Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г., ИДЕИ, бр. 2 (26), Август 2017 г.,

неделя, 26 октомври 2014 г.

Инициативата за провеждане на анкети, дискусии, конкурси за есета по интересни и важни за младите хора проблеми набира сила



С г-н Димитър Пецов от Силистра от известно време обсъждаме негова идея за провеждане на анкети, на дискусии, на нещо като конкурси за писане на есета по интересни и важни за младите хора проблеми; идеята е да предложим нещо по-различно, което евентуално може да роди добри плодове; разбира се, най-доброто от тези обсъждания и написано от младите хора, ученици или студенти, ще бъде отпечатано в списание ИДЕИ или в новото списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, списанието, носещо името HUMANUS. Ето в тази връзка какво ми пише в две поредни писма г-н Пецов и как аз му отговорих, моите писма до него може да се прочетат по-долу:

Здравейте, г-н Грънчаров,

Няма да бързаме и не е необходимо. Нещата трябва много внимателно да бъдат обмислени, защото вероятно ще гледат в началото на нас като смутители и натрапници.

Мислено проиграх какво би се получило в конкретна ситуация и стигнах до следните прозрения за начина на осъществяване на идеята за да не се провали. Не бива да даваме на учениците да определят темите и проблемите, първо защото това ще отнеме много време и второ не се знае какви щуротии могат да предложат. Затова е по-добре да спазваме принципа на свободата съчетана с ограничения. Ние да предложим набор от философски проблеми, върху които те да разсъждават. Идеята, според мене, трябва да бъде младежите да разсъждават върху философски проблеми, а не да разсъждават философски върху младежки проблеми.

Също така да не ангажираме всички ученици, а само тези от тях, които проявяват интерес и биха се ангажирали да мислят и да изразяват активна позиция - самостоятелно мислещите.

Да им дадем да отговарят на въпросите не в час, а да обмислят нещата в къщи, ако искат да проучват. Важният критерий да бъде добре аргументираната теза, плод на самостоятелно и свободно от принуда мислене.

Паралелно с това можем да създадем фейсбук страница, където да качваме техните отговори, да се правят коментари върху тях, да се заформи дискусия. Най-добре аргументираните тези да бъдат публикувани впоследствие в печатното издание. А може и част от дискусията, ако се получи.

Ето например една тема, която аз смятам, че е важна, болезнено важна за нашето образование: "Проблемът учене".

Раздел Епистемология:

Анкетата може да започне с въпроси тип игра на свободни асоциации:

1. Какви представи предизвиква у вас терминът учене (посочете свободно всичко, което ви идва спонтанно наум).

2. Кое от всичко това, което посочихте може да бъде свързано с вашия начин на учене? Защо?
3. Смятате ли, че е необходимо в училище да се учи как да се учи или всеки трябва да се справя сам?
4. Ако да, какъв начин за учене или как да се учи вие бихте предложили?
5. Смятате ли, че начинът по който сега учите, е правилният?
6. Ако не, на какво смятате че се дължи това?

Друга тема може да бъде свободата:

1. Разбирате ли що е свобода?

2. Трябва ли тя да бъде ограничавана?
3. Прекалено много ли и е свободата в училище или пък много са ограниченията? и т.н.

Във второто си писмо г-н Пецов пише:

Здравейте г-н Грънчаров!

Пиша ви във връзка с инициативата, която обсъждахме да проведем сред учениците. Днес бях в ... (изтривам информацията за кое именно учебно заведение става дума, понеже не съм питал съответните длъжностни лица за съгласието им да дам публичност на тяхното участие, бел. моя, А.Г.) за да представя нашата инициатива. Насочиха ме към зам. директора г-жа ..., понеже директорката я нямаше. Аз много се колебаех дали тя може да свърши работа, но като влязох в стаята, съмненията ми се разсеяха. Първото нещо, което ми направи впечатление беше, че на бюрото ù стоеше Вашият учебник по психология, Животът на душата, само че първата част, който бяха получили като дарение от Вас през пролетта. Беше го прочела почти целия. Аз се постарах да затвърдя положителните ù впечатления за Вашата философско-образователна мисия като ù представих новата ни инициатива, която тя прие много добре и се ангажира да организира ученици, които имат интерес, а такива, тя ме увери, че има достатъчно. Така че във вторник 28.10 съм поканен в часа на класния ръководител на дискусия с учениците за да ги запозная с нашите идеи за дискусии. Тя така също хареса идеята за провеждане на анкети сред тях на различни теми. По всичко личи, че сме попаднали на правилния и непредубеден човек. Това е засега. До скоро!

Ето как аз в тази връзка отговорих на г-н Пецов тази сутрин, най-напред на първото негово писмо, а след това и на второто:

Здравейте, уважаеми г-н Пецов,

Благодаря Ви за писмото, както и за интересните мисли и предложения, съдържащи се в него! Моля да ме извините за закъснението, с което Ви отговарям, то се дължи на прекалената ми натовареност и ангажираност с други работи, с други дела.

Като прочетох писмото Ви също така реших да отложа за известно време отговора си, та да помисля малко повече над написаното и също така над своя отговор. Сега вече имам готовност, затова и Ви пиша. Имам чувството, че се роди в съзнанието ми една полезна идея.

Тия въпросници, които възнамеряваме да изготвим и да предложим на младите хора, наистина трябва да са добре обмислени, но в съставянето им, струва ми се, трябва да имат възможността да участват и самите участници, самите ученици. Просто нашата инициатива трябва да има два етапа: избор на подходящи теми, проблеми и въпроси, вълнуващи младите хора, това е нещо като подготвителен етап, второ, същински етап, на който младите хора вече отговарят на формулираните с тяхно участие въпроси, пишат есета и прочие, всеки нека да има възможността да отговори според степента на своето желание; би следвало да има най-вече форма за по-свободни отговори, което именно и ще бъде най-интересното, щото е предпоставка учениците да напишат хубави, интересни отговори.

А ето сега какво се сетих, което мисля може много да помогне, затова и го предлагам. Не зная дали сте разглеждали помагалата, които Ви пратих, но няколко от тях, да не кажа всички, са написани предимно под формата на списъци от въпроси, очертаващи съответните проблемни области. Такова примерно е помагалото ми по философия, наречено "Лаборатория по философия" ("Книга за опитващите се да разбират" е подзаглавието), или помагалото по етика, носещо заглавието "Изкуството да се живее" (с подзаглавие "Етика на достойнството"), същото може да се каже за помагалото по практическа психология на пола, секса и любовта, което носи заглавието "Еротика и свобода". Сега пък подготвям за печат мое помагало по гражданско образование, което съм използвал в работата си много години, то (засега) носи условното заглавие УЧИЛИЩЕ ПО ДЕМОКРАЦИЯ, с това заглавие го издадох в ограничен тираж преди много години, сега го преработвам и решавам да го преиздам в по-голям тираж. По същия интерактивен модел са разработени и всички останали мои помагала, пък дори и книгите ми в известен смисъл, щото те поставят в провокативна форма проблеми, които след това могат да бъдат обсъждани практически, в непосредствените занимания. Та тия въпроси от помагалата също могат да бъдат използвани, препоръчвам това. Разбира се, в избора на подходящите въпроси, струва ми се, трябва да участват непременно и младите хора, учениците, щото ако ние им спуснем готовите въпроси, нещата по моя възглед ще се опорочат - и ще потиснат интереса им.

Затова Ви моля като отидете в онова училище да разговаряте с учениците, моля да им предложите и такъв вариант, само да се поровят в помагалата и ако намерят важни според тях въпроси, по които биха искали да разговарят или да отговарят под формата на анкети (или в есеистична форма), нека да извадят тия въпроси, за да се подготви и съответния "въпросник". Като той може да бъде и динамичен, отворен, в него да има възможност всеки анкетиран или отговарящ да може да преформулира въпросите, да добавя свои и пр. Това може би ще ни затрудни в обработката на резултатите, но пък за сметка на това ще ни даде много интересен и богат, по моето възприятие, материал, най-доброто от който вече можем да публикуваме в списанието, било едното, било другото, било ИДЕИ, било HUMANUS. Аз това предлагам, настоявам младите, като се опрат на вече предложеното от мен в помагалата, и от Вас, Вие също сте дал хубав пример в писмото си, и от други всякакви източници, да могат непременно да допринесат за постигането на най-добрите теми, проблеми и въпроси, а пък след това, като се състави с тяхното активно участие нещо като "формуляр" или "въпросник", пак да имат възможност да си подбират онова, което им харесва, което им е присърце, без да са задължени да пишат непременно по всички въпроси. Защото според мен е важна не количествената, а предимно качествената, смисловата, съдържателната страна в техните отговори.

Така аз предлагам. Да се надявам, че това, което сега предложих, се свързва органично с Вашата идея. За което моля да ме известите. Разбира се, всички разминавания в представите и разбиранията можем да ги урегулираме - при доброто желание, което, убеден съм, и двамата имаме. Щото наистина можем да направим нещо много полезно, ценно, необходимо, добро.

Хубав ден Ви желая!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Ето отговора ми и на второто писмо на г-н Пецов:

Здравейте, уважаеми г-н Пецов,

Много Ви благодаря за писмото и за хубавите новини, съдържащи се в него! Много се радвам, че Вашата инициатива се възприема добре и има надежда да бъде задвижена. Каквото мога да сторя за да Ви помогна, ще го направя, само моля да ми напомняте и да настоявате, понеже наистина съм зает с много работи и ме е страх да не забравя за обещанията си. Дори и от едно училище на потръгнат нещата, пак ще е много полезно да захванем да осъществяваме това, което Вие предлагате.

Ще си позволя да пиша отново в блога за това, което Вие предложихте и правите, моля да ми кажете дали позволявате да използвам Вашите писма в публикациите си. (Когато в тях пише за трети лица, ще ми се наложи да използвам инициали или направо ще премахна личната информация, понеже няма да мога да взема тяхното, на съответните трети лица, съгласие за това, както е примерно случая с помощник-директорката на тази гимназия.)

Всичко добро, бъдете здрав!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ