Красотата и любовта: опит за разбиране

Философия на любовта: въведение

Теми за размисъл, за писане и за обсъждане като любовта, свободата, животът, човекът и т.н. са безкрайно коварни: привидно всеки уж превъзходно “знае” какво е любов, свобода, живот, човек и т.н., ала когато го попиташ да изрази разбирането си, тогава в замяна получаваш единствено изтъркани баналности, “общи приказки” и нелепости; много рядко някой човек ще съумее да каже нещо смислено, дълбоко и вълнуващо по такива теми. Затова именно такива теми са най-отбягвани от хората – заради тяхната “хлъзгавост”, заради подвеждащата им “пределна яснота” и “безпроблемност”. За философията, за философите пък точно такива теми са най-благодатни: да проблематизира “от себе си разбиращото се”, “безпроблемното”, “очевидно ясното”, “саморазбиращото” се и прочее, да поставя под въпрос изтърканите и “общозадоволителни” баналности е същинската мисия на философа, на философията.

Точно тези теми са най-централните в моите философски търсения и интереси; за човека, свободата, живота съм писал най-много, всичките ми книги са все подстъпи към тия така велики и толкова интригуващи ме, а също и така силно и така цялостно вдъхновяващи ме в моя път на изследовател теми. И темата за истината много ме е привличала, много съм работил и в тази област. Заедно с теми като духът, душата, добротата, достойнството. Цели книги, изследвания, дори дисертации съм писал все по тия теми. За да завърша – или поне за да “закръгля”, щото “завършването” е трудна работа! – своето философско дело ми се ще да пиша повече по още няколко теми: красотата, любовта, вярата. Или, другояче казано, ще ми се да пиша в области като естетика (философия на красотата и изкуството), философия на религията и за одухотворяващото начало на живота, именно за любовта, която може и трябва да бъде ядро на една цялостна, пълноценна философия на живота. Не че не съм писал по тия теми, но ми се ще да систематизирам идеите си в тази посока, да ги изложа пределно ясно, кратко, разбираемо – с оглед да подпомогна разбирането и на други, предимно млади хора. Защото добре зная, че има периоди от живота на човека, в които въпросите, свързани с любовта, красотата, вярата придобиват наистина съдбовен смисъл – независимо от това, че постоянно би следвало да вдъхновяват искащия да живее пълноценно човек.

Ето, тази неделна сутрин се захващам да изпълня обещанието си да почна да пиша своята философия на любовта. Няма накъде повече да се отпускам и да отлагам. Моментът да изпълня замисъла си дойде; явно вече трябва да “родя” ония така силно вълнували ме през целия ми живот идеи и истини за одухотворяващото начало на живота ни: любовта. Тази тема ще бъде поредно изпитание и проверка на духовните ми сили. Ще се постарая да дам от себе си най-доброто. Да, добре знам с колко трудна работа се захващам. Истински важното обаче е тъкмо трудното, не лесното. Не бива обаче да си позволяваме лукса да подценяваме не нещо друго, а тъкмо съдбовно важното. Любовта безусловно принадлежи към разреда тъкмо на тези наистина безпределно важни за искащия да живее пълноценно човек.

Разбира се, за да работя истински и задълбочено по толкова велика тема като темата за любовта се иска и време, и спокойствие, и подобаваща, благоприятна за това нагласа. Нагласата я имам, аз продължавам да съм, а винаги съм бил един силно влюбен човек; животът ми – имам тази щастлива участ – беше пропит от любов. Да, оня, който не е преживявал непосредствено любовта, едва ли може да каже нещо кой знае какво за нея; само влюбен човек може да пише смислени, дълбоки думи за любовта. Благодаря на Бога, че живота ми винаги е бил оплоден от много любов, от любов към какво ли не: и към не една жена (към жената на живота ми добавям с чиста съвест и моята майка, която ще обичам винаги!), и към безкрайно близки ми хора, приятели, “родствени души”, и към моя син, и към ценности, от които никога няма да се откажа, защото ги обичам от все сърце: истината, свободата, животът, достойнството. Да, любовта към живота, изглежда, е водещото, е “арената”, на която се вихри толкова великият трепет, така вдъхновяващия порив на любовта. Толкова е прекрасно да живее човекът в любов – няма по-прекрасно нещо на този свят! Това го знаят превъзходно всички, чиито сърца са под властта на тоя така велик жизнен порив и трепет. Затова е вярно и това, че да се живее без любов не е живот, не заслужава да бъде смятано за живот. Боже, каква ли ужасна трагедия е животът на ония хора, които не познават любовта, чиито сърца са смразени от ненавистта, от злобата, от празнотата на тоталното екзистенциално безсмислие?!

Да, зная, вярно е и това, че безкрайно благият Бог, нашият Родител, е устроил човешкото сърце така, че няма сърце, което да не копнее най-дълбоко по любовта, но, предполагам, има хора, които не са отговорили подобаващо на тоя първичен импулс на живота, поради което в крайна сметка са се самолишили от разгарянето на оня стоплящ всичко огън, какъвто е автентичната, пълноценната, оплодяващата всичко в живота ни любов. Любовта именно е топлината, която сгрява и придава жизненост на всичко; онова, което не е сгрявано от любов, навярно е вкоченено от студ, е подобно на труп, а не на живо, на преизпълнено, на трептящо от живот тяло. Любовта обаче е душевна сила и стихия, на която е подвластно всичко, която владее всичко и у човека, пък и около него. Тъй че двете “половинки” на човека, душата и тялото, намират своята превъзходна хармония едва благодарение на любовта, духовната сила, която именно ги едини, правейки живия човек едно цяло, нещо цялостно. Тъй че кошмарът на отказалите се от любовта се дължи на пропастта, която някои хора неразумно са изкопали между тия свои две “половинки”, душата и тялото. Когато тялото някак си заживее свой отделен живот, извън толкова благотворния властващ контрол на Божията искра у човека, именно нашата душа, ето на тази почва се стига до преизпълненото с трагедия “разполовяване” на човека на двете му съставни “половинки”, душата и тялото, между които зейва пропаст. Сиреч, за да разберем най-дълбокия смисъл на любовта за живота на човека, сме длъжни да изходим от едно наистина дълбоко разбиране за начина, по който душата и тялото заживяват в единен благодатен ритъм. Нашето тяло е “животното” у човека, то е “звяр”, който трябва да бъде опитомен и дори “очовечен”, ето, тази е исполинската мисия, за която трябва неуморно да работи всяка душа – от раждането ни, та до самата смърт. Как именно става това ще се постарая да очертая със своята книга. От само себе си се разбира, че за да изпълни човек една такава свръхзадача, трябва много да е мислил, дотам, че да е прозрял същината и на душата, и на тялото на човека – а и на всичко онова, от което те зависят, на което те са форма или проекция. Е, това досега правих в живота си, в своето философско дело, всички мои досегашни проучвания, излиза, са само подготовка за това, с което се нагърбвам сега.

Когато преди много години, когато бях значително по-млад – аз и сега се чувствам млад де, затова пиша така, та нали духът изобщо не старее, душата, вдъхновявана от живия дух, просто няма как да остарее, за нея тия неща, за духа и душата, стареенето, “състаряването”, “узряването” и пр. съвсем не важат! – започнах да пиша първата си книга и, овладян от необичайно вдъхновение, изминах, избродих за кратко време целия си път (аз тогава пишех своята психология, но не просто психология, а философска психология, става дума за книгата ми със заглавие ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА), накрая, както и може да се очаква, неизбежно стигнах до темата за любовта. Спомням си ясно, че тогава изпитах огромно раздвоение: искаше ми се да довърша в нейната цялост книгата си, ала в същото време съзнавах, че тя ще стане прекалено “дебела”, а пък аз я пишех с първоначалната цел да направя разбираемо, ясно, човечно, просто (което означава: “ненаучно”!) изложение на темите на психологията с оглед предимно младите хора да я използват за целите на своето философско образование, в училището, в гимназиите и в университета. Та, пишейки заключителните части на книгата си, се захванах мъжки още тогава с темата за любовта. Разбира се, наложи се да тръгна от това, което великите философи са ни завещали.

Воден от стремежа да предам най-напред богатството, достигнато по тая тема от великите философи, аз неизбежно стигнах до Сократ и Платон. И Сократ, и Платон, прочее, са ни дали всичко, от което се нуждаем, едва ли нещо повече може да бъде постигнато по тия теми – аз също споделям тезата, че цялата последваща философия не е нищо друго освен “коментари под линия” към Сократ и към Платон, какво друго да е тази философия – стига да е истинска де, щото има и философии, които, така да се каже, дезертират от същинската мисия на автентичния философ. Както и да е, задълбах в невероятното богатство, което се крие в “Диалозите” на Платон по отношение на темата за любовта, опитах се да изпълня една невъзможна за изпълнение задача (да сведа цялото това богатство на платоновата мисъл до пределно кратко, синтезирано изложение, т.е. в няколко странички да изложа всичко онова, за което на самия Платон са били необходими значително повече страници!), в един момент се сблъсках с пълната невъзможност идеите на Платон за любовта да бъдат изложени в пълнотата им, без “научно” схематизиране-абстрахиране, по този начин, именно дискурсивно (щото платоновите мисли бликат от толкова много поезия!), тогава, като невидял, се нахвърлих да се ровя и да търся най-великите места от сократовите (платоновите) мисли за любовта, искаше ми се да направя нещо като тяхно “резюме”, привеждах големи цитати, ала, за жалост, се оказа, че съкращенията са абсолютно невъзможни, без да се разбие органиката на гениалната платонова мисъл, и така се помятах, като риба на сух пясък, доста време, в един момент… грохнах и почти без сили оставих книгата си съвсем недовършена!

Да, моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА – който притежава екземпляри от първите й две издания, излезли в 1997 и 1999-та година, издателството тогава беше ЛИК, превъзходно знае това – завършва с две глави за любовта, абсолютно недовършени, аз в последните редове на книгата си признавам, че темата е толкова велика, че съвсем не е по силите ми! Разбира се, понеже съм инат, когато се подготвяше първото издание и редакторът, с оглед целите на самата книга, предложи всичко написано за любовта да отпадне, тогава аз не позволих да бъде съсечено така немилостиво отрочето ми, и то току-що родено: преработих написаното за любовта, от Платон оставих малко, но най-важното, добавих нещичко и от себе си, а като капак на всичко написах цял един “практикум по психология”, който нарекох “практическа психология на пола, секса и любовта”, който прибавих като приложение към самото помагало, към самия учебник по психология – в какъвто, в един момент, се превърна книгата ми (порядъчно съкратена, разбира се). За историята ще кажа, че тази моя първа книга все още не е отпечатана във вида, в който е написана, тя търпеливо очаква часа, в който ще види бял свят в целия си обем. Но ето, сега почвам нова книга, тоя път изцяло за любовта, тъй че нищо чудно и тя да излезе преди пълното издание на моята първа книга, на която в един момент мислех да дам името ЕКЗИСТЕНЦИАЛНА ПСИХОЛОГИЯ, а пък един мой най-близък приятел, философ и психолог по образование, фен на моята първа книга, отдавна настоява да я издам под заглавието ФИЛОСОФСКА ПСИХОЛОГИЯ, защото тя наистина е такава, единствена по рода си у нас, пък и не само у нас. Както и да е, тази историческа справка я направих само един вид за… историята, стига това да не звучи прекалено грандомански. Но пък нима не е съвсем естествено един философ, и то в предговора на своята нова книга за любовта, да пише с любов за първата си рожба, за първата си книга?! (Да поясня: синът ми го е родила моята жена, а пък аз, както и подобава за мъже, според великата Сократова и Платонова мисъл, си изпълнявам мъжката задача, като също… раждам, ала раждам… истини, мисли, идеи, книги! Имам вече доста деца, доста свидни рожби, нещо като цяла “детска градинка” все от мои деца, оказах се доста плодовит родител в това отношение, нещо като “многодетен мъж, автор и философ” съм, ако мога така да се изразя…)

Да, любовта е не просто духовна сила, тя е най-вече творческата сила на живота ни. Без любов и вдъхновеност няма и творчество, няма, другояче казано, раждане, защото, както и да го погледнем, нищо чудно Сократ и Платон да са съвсем прави и в това отношение: идеи, мисли, истини, същински духовни неща, раждат само… мъжете, тяхно е това безсмъртно и чисто духовно поколение! Да ме прощава женската част на човечеството – знам, че в нашите модерни времена ще ме обвинят за тия думи в “сексизъм”, сиреч, в непростим грях, знам, че ще бъда обруган за тях порядъчно, но пък го правя, защото добре знам, че истински мъдрите жени изобщо не се засягат от платоновите, от сократовите и от… моите приказки! – но съм длъжен, като покорен слуга на истината, какъвто трябва да е философът, да изтъкна: духовните неща са мъжка работа, а покрай тях и творчеството, изглежда, е мъжка орис и прокоба. Както мъжете не могат да раждат (имам предвид собствено деца, т.е. децата на жените), така и жени, разумно е да се предположи, не могат да вършат пълноценно истински мъжката работа, която е именно да раждат мисли, идеи, духовни неща, истини и пр., все от този чисто духовен род, неща. То и огромната част от мъжете не могат да вършат тази исконно мъжка работа, та какво остава за това жени да я вършат?! Прочее, стигнало се е дотам, че навярно някои жени се изявяват по-пълноценно на попрището на творчеството и на духа от много мъже, напъващи се безрезултатно да родят нещо истинско в тази сфера, тъй че, вярвам, с тази забележка, ще заслужа милостта на така силно уязвената женска част на човечеството.

Аз май се отклоних, но пък отдавна съм разбрал, че човек не бива да пише книгите си по план, да избягва капризите на въображението, да бъде досаден систематизатор, педант и т.н.; свободата, творческата свобода е непоклатимото условие за благодатност и плодовитост в духовното поприще. Затова аз от свободата си няма да се откажа никога, особено пък в една своя книга за любовта, която, по всички правила на “занаята” и дори според повелята на “същината на самата работа” трябва да увенчае, както и да го погледнем, моето философско, пък дори и – защо не?! – човешко дело. Но се радвам, че все пак тази сутрин направих първите стъпки към изпълнението на толкова съкровената си и така дълго отлагана задача: да напиша философска книга за любовта. Ето, направих първите си крачки към постигането на тази своя отколешна цел.

Уповавам се на милостивия Бог да ми даде сили да изпълня толкова самонадеяната си задача! Знам, че нищо истинско без Божията милост не може да бъде постигнато, затова пиша, накрая, и тия думи, с които завършвам тоя толкова спонтанно родил се “предговор” на бъдещата си книга. Или ще видим къде ще се окаже подходящото място в окончателната книга на този току-що написан текст. Това, дето се казва, са “бели кахъри”, а истински трудното тепърва предстои, то едва сега започва…

Блажени са искащите невъзможното! – нали така го е казал Великият Мъдрец?! Е, отправих своето така дръзко предизвикателство, сега, оттук-нататък, яка да ми е душица – както казва мъдрият ни народ. А отсъденото ще се случи… – да добавя и тия думи от Панчатантра. С грандиозна, да, наистина с грандиозна тема се заех – но пък какво ми пречи да опитам? Тия, които искат, тям ще се и даде. Другото, което ме окуражава, е това, че добре знам: трябва много да се работи. В това, именно в работата, е истината. На любимата си работа човек с лекота може да отдаде всичко. Точно това най-много ме окуражава. Любовта цял живот беше мое най-първо занимание: та нали думата философия съдържа в себе си думата любов!

Любовта придава смисъла на всичко, до което се докосваме. Истински живо – истинско и живо – е само онова, което е правено, е заченато с любов. Благословена да е любовта! Спрямо нея трябва да подхождаме с подобаващо смирение. Тя всичко е способна да ни даде. Без нея нищо няма да имаме – и нищо няма да представляваме. Имаме ли я в сърцето си обаче – всичко имаме! Нашият всеблаг Бог неслучайно е Бог на любовта, е Любов! Е, затова философските търсения на истината на любовта се свеждат до това да се опитаме да разкрием съдържащото се в собственото ни сърце, дето крием искриците Божествено, отредено ни в нашата богоподобност. Да погледнем в сърцата си – там, където само Бог умее да гледа, и то директно, най-пряко! – ето това се иска, ето това ни предстои да сторим поне отчасти, според човешките си сили. Призовавам да опитаме да се вглеждаме по-внимателно и по-търпеливо в сърцата си: и нашата философия на любовта ще се роди. Да “разнищим” скритото в сърцата ни – там, само там ще намерим така дълбоко потребното ни! Не другаде, само там…

А как се прави всичко това: за него ще се опита да разкаже моята книга… следвайте ме. Няма да съжалявате!

 

Кой, любовта или красотата, ще спаси света?

Започвам да пиша книга по страхотна, грандиозна, най-вдъхновяваща тема: любовта!

Отдавна имам намерението да седна и да разработя в един дискурсивен маниер всички ония проблеми, маркирани в моята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Психология на пола, секса и любовта), т.е. от много време живея със замисъла да напиша нова книга с примерно (засега) заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. Имам потребния и то огромен, събран в годините материал за написването на тази книга, просто се искаше да намеря време и спокойствие за написването й. С години чаках това блажено време, ала то не идва. И понеже разбрах, убедих се окончателно, че животът на нас, съвременните хора, е устроен така, че е безсмислено да чакаме идването на такова време, в което ще можем на спокойствие, в пълно блаженство на духа, да се отдадем на своите любими занимания, то днес решавам: започвам писането на тази книга именно сега, в най-тежкия период от живота ми, който изобщо съм преживявал досега, т.е. точно в този момент и период.

Моят блог и този път ще бъде мястото, в което за пръв път ще публикувам всичко, написано в тази поредица. Книгата и този път ще се пише точно така: като поредица от есета, писани рано сутринта, които същия ден вече съм публикувал в блога си и съм предоставил пред съда на читателя. Няма по-голям стимул, действащ почти със силата на наркотик, от този: авторовата, писателската ангажираност с вниманието на читателя, или, другояче казано, дългът пред същия този читател. Това първо.

Второ: в сегашното бездуховно и глухо към поривите на сърцето време сядам да пиша книга тъкмо за най-великата, одухотворяваща всичко в живота ни сила и стихия – любовта. Без любов нищо истинско, жизнеустойчиво, субстанциално не е създадено – и не може да се създаде. Ето, аз ще пиша с любов тази своя книга за любовта: защото наистина във всички години на некъсия си вече живот аз съм имал една любима тема за размисъл – любовта. Да, наред със свободата любовта е била темата, която ме е вдъхновявала във всички тия години, в които съм вървял към създаването на своята дълбоко лична, изстрадана, вкоренена в сърцето и душата ми философия на живота, по-голямата част от която, слава Богу, вече успях да въплотя в една поредица от книги – това са книгите, които съм написал до този момент. Остава ми да увенчая своето философско дело с написването на тази книга за любовта.

И аз сядам да го правя. Длъжен съм да направя онова, за което самият Бог ме е призовал. Да, смея да заявя това, защото тази сутрин, още с отварянето на очи, ми се яви точно тази идея: сядай, неблагодарнико, да пишеш книгата на живота си, сядай да работиш върху книгата за любовта, която от толкова време зрее в душата ти – и вдъхновява духа ти! Сядай да пишеш, не губи време! Ето такъв невиждан ентусиазъм ме обзе, че аз директно със ставането пуснах компютъра и запретнах ръкави да пиша своята книга за любовта.

Само Бог може по този начин да ни влияе дълбоко в сърцата – и да ни подарява този така мощен и свеж ентусиазъм на духа. Хора, старайте се да бъдете верни на утринния ентусиазъм на своя дух, който чувствате още с отварянето на очите! Защото този е моментът, в който Бог ни нашепва всичко онова истинско и най-потребно, на което трябва да посветим своя ден. Оня Велик наш Създател, който е благоволил да ни отпусне щедро и този ден с всичките му предизвикателства и шансове – денят, който ни се отдава, подобно на преизпълнена със страст жена – единствен има правото да изисква от нас на какво да посветим този ден.

Затова аз пиша своите книги винаги и само в първите няколко часове на утрото! Пиша ги именно във времето, в което моят дух току-що се е завърнал от своята родина – възвишеното царство на Духа и Бога – и носи в себе си цялата свежест, красота и вдъхновеност, които, подобно на преизпълнена с нектар пчела, сме длъжни да занесем в кошера – в жизненото дело, с което сме се заели, заради което именно Бог ни е отпуснал така великодушно и този ден!

Да благодарим да великия Бог, че ни е подарил и този ден, и да се захващаме вдъхновено, с ентусиазъм за своето дело – всеки за своето жизнено дело, ето това мога да ви пожелая в този момент. Не са нужни много думи, затова свършвам тук. Работа ме чака. Чака ме дълъг път. Трябва да се отправям по пътя си – подобно на претоварена камила, която обаче достойно нагазва в пясъците на жизнената пустиня, която пори сякаш е нещо като кораб. Да, чувствам се претоварен с вдъхновение в този миг, ето в тази ранна утрин, обзел ме е невероятен ентусиазъм, което е верен знак, че този ентусиазъм ми го е подарил великият Бог! Благодаря ти, щедри Боже, за подкрепата, ще работя за това, за което ме зовеш – до последната си капчица сила! Няма да се изложа!

Ще направя всичко, на което съм способен, и то най-добре, ще вложа цялата сила на духа и проницателността си, които пак Ти си ми дал, подарил си ми го така великодушно. Ето, приготвям „сечивата” на своя занаят – и пристъпвам към ваенето на една прекрасна статуя – моята книга за любовта! Бог да ми е на помощ като съзнавам с колко грандиозна задача съм се заел!

Но именно с Божията помощ всичко се постига – тя ни окриля така, както нищо друго не може! Аз, философът, именно човекът, имащ все пак някакво дълбоко човечно, първично, субстанциално отношение към духа и мъдростта, имам право да напиша това, да тръгна по пътя си с тия думи – затова простете за слабостта ми! И разчитам на теб, благосклонни читателю, надявам се на твоята подкрепа и на насърчението ти, защото съвсем няма да ми е леко в този очакващ ме тежък, ала така благодатен труд. А пък темата ми е страхотна, най-страхотната: любовта!

Хайде, да започвам, какво чакам още! Какво толкова се мая, какво толкова се туткам?! Няма време! Време е за път! Да вървим! Да бързаме! Да не изоставаме! Казано е: „Човекът е човек, когато е на път!” и това е една безусловно верна истина! Затова: на добър час! Наслука! До нови срещи!

 

Темата за любовта е твърде коварна за философско осмисляне тема

 

Скорошната ми публикация не тема Започвам да пиша книга по страхотна, грандиозна, най-вдъхновяваща тема: любовта! предизвика кратка и, както обикновено става, доста изразителна дискусия, която, струва ми се, заслужава да получи известно самостоятелно значение; и понеже съм горещ поклонник на диалогичното, на дискусионното “блогване” (каква противна дума!), то жертвам няколко минути и подготвям разговора ни за публикация; ето го:

 

Анонимен каза: Религиозен човек пише за любов… Хм… Чудна работа…

 

Ангел Грънчаров каза: Християнството е религия на любовта, а аз съм християнин. Нищо чудно няма. Чудно е само за невежите – както в областта на религията, така и в областта на любовта… което и показва нуждата да се работи, да се помага на хората да се ориентират и двете жизнено важни духовни сфери… Любовта е най-духовното нещо на този свят.

Самият Бог е любов! И с това е казано всичко, само с три думи – и за любовта, и за Бога, и за самото Битие!

 

Анонимен каза: Не. Християнството е религия на омразата. Също като Исляма. Това са две религии-близначки. Човеконенавистни религии. Четете Библията – Левит, Числа, Новия завет… и ще видите Ужаса. Ще видите призивите на вашия бог към убийства, изнасилвания, робство, побой и пр.

 

Ангел Грънчаров каза: Ленин сте чели явно и го бъркате с Библията; изглежда Ленин е Вашата “библия” – щом бълвате такива чудовищни нелепици…

 

Анонимен каза: Не Ленин. Библията. Четете я и вие.

 

Ангел Грънчаров каза: Чел съм я. А Вие явно нищо не разбирате от нея. Едно е да четеш, друго е да разбираш. Иска се дух за да бъде схваната и разбрана вярно Библията. При крайна липса на такъв дух просто няма как съдържанието и смисълът на Библията да бъдат възприети…

 

Анонимен каза: “Едно е да четеш, друго е да разбираш”. За пръв път сте на пътя на себепознанието, Грънчаров! Поздравления!

 

Анонимен каза: Голяма и сложна тема, която между другото почти не е разработвана систематично от философите. Мнозина мислители са изказвали по-скоро откъслечни мисли за любовта.

Може би знаете, че старият комунистически философ академик Кирил Василев (на 94 год.) – „патриархът на българската философия”, който между другото вярва във второто пришествие на комунизма, но вече в нова форма, при която начело щели да бъдат само най-умните и начетените, има книга за любовта, издадена преди 1989, която навремето беше нещо като „бестселър”.

В-к „24 часа” пише: „Сред обществото той е известен като автора на прочутата монография “Любовта”. Тази книга от около 700 страници излиза в 60- хиляден тираж в края на 70-те години на миналия век и става толкова вълнуващо преживяване през аскетичния социализъм, че мнозина я четат скришом. Някои от свян, други от прелюбопитство, защото в нея за първи път някой открито пише за полов акт. Руснаците издават книгата в 400 000 тираж, а китайците я тиражират три пъти в десетки милиони бройки.

“Любовта” е четена и днес у нас – 2006 г. излезе четвъртото й издание. В началото съпартийците му от БКП се дърпат такава книга да види бял свят. В нея акад. Василев за първи път казва открито да се обичаме и отваря широко темата за секса. На това отгоре описва как Пикасо гали по гърдите и целува голи модели. Но философът позаглажда текста и “Любовта” излиза.”

А иначе Василев за обществото казва:

„Знаете ли вие, че сегашната капиталистическа криза още преди 150 г. един брадат евреин на име Карл Маркс я е предвидил и е казал, че тези икономически, финансови и всякакви кризи периодически ще стават все по-дълбоки и дълбоки, докато се стигне до пълното му ликвидиране. Разбирате ли, че е прав?… Начело ще застанат учените, помнете го! Ако не стане, ще е гибелно за човечеството. Сегашната криза е поредният пристъп на старческата склероза на съвременния капитализъм, която разните специалисти се опитват да лекуват, ала не могат и няма да могат, това е бавната смърт на капиталистическия строй!”

„Не съм се отказал от социалистическите си убеждения, но отдавна съм се отказал от сталинизма и живковизма. Това не бе истинският социализъм, това бяха деформации на социализма. И сега съм убеден, че социализмът е бъдещето на човечеството… Аз поддържам тезата за конвергенцията, за сливането на социализма и капитализма. Според мен в световен мащаб преходът към бъдещия социализъм вече е започнал. Така беше и при появата на капитализма из недрата на феодализма – това беше конвергенция, период на преход, който трая няколко века… Има някои неща, направени през тези години – като производство, като икономика, като благоустройство, като социална политика и пр., – които не могат да се отрекат. Но този социализъм бе сбъркан в самата си стратегия, той бе деформиран социализъм поради липсата на демокрация. Той не можеше да не стигне до катастрофа. В структурата на управлението се създаде бюрокрация и корупция… Революцията не значи непременно барикади и проливане на кръв. Тя може да бъде постепенна, може да трае 100, 200 г. Но щом качествено се променя социалният живот, това е революция.” (Цитирано от ТУК)

 

Ангел Грънчаров каза: Да, позната ми е книгата на Кирил Василев за любовта. Не съм голям фен на тази негова книга, възскучничка ми се виждаше още тогава, въпреки че академикът (тогава само професор) беше един от най-колоритните и духовити философи от онова време.

Прочее, канил съм проф. Кирил Василев в моя Философски дискусионен клуб в ПУ “П.Хилендарски”, който основах в 1987 г., той дойде, изнесе чудесна лекция, е ето, чудното е, че сега не се сещам изобщо каква беше темата на лекцията му, чудна работа защо е така?! Ако се поровя в архивите си ще намеря точното й заглавие. Както и да е.

Уважавам този философ, даже, дето се казва, шапка му свалям, че на тази възраст продължава да вярва в младежките си увлечения, в социализма и пр. Което и показва, че има нещо истинско, идеалистично и у него, нищо че сам се представя за марксист, за “диалектически материалист” и пр. Такива като него, които не сменят идеите си според конюнктурата, са истински философи според мен, така и подобава да бъде.

А за темата за любовта – наистина сякаш не е разработвана сериозно не само в “нашата”, българската философия, но и изобщо, особено в наше време. Съзнавам защо е така: това е една коварна за философско осмисляне тема. Предразполага към философско словоблудство, сиреч, към празнословие, патетика и пр. Много е опасно да се пише блудкаво, безсъдържателно за любовта. Но аз имам своя методология, която съм си изработил още в младежките години, специално за анализа на духовните феномени, която не ме е подвела никога досега. Тъй че не се плаша от темата, напротив, дълбоко съм пристрастен към нея. Само ми трябва време и спокойствие за да направя нещо по-значимо.

Ще видим. Трябва освен да избягам за известно време в манастир, за да напиша добре книгата си, знам ли? В манастир, в който няма интернет, няма мобилни връзки, нищо няма, дори и ток не трябва да има, за да пиша на ръка, в тетрадки – ето тогава и може да се получи хубава книга. Или в някое диво, изоставено село да избягам, за да намеря малко покой, необходим ми за писането на тая книга? Не знам. Не е леко изобщо… Отсъденото обаче ще се случи…

Добави в Svejo