Пряк път до всички досега излезли броеве (пълен архив на онлайн-изданието):

ИДЕИ, кн. 1, година I, 2009 ИДЕИ, кн. 1(2), февр. 2010 г. ИДЕИ, кн. 2(3), май 2010 г. ИДЕИ, бр. 3(4), окт. 2010 г. ИДЕИ, бр. 1(5), март 2011 г. ИДЕИ, бр. 2(6), юли 2011 г., ИДЕИ, кн. 3(7) от ноем. 2011 г., ИДЕИ, кн. 1(8), април 2012 г., ИДЕИ, бр. 2(9), август 2012 г., ИДЕИ, бр. 3(10), дек. 2012 г., ИДЕИ, бр. 1(11), март 2013 г., ИДЕИ, бр. 2(12), август 2013 г., ИДЕИ, бр. 3(13), септ. 2013 г., ИДЕИ, бр. 4(14), дек. 2013 г., ИДЕИ, бр. 5(15), дек. 2013 г. ИДЕИ, бр. 1 (16), Април 2014 г. ИДЕИ - прил., бр. 1(3), Април 2014 г., ИДЕИ, бр. 2 (17), Авг. 2014 г., ИДЕИ, бр. 3 (18), Дек. 2014 г., ИДЕИ, бр. 2(4), 2014 г. межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (19), Април 2015 г., ИДЕИ, бр. 2 (20), Август 2015 г., ИДЕИ, бр. 3 (21), Дек. 2015 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (5), 2015 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (22), Април 2016 г., ИДЕИ, бр. 2 (23), Август 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (7/8), 2016 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 3 (24), Дек. 2016 г., ИДЕИ, бр. 1/2 (9/10), 2017 г., межд. изд., ИДЕИ, бр. 1 (25), Май 2017 г.,

неделя, 14 декември 2014 г.

От новата книжка на списание ИДЕИ, която се намира под печат

Мисля ще се съгласите, че човекът не е продукт на природата. Човешкото в човека няма механизъм на естественото раждане. Затова както няма и причина за появяване в него на човешкото, така и никой не може да бъде принуден да бъде човек. Самият феномен на човешкото, в това число и на мисълта, се оказва при нас извън причинно-следствената област, макар едновременно да се намира в нея. Тоест човекът е същество, което едновременно е оковано от причинно-следствената верига и в същото време се намира някъде на друго място, когато в него се раждат някакви човешки състояния, за които няма естествен механизъм.


На първо място философията не е система от знания – каквато се явяват физиката, математиката, ботаника и другите увлекателни предмети. И, второ, философското знание изобщо не се предава по пътя на обучението… Философията не е съобщаема, тя не може да се преподава; всички курсове, задължителни в нашите институти, в някакъв смисъл са абсурдни по самата си задача.


Вътрешната разлика между лъжата и истината не съществува външно (не съществувайки в думите и предметите; предметите на лъжата и истината си подхождат, са неотличими), предоставена е изцяло на някакъв особен вътрешен акт, който всеки извършва на собствен страх и риск. Този акт може да се нарече изострено чувство за съзнание. Значи е вътрешен акт. Тоест разликата се установява от мен, тя не е дадена в нещата. Тя независимо от мен не съществува.


Философският акт се състои в това да блокираме у себе си нашата мания да мислим с картинки. И когато премахнем картинките и предметните референции от нашето съзнание, ние започваме да мислим. Това означава, че нашето мислене винаги е гранично или е на предела. Ще поясня: това, което философите наричат смисъл – смисъл на историята или смисъл на мирозданието – е това, което никога не се реализира във вида на някакво събитие или състояние… Смисълът (а той винаги е пълен) не е предмет, намиращ се в света…


Под мисъл аз разбирам всяка форма или всяко състояние на разбиране от човека на каквото и да било или реализацията от човека на самия себе си в това, което той е разбрал.


Вие прекрасно разбирате, че любовта и достойнството са едно и също нещо…


Защото ако разбираме същината на работата ще стане ясно, че няма проблеми, безпокоящи човечеството – съществуват само проблеми, които безпокоят всеки от нас поотделно.


Двата основни врага на човека са надеждата и страхът, т.е. липсата на мъжество. Или надеждата и мързелът.


И така, аз казвам: ако човек е извършил добро, то това е абсолютно. В това число и защото доброто няма причини – причини има само злото. Ако помислите над това което сами казвате и как е устроен вашият език, то ще разберете, че езикът чрез вас ви казва именно това. Защото когато човек е постъпил просто по съвест, именно тогава, когато нямате обяснения, вие казвате: по съвест, по нищо друго. Но това и означава, че сте се отказали от причинната терминология. И това означава, че ако човек беше постъпил лошо, то това можеше да бъде обяснено, да се привеждат причини, а ако е постъпил добре, то това не трябва да бъде обяснявано – в смисъл, че не изисква привеждане на причини за да можем да го разберем…

Мераб Мамардашвили (1930-1990)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ