло, а от тези, които ги наблюдават и не правят нищо по въпроса. (Алберт Айнщайн) (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

сряда, 28 февруари 2024 г.

Какво печеля и какво губя когато вярвам и когато не вярвам в Бога?

 


Един човек каза на едно място, че "всичко написано в Библията са примитивни истории или абсолютни митове" за съвременните човеци, някои от които въпреки това кой знае защо продължават да вярват в Бога; ето какво му отвърнах: (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

петък, 23 юни 2023 г.

Как в крайна сметка философът Сартр победи комуниста и атеиста Сартр?

 


114 години от рождението на френския философ, писател и драматург Жан-Пол Сартр ❤️

Малко известен е фактът, че в началото на 70-те години Сартр преживява неочакван душевен обрат, чиято кулминация е през 1980-та, когато той изоставя своя атеистичен екзистенциализъм и достига до вярата в Бога.

Това обръщане към Бога е описано в американското списание “National Review” (New York, 1982) от Томас Молнар - професор по Френска и Световна литература в Бруклин Колидж. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

четвъртък, 20 октомври 2022 г.

Защо живеем в раздор със завета, оставен ни от Свети Иван Рилски?

Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня, не намерих човек в нея, но само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покров, земята - постеля и тревите храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но като милосърден и чедолюбив баща обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко - не аз, а Христовата сила, която е в мене - защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

вторник, 26 април 2022 г.

Как Бог постъпва с ония, които правят зло?


Аз постоянно влизам в диалог с най-различни хора. Питам ги нещичко, казвам им нещичко, интересува ме реакцията им. Ето какво попитах вчера един човек, ето малък фрагмент от нашите всекидневни разговори (за да видите какви въпроси обсъждаме): 

Аз: "Бог не се бори срещу злото, но всяко зло насочва към доброто..." Срещал ли си такова място в Библията? (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

неделя, 25 юли 2021 г.

Чували ли сте тази многозначителна история?


ИСТОРИЯТА, КОЯТО МЕ РАЗПЛАКА! 

Дoĸтop Mapĸ бил извecтeн cпeциaлиcт в oблacттa нa oнĸoлoгиятa. Beднъж тoй ce гoтвил дa oтидe нa вaжнa ĸoнфepeнция в дpyг гpaд, ĸъдeтo тpябвaлo дa гo нaгpaдят зa нeгoвитe изcлeдвaния. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ