Кой е верният смисъл на философстването?
Виж ПОСТСКРИПТУМА (Там е обяснено какво представлява тази статия и защо я публикувам 22 години след написването й!)
ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТВАНЕ
Всеки един подход в преподаването на философия пряко зависи от съответното разбиране за естеството на любовта към мъдростта (съвсем не е случайно, че философията все още продължава да се нарича и възприема така!), а също и от това каква е ролята на философа в правенето на философия. Следователно ако изясним едното от тях (било това що е философия, било какъв подход имаме, или пък каква е ролята на философа), то на тази основа вече може да се погледне и към другите две страни – защото и трите са неделимо цяло. Вярно е, че това са коренни и фундаментални въпроси, по които разпространените представи (на философската общност дори, а какво остава пък за тези на публиката!) са достатъчно нееднакви, а също и объркани; но едва ли е възможно другояче да се разбере търсения смисъл, при това, разбира се, с нужните основания, т. е. достатъчно основателно, аргументирано, убедително. И тъй като упоменатото вече правене на философия или философстването по начало се явява непосредствено единство и жива цялост на отбелязаните три момента, то най-добре е да се опише и представи съответния "тип философстване", в който могат да се открият както убеждението за това що е философия, така и разбирането за най-ефикасния преподавателски подход, накрая също така и съответната нагласа за ролята на философа. Другата възможност – да се подемат безкрайните и неизчерпаеми разговори по най-базисните и вечни въпроси – оценявам като случай, от който следва да се откажем (поне в този, в нашия случай!). (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Няма коментари:
Публикуване на коментар