неделя, 22 декември 2013 г.

Въпрос за дискусия: Е, трябва или не трябва да се съпротивляваме на злото - и да вървим срещу него?



Не сме нито ангели, нито дяволи, а човеци... - другояче си позволявам да изкажа тази сутрин прочутата мисъл мисъл на Блез Паскал: "Не ангел, и не дявол, а човек...".

А ето по-долу едно писмо от мой приятел, в което той поставя важен по моя преценка нравствен въпрос, твърде подходящ за осмисляне в тия предпразнични дни; та затова решавам да публикувам в блога си както неговото писмо, така и моя отговор; ето какво всъщност си казахме:

Здравей, Ангеле,

Видях от блога ти, че ИДЕИ е пред издаване и затова ти изпращам 40 лв. Пиши като ги получиш, за да зная, че всичко е наред.

Преди доста време ми дойде една спонтанна мисъл, мисля, че я споделих с теб, но не съм сигурен дали съм го направил. Мисълта е следната:

"Да се съпротивляваме на злото и да тръгнем срещу него е ненужно, даже вредно. Ако искаме да го обезсилим и да го преодолеем, по-добре е да вървим успоредно с него. А какво е това "успоредно с него" - все още не зная. А вие знаете ли?"

На път съм да открия моят отговор на този въпрос, но все още не съм си изяснил подробностите. Ако имаш време и сметнеш за нужно, моля те напиши нещо по тази моя така странна на пръв поглед, дори невъзможна мисъл.

Бъди здрав, ти и семейството ти! Пожелавам ти да посрещнеш празниците в хармония със себе си и с околния свят; и ако можеш - намали темпото, поне през празниците.

С приятелски поздрав: Томи

Здравей, Томи, мой драги приятелю,

Благодаря ти за подкрепата за списание ИДЕИ, благодарение най-вече на неколцина като теб скромни дарители списанието все още съществува - и няма намерение да се отказва от съществуването си. За отбелязване е също така, че нито един, повтарям, нито един по-състоятелен, заможен и с възможности човек (даже от кръга на моите някогашни познати и приятели, които после забогатяха и също така добре знаят, че се мъча да издавам едно списание за идейното, духовното и личностното въздигане на младежта) не благоволи да даде и едно левче за да подкрепи списанието, което все нещо говори. Явно е съвсем вярно популярното библейско изказване, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат финансово човек - в Царството Божие. За жалост, така е. Както и да е.

Що се отнася до мисълта, която се била явила в съзнанието ти и по която си бил мислил така, че си на път да откриеш своя отговор, смятам, че мога да ти кажа следното:

Да не се противим, да не се съпротивляваме на злото е една доста мъдра мисъл: на злото да се отговоря със зло изобщо не води до прекратяването на злото, напротив, засилва общия баланс на зло и добро на тази земя - в полза на злото. В този смисъл, безспорно, дори е вредно да отвръщаме на злото със зло, аз също споделям такава една теза. Друг е въпросът, че да се прави така не е по силите на всеки, ний сме човеци, живеем в този тукашен свят, поради което обикновено, водейки се от неговите закони, сме склонни да отвръщаме на злото не с добро, а със зло. За хора, чиято душа съзнава, че принадлежи на един друг, по-добър свят, е възможно обаче да отвръщат на злото с добро, ето, например, така е постъпвал Учителят Христос. Който, както знаем, е съветвал: "Като те ударят по едната страна, обърни и другата!". И го е правил. Дал е пример, че може да се прави така дори и тук, на тази земя. Е, той е Бог, Свръхсвято, Свръхчовешко, Абсолютно Съвършено Същество, ний обаче не сме нито светци, нито богове, нито дори ангелчета. И затова често се увличаме и правим обратното на това, което трябва. И затуй дори и да се борим за добро, но като използваме недотам добри средства, по-скоро вредим, отколкото да разчистваме пътя на доброто. Та значи никак не обезсилваме експанзията на злото тук, на земята, напротив, засилваме я, допринасяме да се засили. Знам това, по пък има и нещо друго: има опасност човек да стане съвсем неадекватен (несъответстващ" на тукашните реалности и на законите, по които функционира тукашният, земният материален свят, та затова, в някакъв смисъл, сме принудени да отвръщаме на ширещото се тука зло с недотам добри средства. Това обаче съвсем не ни оправдава. Злото в общия баланс нараства.

А що означава твоето допускане, че трябвало да не се изправяме срещу злото, а да вървим успоредно с него, това за мен е интересно допускане, по което си заслужава да помисля повече. Мога тук да разсъждавам импровизирано, мога нещичко да напиша, но ми се ще да помисля малко повечко. И искам да ти поставя е един допълнителен въпрос: като трябва да вървим успоредно на злото, а каква следва да е посоката на нашето вървене? В същата посока, в която върви злото ли следва да вървим? Или в противоположната? Щото самата успоредност не е достатъчна, важна е все пак посоката. Дай ми пояснение по този въпрос и тогава ще помисля още повече. Разбира се, налага се да се осмислят и двата варианта. Интересен проблем поставяш, ще ми се да предизвикаме повече хора да се изкажат, та затуй нека сега-засега аз да помълча, пък после, ако се изкажат други в една дискусия, ще взема думата пак, но тогава. Разбира се, много ми е любопитно ти как мислиш.

За мен поставеният от теб проблем е важен и в този смисъл, щото, както знаеш, напоследък, в последните две години, ми се наложи да водя една битка със сили на злото, която доведе дотам, че почти изчерпах силите си и бях на косъм даже от смъртта. Като оживях, като добрият Бог ми даде още малко живот, оказа се, че съм бил чакан с още по-голяма охота за разправа от своите, да ги наречем така, опоненти, не дори врагове. За жалост, така се оказа. Не мога да твърдя, че в тази битка съм отвръщал винаги с премерено добро, напротив, увличах се, най-вероятно съм постъпвал и зле, причинявал съм зло, нямам претенции че съм безгрешен или пък "перфектно добър", опази Боже! Та и в личен план за мен този въпрос е доста важен. Тъй че, бъди спокоен, ще помисля повече по него. Аз и така мисля де, и то всеки ден, по аналогични въпроси, имам си своите съмнения, ето, ти ме подтикна да помисля повечко. За което ти благодаря! Постъпваш като добър и деликатен приятел!

Благодаря ти също за хубавите пожелания по повод на идещите празници! Нека и за теб и за твоите най-близки хора идещите празници да дадат така потребната на душите ни благодат и хармония! Бъдете живи и здрави!

С поздрави от сърце: Ангел Грънчаров

П.П. Понеже стана дума, че е добре и други хора да се включат в обсъждания от нас проблем, се налага да публикувам писмата ни в блога. Надявам се нямаш нищо против, но ако имаш, кажи ми, ще сваля публикацията. Примерно, ако и ти като мен криеш от жена си това, че даваш пари за списанието, и има опасност, ако жена ти разбере че си дал тия пари за такава една работа, т.е. ако има опасност да си имаш неприятности, кажи ми, ще махна публикацията. Всичко добро!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ