Искам да кажа тази сутрин нещо, което ми се струва, че е важно - колкото повече хора го прочетат и разберат, толкова по-добре. Аз съм учител и моята главна грижа е да помагам на хората да разбират ситуациите, в които ги поставя животът. Това става най-добре с примери, взети тъкмо от самия живот.
Аз съм философ не само по образование, но и по призвание (казвам това, нищо че звучи и претенциозно, и дразнещо, но то звучи и задължаващо!). Цял живот главната работа, която съм вършил, е умствена, интелектуална - учителствал съм, обучавал съм младите хора да мислят, да търсят истината, помагал съм им да станат пълноценни личности, писал съм, и то много, и книги, и статии, и какво ли не, чел съм много книги, написани от други хора; това са моите главни и при това любими занимания. Е, разбира се, работил съм и физически труд, труд с участието и на мускулите на тялото, примерно като студент си изкарвах лятно време някакви пари като косач, косях ръчно ливади на село; тогава нямаше толкова много модерни моторни косачки, а се косеше на ръка. Обичам и физическия труд, но главният труд, за който съм роден, е умственият, интелектуалният.
Да, но стана така, че преди 6 години уязвени от свободолюбието и правдолюбието ми (да си философ без силна, без гореща, без страстна любов към истината и към свободата е невъзможно!) властващи бюрократки от мутро-комунисто-ченгесаро-гербовашкия режим решиха да се разправят с мен - и след злостна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране аз за първи път (след 32 години стаж!) бях опраскан, бях уволнен от работа като учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин". При това бях уволнен със смехотворния мотив (за да скрият чисто политическата мотивация на уволнението ми бяха принудени да измислят нещо друго!) "пълна липса на качества да бъде учител", "изобщо не става за учител", т.е. въпросните войнствени другарки ме обявиха за "абсолютен некадърник". Този фалшив мотив фактически ме лиши от преподавателски права, да, в Мутроландия е възможно една директорка на училище да обезсили права, дадени ми при това от чуждестранен университет (завършил съм философия в университета в Санкт-Петербург, Русия). Водих две години тежък съдебен процес, съдът отмени куриозната и смехотворна заповед за уволнението ми, възстановен бях на работа, но уязвената властница отново организира абсолютно същата кампания и след година отново ме опраска, отново ме уволни - пак със същата напълно смешна и лъжлива мотивация! Протестирах, започнах граждански протести с оглед да й помогна да осъзнае какви глупости прави, това, разбира се, не помогна, пак я дадох под съд, пак спечелих делото, но тя обжалва и най-сетне задоволи жаждата си за мъст: успя да предизвика преразглеждане във ВКС, който присъди делото в нейна полза. (В Мутроландия няма невъзможни неща за намиращите се на власт, щот властта е тяхна, на мутрите, действащи винаги по чисто мутренски начин; те и "правосъдието" мутризираха така, че то вече няма нищо общо с правото, с правдата и със законността!) Интересно е, че чиновниците от МОН си затвориха очите и допуснаха тези ексцесии, този невиждан административен произвол. Както и да е, сега съдя България в Европейския съд по правата на човека. Междувременно, както можеше и да се очаква, бях изцяло остракиран от образователната система, вече е невъзможно да си намеря работа като учител - и четири години преди пенсия се принудих да търся каквато и да е работа за да не умра от глад (като капак на всичко властващите уволниха и моята съпруга, също учителка - за да отмъстят на мен!).
И така аз в последните години работя каквото попадне, най-често физическа работа, косене, резитба на овошки и лозя, от месеци наред работя (като надомна ръчна работа) едни детайли за промишлеността, от тази работа изключително много ме болят ръцете; но няма как, почти всеки ден се налага да работя и това. Работя и като пазач, на минимална заплата. Та ето сега важния по моя преценка момент, по който искам да се изкажа, понеже смятам, че той съвсем не се разбира. (Онова, което не си го преживял лично, е много трудно да го разбереш!).
Вече почти нямам време да се занимавам с любимите ми занимания - четене, писане, водене на занятия по философия. (Когато съм на смяна като пазач, само тогава се опитвам да чета и дори да пиша по малко, но нямам нужното спокойствие за това!) Сутрин отделям по час-два за писане, пиша главно в блога си, но за главното, което ме вълнува и което ми е любимо занимание, а именно да седна да напиша замислените важни книги, аз съвсем нямам време: през деня трябва да намотавам жица, изработвайки въпросните детайли, така за около 3 часа работа изкарвам 6 лева (толкова струва изработването на един детайл). Решително нямам време да си пиша книгите, да се отдам на любимите си занимания, главното сред които е именно писането на сериозни философски книги. Признавам си, чувствам се отвратително: даже и като работя тежък ръчен труд главата ми работи, аз мисля за книгата си, идват ми идеи, но нямам време да седна и да ги запиша, а това страшно ме травмира, терзае и тормози! Понякога захвърлям ръчния труд и сядам да пиша, но скоро вдъхновението ми изчезва, почвам да се чувствам гузно (а как ще изкарам проклетите левчета за хляб и сирене, за оцеляването на семейството ми?!), всичко отива по дяволите: решително човек на интелектуалния труд не може крайно много да не страда когато няма възможност да се отдаде без остатък на любимата си работа! Да, невероятно силно е това страдание, това е една мъка, която не престава, която гложди сърцето ми всеки ден! Знам, че няма да ви впечатля като правя това признание, като споделям мъката си пред вас, но ето, за да си облекча поне малко душата, съм длъжен да го кажа, да го напиша. Ако искате ми вярвайте, ако искате, ми се подигравайте, но това за мен е най-тежкото ми страдание: че нямам време и възможност да се отдам изцяло на любимото си занимание, именно писането.
Докато учителствах, пак се разкъсвах между тези две неща, т.е. учителстването (което е доста тежък и често съвсем неблагодарен умствен труд!) и писането, но някак си бях привикнал, пък и двете неща не влизат в такова остро противоречие, учителстването също е твърде сложен умствен труд. Но и заради учителстването много истински сериозни философски книги, които съм могъл да напиша, си останаха ненаписани (никога не съм имал възможност да пиша без да мисля за оцеляването, за изкарването на средства за живот!), сега обаче, в последните 6 години, се чувствам направо кошмарно: принудителният ръчен труд силно ме травмира и се чувствам отвратително! Ще каже някой идиот: Грънчаров, е, ти си много мързелив бе, затова не ти се работи истински труд, затова искаш да лентяйстваш като се представяш за "писател"! Знам, че така ще каже анонимният идиот, който всеки ден ме плюе, стриктно дежурейки в блога ми. Не очаквам разбиране от идиоти като него, но добре знам, че у нас масово хората не разбират, не могат да оценят колко по-тежък и по-значим е умственият труд, у нас масово се смята, че истинският труд е физическият, а умственият, видите ли, бил "пунта мара", бил "шменти капели" и прочие. У нас духовните занимания и неща народът съвсем не ги цени. Затова и не очаквам разбиране или, опази Боже, съчувствие. Но за всеки случай пиша тия неща, поне да си облекча съвестта че не съм мълчал и за това.
Най-големият грях на тия властващи, които ме подложиха на толкова унизителни репресии, не е това, че попречиха на стотици млади хора да имат възможността да общуват с учител, с личност и с философ като мен (това съвсем не е престъпление, което може лесно да бъде простено, щото по този начин те нанесоха на стотици млади хора невероятно големи, невъзвратими при това духовни и морални щети!), най-голямото престъпление на тези същите самозабравили се властници е това, че ми попречиха да напиша това, което бих написал ако имах известно спокойствие и поне минималните условия за мислене, четене, писане, т.е. за моите любими духовни или интелектуални занимания! Сега разбирате ли защо е толкова вредно да поставяте на възлови властващи постове в образованието и културата посредствени, безлични и некадърни хора, които не са в състояние да оценят смисъла на истинската духовност - и по тази причина правят нужното да изгонят от образованието и от културата ни истински духовните личности (т.е. да изгонят същите тия личности, които в други общества ги смятат за най-голямото си богатство!). Между другото тези, които с репресиите си над мен попречиха да се родят ненаписаните в последните 7-8 години мои книги, успяха също така да убият и моите любими чада: философското списание ИДЕИ и също така списание HUMANUS - списанието за съвременно образование, за насърчаването на духовното и личностното изрястване и укрепване на младия човек
Наскоро писах и говорих за житейската история на Йосиф Бродский, който на млади години също е бил оценяван като "тунеядец" или "лентяй" и му е било пречено да води живота на един поет. В Америка обаче са го оценили - след като комунистите го изгонват от СССР. Мисълта ми е, че той също като мен е бил принуден, но в условията на тотално господство на комунизмо-материализма, да работи по принуда какво ли не, ръчен, физически труд, понеже властта тогава не е разглеждала несанкционираното от нея интелектуално и творческо занимание (в случая поезията) като "полезен" или "смислен" труд. Давам този пример само за да подчертая дебело, че манталитетът, характерен за пълния руски (и български) комунизъм от средата на XX-ия век, продължава да си господства, да вилнее и то в най-чистия си вид до ден днешен, нищо че сега сме вече началото на третото десетилетие на един съвсем друг век - XXI-ия! А сега искам да ви кажа своето обяснение за това как такава една непостижима от нормалния разсъдък аномалия е изобщо възможна.
Вие досещате ли се защо комунисто-материалистическият манталитет, тотално неуважаващ, не разбиращ, не признаващ и затова игнориращ огромното превъзходство на творческия, на духовния, на интелектуалния, на умствения труд, е възможен да господства и в съвременни условия? Ами господства си това безцеремонно комунистическо отношение към духовните неща просто защото то е разпръснато във... вашите собствени души! Да, то е живо във вашите души, то вилнее там, не бива да обвиняваме само разпищолилите се изцяло властващи че те са виновни за всичко, не, напротив, най-вече вие сте виновните - щото не сте направили нужното да изкорените този комунизъм-материализъм от душите си, защото му позволявате да властва над душите ви дори и в съвременни условия! Признайте си, че и вие мислите по абсолютно същия начин: голяма работа, че някакъв си там... "пишурко", непризнат дори и от... Съюза на българските писатели, всъщност непризнат от никой, бил обичал да пише някакви си там книги, които, разбира се, "никой не чете", щот, видите ли, "очевидно" книгите му са съвсем некадърни, признайте си де, че и вие точно това си помислихте?! Не сте си го помислили, така ли, но то само за миг ви се появи в душите, пък после изчезна, така ли? Добре де, но ако не си го мислите, ако мислите различно, ако уважавате самото право на творчески, на интелектуален вид труд и на такива като мен... "самозванци", на които Парт..., пардон, властта не е разрешила на пишат, да учителстват и прочие, то защо тогава вашето различно разбиране не се прояви в някакво друго, по-различно отношение към историята, която ви разказвам?! Какво друго отношение можете да имате ли? Ами аз за това друго възможно, коренно различно отношение няма нищичко да ви казвам, ще ви оставя сами да решите какво би следвало да е то ако вие истински, тоест нелъжливо имате такова друго и различно отношение; ще ви оставя също така да решите как това евентуално друго и различно отношение би следвало, ако изобщо съществуваше, да се прояви, и то да се прояви не само на думи, а и на дело. Да, сами решавайте тези неща, щото на мен лично ми е неудобно да ви ги сервирам тук и да ви ги съобщавам - сякаш ви смятам, че сте толкова малоумни и неинтелигентни, че не можете сами да ги откриете и осъзнаете. Но извода си ще го направя, няма да ви пощадя, ето го:
Ако властващите правят най-грозно престъпление, правейки невъзможно моите мисли (моите ненаписани книги!) да бъдат изразени и да видят бял свят, то вие лично сте съучастници в това нетърпимо в други общества престъпление, в това убиване на моите мисли и идеи - да, с вашето безразличие вие не само ги подпомагате, не само съучаствате в извършването на въпросното престъпление, но и, като капак на всичко, ги насърчавате да правят такива, без извинение, свинщини! Защото да направиш невъзможно идеите и мислите на един философ и писател да се родят и да заживеят своя живот е нещо като свинщина, друга, още по-изразителна дума за обозначаване на ставащото в момента, кой знае защо, не ми хрумва. В тази гнусна свинщина съучаствате и вие, независимо за какви се мислите иначе и по принцип. На дело обаче сте точно такива, да ме прощават горките свине, щото те никога не биха могли да направят нещо толкова лошо, мръсно, долно, гадно, отвратително и прочие, каквото правите вие - и то без изобщо да ви хрумне в главите какво всъщност и фактически правите!
Това е, което исках да ви кажа. Можете да ми се обиждате колкото си искате. Прочее, добре знам, че няма как дори и да ми се обидите, щото да имате търпението да прочетете този текст: та вие сте тъй възвишени, че е под достойнството ви да четете подобни текстове на непризнати от никого самозванци като мен! Тъй че вие ще продължавате щастливо да сте си все същите, щото никога няма и да разберете какво правите, колко струвате, какво чините, колко ви е акъла и прочие, и так далее, и тъй нататък, и тинтири-минтири, и ала-бала.
За ваше сведение ще си позволя да ви кажа, че в други, значително по-нормални и благоденстващи страни, за разлика от нашата, не просто ценят личностите, които се занимават с интелектуален, с умствен, с духовен и прочие труд, но и ги ценят най-много от всичко друго. Вероятно това има някакво непонятно и заобиколно отношение към заслужения им просперитет; а вашето отношение към по-духовно издигнатите хора има отношение към нашата съвсем заслужена, прочее, бедност и мизерия, духовна и интелектуална най-вече. Духовната бедност и мизерия предпоставя и обуславя всяка друга бедност и мизерия, и това бях длъжен да ви кажа.
Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!
Няма коментари:
Публикуване на коментар