Напоследък интензивно работя по последната, предпечатна редакция на моя еротично-любовен роман ("роман за прелестите на... разврата"!) с работно заглавие "СЛАДУРАНКОТО"; работата ме е увлякла доста, понеже в него има и един дълбок философско-психологически, пък и социално-психологически слой, тъй да се рече. Питам се дали да не го подсиля, макар да е рисковано да не го разваля, все пак романът е писан (той по-скоро е компилация от действителни случки и преживелици, които са ми изповядани от разни мои клиенти - в качеството ми на психологически и философски консултант!) преди повече от 20 години!
Както и да е, засега нищичко не добавям към него, а само поправям печатни грешки и неправилна пунктуация; и го чета, разбира се, за да видя що се е получило; признавам си, на моменти имам чувството, че написаното е нещо много стойностно (пък е и за т.н. "неправилни" сексуални ориентации, героите ми са все "извратеняци", макар че са човеци; идеята ми е този роман да ни подтикне към размисъл и дори към разговор по най-важните проблеми; пратих части, отделни глави на разни хора, те ми дават общо взето обнадеждаващи сигнали, макар че повечето мълчат като пънове; явно са много силно "фрапирани" щот са очевидно моралисти; карай де, ето обаче сега един цитат от... цитат, използван в романа, който ми се вижда хубаво да ви пейстна тук:
“Разказът за нещастията на друг човек, дори и уважаван от нас, облекчава нашите собствени страдания: защото като усетим, че има и по-зле от нас, ние се изпълваме със съзнанието за известно превъзходство, а това не може да няма благотворен ефект върху душата ни.” (Артур Шопенхауер)
Няма коментари:
Публикуване на коментар