ИДЕИ: философско списание (онлайн-издание)
Показват се публикациите с етикет сп. HUMANUS. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сп. HUMANUS. Показване на всички публикации
събота, 23 септември 2023 г.
Поклон пред паметта на Стефи Бостанджиева, издателката на списанията ИДЕИ и HUMANUS и на много мои книги!
неделя, 18 декември 2022 г.
Дали на гробищата да не си иззидам... гробница от книги?
Това е моят голям проблем: нещо трябва да измисля за да се отърва от тях преди да умра (щото иначе ще създам големи проблеми на наследниците си, които трябва да изхвърлят всичко в контейнерите за боклук!). (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
вторник, 13 април 2021 г.
Искате ли и в библиотеката на вашето училище - или град, или село - да имате колекция от мои книги и списания?
Част от книгите и списанията, които днес заминават като дарение за Софийската Математическа Гимназия - за да влязат в библиотеката й (Защо точно там можете да разберете оттук: Какво предложих на директора на Софийската Математическа гимназия?). (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
сряда, 7 април 2021 г.
Какво ви желая тази сутрин, драги почитатели на... Ферарито с цвят червен?
неделя, 31 май 2020 г.
Кой е отговорен за престъплението на ония, които попречиха да се родят, т.е. убиха и моите ненаписани книги?
Искам да кажа тази сутрин нещо, което ми се струва, че е важно - колкото повече хора го прочетат и разберат, толкова по-добре. Аз съм учител и моята главна грижа е да помагам на хората да разбират ситуациите, в които ги поставя животът. Това става най-добре с примери, взети тъкмо от самия живот.
Аз съм философ не само по образование, но и по призвание (казвам това, нищо че звучи и претенциозно, и дразнещо, но то звучи и задължаващо!). Цял живот главната работа, която съм вършил, е умствена, интелектуална - учителствал съм, обучавал съм младите хора да мислят, да търсят истината, помагал съм им да станат пълноценни личности, писал съм, и то много, и книги, и статии, и какво ли не, чел съм много книги, написани от други хора; това са моите главни и при това любими занимания. Е, разбира се, работил съм и физически труд, труд с участието и на мускулите на тялото, примерно като студент си изкарвах лятно време някакви пари като косач, косях ръчно ливади на село; тогава нямаше толкова много модерни моторни косачки, а се косеше на ръка. Обичам и физическия труд, но главният труд, за който съм роден, е умственият, интелектуалният.
Да, но стана така, че преди 6 години уязвени от свободолюбието и правдолюбието ми (да си философ без силна, без гореща, без страстна любов към истината и към свободата е невъзможно!) властващи бюрократки от мутро-комунисто-ченгесаро-гербовашкия режим решиха да се разправят с мен - и след злостна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране аз за първи път (след 32 години стаж!) бях опраскан, бях уволнен от работа като учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". При това бях уволнен със смехотворния мотив (за да скрият чисто политическата мотивация на уволнението ми бяха принудени да измислят нещо друго!) "пълна липса на качества да бъде учител", "изобщо не става за учител", т.е. въпросните войнствени другарки ме обявиха за "абсолютен некадърник". Този фалшив мотив фактически ме лиши от преподавателски права, да, в Мутроландия е възможно една директорка на училище да обезсили права, дадени ми при това от чуждестранен университет (завършил съм философия в университета в Санкт-Петербург, Русия). Водих две години тежък съдебен процес, съдът отмени куриозната и смехотворна заповед за уволнението ми, възстановен бях на работа, но уязвената властница отново организира абсолютно същата кампания и след година отново ме опраска, отново ме уволни - пак със същата напълно смешна и лъжлива мотивация! Протестирах, започнах граждански протести с оглед да й помогна да осъзнае какви глупости прави, това, разбира се, не помогна, пак я дадох под съд, пак спечелих делото, но тя обжалва и най-сетне задоволи жаждата си за мъст: успя да предизвика преразглеждане във ВКС, който присъди делото в нейна полза. (В Мутроландия няма невъзможни неща за намиращите се на власт, щот властта е тяхна, на мутрите, действащи винаги по чисто мутренски начин; те и "правосъдието" мутризираха така, че то вече няма нищо общо с правото, с правдата и със законността!) Интересно е, че чиновниците от МОН си затвориха очите и допуснаха тези ексцесии, този невиждан административен произвол. Както и да е, сега съдя България в Европейския съд по правата на човека. Междувременно, както можеше и да се очаква, бях изцяло остракиран от образователната система, вече е невъзможно да си намеря работа като учител - и четири години преди пенсия се принудих да търся каквато и да е работа за да не умра от глад (като капак на всичко властващите уволниха и моята съпруга, също учителка - за да отмъстят на мен!).
И така аз в последните години работя каквото попадне, най-често физическа работа, косене, резитба на овошки и лозя, от месеци наред работя (като надомна ръчна работа) едни детайли за промишлеността, от тази работа изключително много ме болят ръцете; но няма как, почти всеки ден се налага да работя и това. Работя и като пазач, на минимална заплата. Та ето сега важния по моя преценка момент, по който искам да се изкажа, понеже смятам, че той съвсем не се разбира. (Онова, което не си го преживял лично, е много трудно да го разбереш!).
Вече почти нямам време да се занимавам с любимите ми занимания - четене, писане, водене на занятия по философия. (Когато съм на смяна като пазач, само тогава се опитвам да чета и дори да пиша по малко, но нямам нужното спокойствие за това!) Сутрин отделям по час-два за писане, пиша главно в блога си, но за главното, което ме вълнува и което ми е любимо занимание, а именно да седна да напиша замислените важни книги, аз съвсем нямам време: през деня трябва да намотавам жица, изработвайки въпросните детайли, така за около 3 часа работа изкарвам 6 лева (толкова струва изработването на един детайл). Решително нямам време да си пиша книгите, да се отдам на любимите си занимания, главното сред които е именно писането на сериозни философски книги. Признавам си, чувствам се отвратително: даже и като работя тежък ръчен труд главата ми работи, аз мисля за книгата си, идват ми идеи, но нямам време да седна и да ги запиша, а това страшно ме травмира, терзае и тормози! Понякога захвърлям ръчния труд и сядам да пиша, но скоро вдъхновението ми изчезва, почвам да се чувствам гузно (а как ще изкарам проклетите левчета за хляб и сирене, за оцеляването на семейството ми?!), всичко отива по дяволите: решително човек на интелектуалния труд не може крайно много да не страда когато няма възможност да се отдаде без остатък на любимата си работа! Да, невероятно силно е това страдание, това е една мъка, която не престава, която гложди сърцето ми всеки ден! Знам, че няма да ви впечатля като правя това признание, като споделям мъката си пред вас, но ето, за да си облекча поне малко душата, съм длъжен да го кажа, да го напиша. Ако искате ми вярвайте, ако искате, ми се подигравайте, но това за мен е най-тежкото ми страдание: че нямам време и възможност да се отдам изцяло на любимото си занимание, именно писането.
Докато учителствах, пак се разкъсвах между тези две неща, т.е. учителстването (което е доста тежък и често съвсем неблагодарен умствен труд!) и писането, но някак си бях привикнал, пък и двете неща не влизат в такова остро противоречие, учителстването също е твърде сложен умствен труд. Но и заради учителстването много истински сериозни философски книги, които съм могъл да напиша, си останаха ненаписани (никога не съм имал възможност да пиша без да мисля за оцеляването, за изкарването на средства за живот!), сега обаче, в последните 6 години, се чувствам направо кошмарно: принудителният ръчен труд силно ме травмира и се чувствам отвратително! Ще каже някой идиот: Грънчаров, е, ти си много мързелив бе, затова не ти се работи истински труд, затова искаш да лентяйстваш като се представяш за "писател"! Знам, че така ще каже анонимният идиот, който всеки ден ме плюе, стриктно дежурейки в блога ми. Не очаквам разбиране от идиоти като него, но добре знам, че у нас масово хората не разбират, не могат да оценят колко по-тежък и по-значим е умственият труд, у нас масово се смята, че истинският труд е физическият, а умственият, видите ли, бил "пунта мара", бил "шменти капели" и прочие. У нас духовните занимания и неща народът съвсем не ги цени. Затова и не очаквам разбиране или, опази Боже, съчувствие. Но за всеки случай пиша тия неща, поне да си облекча съвестта че не съм мълчал и за това.
Най-големият грях на тия властващи, които ме подложиха на толкова унизителни репресии, не е това, че попречиха на стотици млади хора да имат възможността да общуват с учител, с личност и с философ като мен (това съвсем не е престъпление, което може лесно да бъде простено, щото по този начин те нанесоха на стотици млади хора невероятно големи, невъзвратими при това духовни и морални щети!), най-голямото престъпление на тези същите самозабравили се властници е това, че ми попречиха да напиша това, което бих написал ако имах известно спокойствие и поне минималните условия за мислене, четене, писане, т.е. за моите любими духовни или интелектуални занимания! Сега разбирате ли защо е толкова вредно да поставяте на възлови властващи постове в образованието и културата посредствени, безлични и некадърни хора, които не са в състояние да оценят смисъла на истинската духовност - и по тази причина правят нужното да изгонят от образованието и от културата ни истински духовните личности (т.е. да изгонят същите тия личности, които в други общества ги смятат за най-голямото си богатство!). Между другото тези, които с репресиите си над мен попречиха да се родят ненаписаните в последните 7-8 години мои книги, успяха също така да убият и моите любими чада: философското списание ИДЕИ и също така списание HUMANUS - списанието за съвременно образование, за насърчаването на духовното и личностното изрястване и укрепване на младия човек
Наскоро писах и говорих за житейската история на Йосиф Бродский, който на млади години също е бил оценяван като "тунеядец" или "лентяй" и му е било пречено да води живота на един поет. В Америка обаче са го оценили - след като комунистите го изгонват от СССР. Мисълта ми е, че той също като мен е бил принуден, но в условията на тотално господство на комунизмо-материализма, да работи по принуда какво ли не, ръчен, физически труд, понеже властта тогава не е разглеждала несанкционираното от нея интелектуално и творческо занимание (в случая поезията) като "полезен" или "смислен" труд. Давам този пример само за да подчертая дебело, че манталитетът, характерен за пълния руски (и български) комунизъм от средата на XX-ия век, продължава да си господства, да вилнее и то в най-чистия си вид до ден днешен, нищо че сега сме вече началото на третото десетилетие на един съвсем друг век - XXI-ия! А сега искам да ви кажа своето обяснение за това как такава една непостижима от нормалния разсъдък аномалия е изобщо възможна.
Вие досещате ли се защо комунисто-материалистическият манталитет, тотално неуважаващ, не разбиращ, не признаващ и затова игнориращ огромното превъзходство на творческия, на духовния, на интелектуалния, на умствения труд, е възможен да господства и в съвременни условия? Ами господства си това безцеремонно комунистическо отношение към духовните неща просто защото то е разпръснато във... вашите собствени души! Да, то е живо във вашите души, то вилнее там, не бива да обвиняваме само разпищолилите се изцяло властващи че те са виновни за всичко, не, напротив, най-вече вие сте виновните - щото не сте направили нужното да изкорените този комунизъм-материализъм от душите си, защото му позволявате да властва над душите ви дори и в съвременни условия! Признайте си, че и вие мислите по абсолютно същия начин: голяма работа, че някакъв си там... "пишурко", непризнат дори и от... Съюза на българските писатели, всъщност непризнат от никой, бил обичал да пише някакви си там книги, които, разбира се, "никой не чете", щот, видите ли, "очевидно" книгите му са съвсем некадърни, признайте си де, че и вие точно това си помислихте?! Не сте си го помислили, така ли, но то само за миг ви се появи в душите, пък после изчезна, така ли? Добре де, но ако не си го мислите, ако мислите различно, ако уважавате самото право на творчески, на интелектуален вид труд и на такива като мен... "самозванци", на които Парт..., пардон, властта не е разрешила на пишат, да учителстват и прочие, то защо тогава вашето различно разбиране не се прояви в някакво друго, по-различно отношение към историята, която ви разказвам?! Какво друго отношение можете да имате ли? Ами аз за това друго възможно, коренно различно отношение няма нищичко да ви казвам, ще ви оставя сами да решите какво би следвало да е то ако вие истински, тоест нелъжливо имате такова друго и различно отношение; ще ви оставя също така да решите как това евентуално друго и различно отношение би следвало, ако изобщо съществуваше, да се прояви, и то да се прояви не само на думи, а и на дело. Да, сами решавайте тези неща, щото на мен лично ми е неудобно да ви ги сервирам тук и да ви ги съобщавам - сякаш ви смятам, че сте толкова малоумни и неинтелигентни, че не можете сами да ги откриете и осъзнаете. Но извода си ще го направя, няма да ви пощадя, ето го:
Ако властващите правят най-грозно престъпление, правейки невъзможно моите мисли (моите ненаписани книги!) да бъдат изразени и да видят бял свят, то вие лично сте съучастници в това нетърпимо в други общества престъпление, в това убиване на моите мисли и идеи - да, с вашето безразличие вие не само ги подпомагате, не само съучаствате в извършването на въпросното престъпление, но и, като капак на всичко, ги насърчавате да правят такива, без извинение, свинщини! Защото да направиш невъзможно идеите и мислите на един философ и писател да се родят и да заживеят своя живот е нещо като свинщина, друга, още по-изразителна дума за обозначаване на ставащото в момента, кой знае защо, не ми хрумва. В тази гнусна свинщина съучаствате и вие, независимо за какви се мислите иначе и по принцип. На дело обаче сте точно такива, да ме прощават горките свине, щото те никога не биха могли да направят нещо толкова лошо, мръсно, долно, гадно, отвратително и прочие, каквото правите вие - и то без изобщо да ви хрумне в главите какво всъщност и фактически правите!
Това е, което исках да ви кажа. Можете да ми се обиждате колкото си искате. Прочее, добре знам, че няма как дори и да ми се обидите, щото да имате търпението да прочетете този текст: та вие сте тъй възвишени, че е под достойнството ви да четете подобни текстове на непризнати от никого самозванци като мен! Тъй че вие ще продължавате щастливо да сте си все същите, щото никога няма и да разберете какво правите, колко струвате, какво чините, колко ви е акъла и прочие, и так далее, и тъй нататък, и тинтири-минтири, и ала-бала.
За ваше сведение ще си позволя да ви кажа, че в други, значително по-нормални и благоденстващи страни, за разлика от нашата, не просто ценят личностите, които се занимават с интелектуален, с умствен, с духовен и прочие труд, но и ги ценят най-много от всичко друго. Вероятно това има някакво непонятно и заобиколно отношение към заслужения им просперитет; а вашето отношение към по-духовно издигнатите хора има отношение към нашата съвсем заслужена, прочее, бедност и мизерия, духовна и интелектуална най-вече. Духовната бедност и мизерия предпоставя и обуславя всяка друга бедност и мизерия, и това бях длъжен да ви кажа.
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
понеделник, 29 юли 2019 г.
Имате шанса да станете екзекутори на издаваните от мен списания, ще се възползвате ли?
Учителите Жак Асса и Иванка Топалова, сега пенсионери, ми изпратиха преведена от тях статия за списание ИДЕИ. И същевременно съдействаха да публикувам в блога си статия на г-жа Иванка Динкова-Караянева, магистър по българска филология, нейната статия също е достойна да бъде отпечатана в списанието. И по тази начин ми дадоха импулс да се опитам да издам поне 1-2 книжки на списанието и през тази (2019 г), толкова тежка за мен година: заради репресиите върху мен от страна на самозабравили се властващи бюрократи и заради остракирането ми от образователната система аз бях в поставен в такова тежко положение че се видях принуден да спра издаването и на списание ИДЕИ (което излиза 11 години), и на списание HUMANUS, списанието за съвременно образование, за насърчаването на духовното и личностното израстване и укрепване на младите (то пък излиза пет години).
Но ето че сега поради тази активност на моите приятели (към тях мога да присъединя и името на младия блогър Ники Димов) у мен се породи крехката надежда, че отново мога да възобновя издаването на хартиените варианти на тези две списания. Защото е срамота ексцесиите на въпросните самозабравили се властници над мен да съсипят и списанията, които аз създадох и издавах толкова много години предимно с лични средства, със скромната си учителска заплата и дори с... обезщетенията за безработица (когато двукратно ме опраскаха, уволниха и изритаха от моето училище!).
Разбира се, за да издавам тия списания са необходими известни средства, тиражът им е твърде малък, но без парични, без финансови средства за издаването им не може да мине. (А аз сега съм принуден да работя като нощен пазач за нищожните, за унизителните 430 лева месечно, като капак на всичко поради това, че бях опраскан и от българското "правосъдие" сега съм длъжник на много хора, защото се принудих да взема заеми за да платя съдебните разноски на другата страна плюс огромна сума пари, хонорар за адвоката на другата страна и на наетия от нея частен съдебен изпълнител!) Пиша всичко това обаче защото все още се надявам, че в това наше намиращо се в печално (най-вече морално, духовно) състояние общество все още има хора, които са способни да прояват известно благородство като отделят нещичко за издаването на тия две списания.
А пък може и да няма вече такива хора, знам ли? И ето, реших тази сутрин да напиша това съобщение, постарах се да опиша пределно искрено ситуацията, интересна ми е реакцията ви. Ако никой не се обади, ако никой не откликне, значи списание ИДЕИ и списание HUMANUS трябва да загинат, а пък смъртната им присъда ще имате добрината да издадете вие. (Щото аз не ща да нося отговорността за тяхното убиване, ето, позволявам си да призова общността да ги спаси, ако не откликне никой, убиването им ще бъде тогава вече ваше дело!)
Както искате възприемайте тази моя най-вероятно съвсем последна инициатива (никой не знае кога ще му пресекнат силите и ще издъхне, видяхте как Алекс Алексиев ненадейно издъхна вчера!). На път съм вече да се откажа от всичко, щото и мен самия ме убива вашето безразличие. Убивайки моите тъй свидни рожби, именно списанията, създадени от мен с мисъл да подпомогна духовното израстване на вашите деца и внуци, вие фактически убивате и мен, щото нима може родителят да продължи да живее след като са загинали тъй свидните му рожби?! (Ако продължи все пак да живее, това неговото тогава живот ли ще е, нима може да се нарече живот?!)
Българското общество вече уби книгите ми, които аз издадох с цената на много лишения (те стоят непотребни в складове и книжни борси без дори да стигнат до рафтовете на книжарниците!), сега има възможността да убие списанията ми, с което ще ликвидира окончателно и мен. Та тогава бездуховността у нас (и безразличието!) да преживеят още един невероятен триумф в свидното ни отечество! (Между другото можете да помогнете за спасяването на списанията не като даром дадете някакви средства, но и като си купите поне една моя книга, ето, снощи един мой бивш ученик от Пловдив, казва се Найден Димов, ми се обади, дойте в моя квартал с колата си и си купи две мои книги, с което, без да знае това, също ме насърчи да си помисля, че все още има крехка надеждица да спася списанията!) Публичното убиване на учители, на философи е знак за тоталната морална деградация, сиреч, за абсолютното оскотяване или обезчовечаване на едно осъдено на неминуема гибел общество! (Когато обществото тръгне да умира, първом загиват най-чувствителните и мислещите негови съставки или членове...)
Толкова. Спирам дотук. Та ето, дадох ви шанса да спасите списанията ИДЕИ и HUMANUS, като не се възползвате от него (както предполагам ще стане!), ще ги убиете, това вероятно много повече ви се удава.
А като убиете създадените от мен списания, ще убиете и мен, тъхният, така да се каже, баща - и тогава вече можете да провъзгласите... Слави Трифонов (или Боко Борисов, или Азис, или Динко, или Милко Калайджиев, Кондю, или или... който си щете още!) за свой върховен духовен наставник и пророк и ако щете му направете двестаметрова статуя от злато, на която му се покланяйте ден и нощ!
Майната ви тогава де, правете каквото щете, излагайте се тогава колкото си искате!
Мен тогава вече няма да ме има и няма изобщо да ми пука за вас изобщо...
Хубав ден ви желая! И приятни размисли също ви желая! Бъдете здрави!
ДОБАВКА: Ровейки се снощи в блога на списание ИДЕИ попаднах на коментара на украинския ми приятел, професора по философия Константин Райда (с него пък създадохме международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ, то, слава Богу, все още съществува, макар и в също нелеки условия, то се издава в Киев, щот у нас го пропъдихме!), той го е написал под моя статия под заглавие Каква е ролята на философите?, ето и тук неговия коментар, който силно ме обнадежди (в смисъл че това, което правя и пиша не е съвсем лишено от смисъл, щото признанието един вид дава криле на имащия известен творчески потенциал човек!), та ето този коментар и тук:
-
Константин Райда14 април 2019 г., 23:16 ч.это нужно повсеместно печатать и показывать всем нынешним философам и тем, кто таковыми себя считают...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
събота, 19 август 2017 г.
Предстои излизането на новите книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS, приемаме поръчки за хартиеното им издание
Интелигентните млади хора четат списание HUMANUS...
Списание ИДЕИ все ще се чете!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
петък, 19 август 2016 г.
Проблем за осмисляне: дали хартиените издания и списания наистина не са си отживели времето?
Получих следното писмо от г-жа Добринка Алексова, ръководителката на "Доби прес", фирмата, която години наред разпространяваше из страната философското списание ИДЕИ; ето нейното запитване, а по-долу можете да прочетете моя отговор до нея; публикувам тия неща тук защото може и някой друг да се заинтересува, а в тях става дума за ситуацията около издаването на списанията ИДЕИ и HUMANUS и тяхното бъдеще най-вече:
Здравейте г-н Грънчаров,
Правилно ли съм разбрала, че има излязъл брой на сп. Идеи за 2016 г.? Ако има такъв бих искала да получа 1 брой. За 2017 година предвиждате ли да го издавате? Ако го издавате да го включим в каталога за абонамент?
Поздрави!
Здравейте, уважаема госпожо Алексова,
Да, за 2016 г. има един брой, който вече е излязъл - и аз тия дни ще Ви изпратя един екземпляр за да го видите. Сега подготвям втори брой, до края на годината трябва да излязат и трите броя, живот и здраве да е само! За 2017 г., стига да е живот и здраве, смятаме да продължим издаването на списанието, но понеже нямам гаранция, че това ще стане (истината е, че ако нещо се случи с мен, нещо здравословно, няма кой друг да продължи издаването на списание ИДЕИ), по тази причина не смея да обявя абонамент, страх ме е списанието да не спре да излиза и да подведем абонатите. От друга страна ми се иска да не лишаваме абонатите от възможността да го притежават, особено тези, които са го получавали вече толкова (8 станаха от създаването му) години. Такава е ситуацията със списание ИДЕИ.
Впрочем, издавам и едно друго списание, за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, то се нарича HUMANUS, излиза трета година; за него съм по-голям оптимист относно бъдещето му, но до този момент пак по същите причини не смея да обявя абонамент и за него. Истината е, че с малки изключения не намерих подкрепа за тия своя инициативи, не зная защо става така, вероятно причината е в мен, вероятно допускам някаква грешка, но е факт, че стана точно така. Без мен и двете списания ще загинат. Няма кой друг да ги продължи. За жалост, така е.
За мен това е много неприятно нещо. Опитвах да привлека млади хора, автори и пр., правих каквото ми е по силите да ги вдъхновя, но нищо особено не постигнах в тази посока. Не възникна общност, която да се ангажира с издаването им. Дали причината е българският манталитет, дали е нещо друго, не зная, чудя се, мисля обаче по тези въпроси.
А може би причината е, че хартиените издания и списания са си отживели времето? Не знам, интересно ми е да разбера Вие какво мислите по този въпрос, ако имате време да ми отговорите, ще ми бъде интересно да разбера Вашата позиция, Вашето разбиране.
Всичко добро Ви желая! Хубав ден!
С поздрав: Ангел Грънчаров
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
петък, 29 април 2016 г.
Предстои отпечатване на новите книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS, може ако искате да си ги поръчате
От издателството ми изпратиха файловете, показващи как ще изглеждат кориците на новите книжки на списанията ИДЕИ и HUMANUS. Можете да ги видите и вие. Сега е последният момент тия, които искат да си набавят въпросните книжки, да направят поръчка за тях (това може да стане тук, на лични съобщения - или на моя имейл, намира се в раздел КОНТАКТИ на блога).
Поради това, че на тия издания в нашите съвременни родни условия е наложена жестока пазарна цензура (книжарите и разпространителите на периодични издания не щат да ги разпространяват понеже такъв род интелигентни и духовни списания били "непазарни" и некомерсиални, т.е. непечеливши!), то единственият начин да притежавате тези книжки е да си ги поръчате. Понеже издателят на тия списания, именно моя милост, много обедня и се разори заради тия списания, то вече нямам възможност с мои средства да финансирам отпечатването на книжки, които да изпращаме поне на университетските книжарници (правехме го това в предишните години, но понеже тия книжари не благоволиха да се разплатят с нас, ние се принудихме да се откажем и от тази практика - след като понесохме значителни финансови загуби).
Това е положението. Списания, създадени за да спомагат за духовното и личностното израстване на младите хора у нас са поставени в крайно тежко положение, не получават помощ отникъде, нито от институции, нито от когото и да било друг (като изключим неколцината дребни спомоществователи като господата Т.Томев от Ямбол, П.Каменов от Монтана, Г.Хаджийски от Самоков, г-жа Г.Герасимова от Велинград, аз за други не се сещам!).
Хубав ден ви желая!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
